Името на Джон Пирпонт Морган е символ на бизнеса. Той

Името на Джон Пирпонт Морган е знак на бизнеса. Той е човек, толкоз авторитетен и почитан в областта на финансите, че облика на човечето от Монополи, Богатия Чичо Пенибагс, се счита, че е основан на него. Но през днешния ден няма да приказваме за това по какъв начин печели благосъстоянието си или по какъв начин през 1893 избавя Съединени американски щати от фалит, или по какъв начин през 1907 стопира така наречен Паника от 1907 на Уол Стрийт, която като нищо може да събори цялата страната, или когато финансира Томас Едисън за основаването на електрическата крушка. Не, през днешния ден ще приказваме за носа му.

Нека разбираем за какво това заслужава внимание. Носът на Морган не е единствено огромен. Той страда от розацея – положение, което уголемява и раздира кръвоносните съдове на лицето. Също по този начин има и ринофима (чест непряк резултат на розацеята), което пък предизвиква израстъци по носа. Ето и забавната част – макар известността му, никой в Америка не е знаел това. Причината с изключение на мощната му нерешителност е и, че Морган е извънредно заплашителен.

Той е висок 187 сантиметра (по това време междинната височина на мъжете в Съединени американски щати е 170 см, а в Европа – 165 см.). Заедно с необятните му плещи и рязък взор, предприемачът наподобява недосегаем и никой не смее да се приближи до него, изключително с фотоапарат, от боязън, че може просто да ги набие. И не преувеличаваме – Джон е бил прочут с агресивното си държание към всеки, които се опита да го снима без категорично позволение. Дори на една от дребното неофициални негови фотоси можем да забележим по какъв начин размахва бастуна си в митинг.

Докато прави бизнес, Морган е доста по-малко нападателен, само че хората към момента се опасяват от него, тъй като е извънредно експлозивен. Той ненавижда дългите заседания и постоянно взима внезапно решения за бизнеса и хората като от време на време изхвърля последните от офиса си едвам секунди откакто ги среща.

Всъщност преди срещата екипът на Морган подробно изследва хората, които ще идват. Така че когато пристигна време за визитата, той към този момент знаел всичко за тях и настояванията им и просто желал да ги види персонално преди да си свидлив ръцете или да ги изхвърли. Предполага се, че Джон стартира тази процедура откакто прави малко сенчеста договорка по време на Гражданската война в Америка – той купува над 5000 пушки за $3,50 всяка и ги продава на държавното управление за $22. И като споменахме Гражданската война – Джон в никакъв случай не взе участие в нея, а вместо това заплаща на човек да отиде на негово място против $9000 днешни пари, което е и покрай цената, която заплаща за една поръчка от пурите му, от които пушел десетки всеки ден.

Портрет на Джон Пирпонт Морган, Федор Енке, 1903

Обратно към фасона му. Морган заобикаля да се снима освен поради носа си, който категорично желае да се ретушира на фотоси или портрети, само че и тъй като не обича да седи на едно място без да прави нищо. Затова множеството художници, които го рисуват, употребяват фотография, която той авансово е одобрил.

През 1903 художник на име Федор Енке наема младия фотограф Едуард Стейкен да снима Джон, с цел да довърши портрета му. Едуард прекарва часове в разпореждане на осветлението за фотографията като употребява чистач с сходна на предприемача външност, тъй като самият Джон се съгласява да отдели на фотосесията едвам 5 минути. В последна сметка тя продължава единствено 3 минути.

Според Стейкен, Морган дошъл и без да споделя нищо седнал в стола за фотографията. Фотографът снима и по-късно попитал нещо, което дефинира бъдещето на кариерата му: „ Бихте ли си мръднали главата? “ На това Морган дал отговор със изсъхнал взор, които Стейкен съумял да улови във втора фотография. Това било всичко – Джон се изправил, платил $500 на Едуард (около $13000 днес) и след няколко разменени думи си тръгнал.

Стейкен ретуширал и двете фотоси и ги посочил на предприемача, който доста харесал първата и я дал на Енке като модел за портрета. Втората обаче го представяла като типичния безпардонен финансов барон. На нея наподобява безусловно все едно ще наръга някого с нож, тъй като осен агресивното му изражение, лека игра на светлината прави облегалката за ръката, която държал, да наподобява като дребна кама.

Морган не харесва втората фотография и я раздрал мигновено след което предлага $130 000 на Стейкен за оригинала, само че той не я продава, с цел да му върне за неприятното държане. По-късно Морган ще му изиска копия на тази фотография и Енке се съгласява, само че му ги дава чак след цели 3 години: „ Това беше малко детският ми метод да му го върна, че скъса първото копие. “

…

В последна сметка Морган умира без съвсем никой отвън фамилията и най-близките му бизнес сътрудници да знаят по какъв начин наподобява в реалност. Минават години преди негови действителни фотоси да се появят в общественото пространство – толкоз строго Джон управлява облика си.

Освен това, от грижата за персоналното си пространство Морган изгаря хиляди писма сред него и татко му (30 години комуникация), в които двамата разискват бизнеса и политиката в Съединени американски щати – записи, които другояче биха били скъп взор във вътрешните работи на страната от погледа на един от най-хубавите предприемачи в историята.