Името на Бруно Розато като кастинг директор е в екипите

Името на Бруно Розато като кастинг шеф е в екипите на над двеста кино лентата. През годините той контактува безусловно с хиляди дребни и по-големи звезди от международното кино. В България идва като член на журито на кино-литературния фестивал „ Синелибри “.

В последните дни от престоя му в София, стана ясно, че е част от продукция, която се снима у нас. Сред актьорите в My Mother Is a Cosmonaut е Уилям Болдуин, режисьор и продуцент е Анди Делиана.

Интересното е, че около кино тематиките, излизат много скрити пластове от извънземните за нашите разбирания мащаби на седмото изкуство. За тях Бруно Разато приказва със силата на разсъдъка, само че и на пристрастеността, която и до този миг не го е напуснала. По личните му думи, това е единственото нещо, поради което можеш да оцелееш там, където малко на брой съумяват да се задържат...

Снимка: Даниел Димитров

Бруно Розато – за изкуствения разсъдък в киното и за феномена Барбенхаймер.

И още: Името значимо ли е за триумфа в киното. Кой е най-големият камшик за кино промишлеността през днешния ден. Вярно ли е, че по-голямите звезди са и по-големи хора.

Какво прави един човек с италиански звучащо име в Канада?

- Това е по-скоро въпрос към татко ми (Усмихва се – бел. а.). Той се е преместил в Канада, срещнал е майка ми – френска канадка, и са заживели дружно там. Така че аз съм по-скоро разследване от тази среща…

И мето значимо ли е за триумфа в киното , без значение от позицията?  

- Хм, забавен въпрос. Не знам дали е тъкмо по този начин. Все отново, за един човек работата постоянно приказва най-добре. Тоест, опциите ти и потенциалът за работа постоянно ще е първото нещо, което хората знаят за теб. Разбира се, името има някакво значение. Все отново, много постоянно ми се случва да работя в Италия. Може би, името има нещо, обвързвано с това. Но постоянно най-важно е по какъв начин работи индивидът.

С ега, като чувам гласа В и – толкоз бездънен, невисок и безапелационен, ми се желае да попитам дали гласът и ма значение в работата Ви на кастинг шеф ? 

- Може би, гласът, по-скоро, рефлектира триумфа. Сега несъмнено звуча по-спокоен и по-уверен, в сравнение с първоначално, когато даже не знаех дали ще мога да си изкарвам прехраната от тази специалност. Сега знам, че когато застана пред публика и приказвам за кино, ще бъда спокоен и ще знам защо приказвам. Така че мъдростта и опитът рефлектират в гласа на индивида. 

Има ли филм и , по които сте работил, за к о ито не желаете да си спомняте?

- Аз имам шанса, че като продуцент и сценарист филмите, които съм правил, са били сносно признати от публиката. Така че нямам терзания.

Но, когато става въпрос за над 200-те кино лентата, на които съм бил кастинг режисьор, там няма по какъв начин да знам... По принцип, не виждам тези филми. Те са толкоз доста, че не мога да намеря време за това. Със сигурност, в случай че попадна на някои от тях, ще желая да изключа тв приемника. За други евентуално ще съм изумен и ще съм горделив, че съм бил част от от този план. 

Тежка ли е специалност та на кастинг шеф а?

- Когато чета сцена от филм, си представям разнообразни артисти, които я разиграват. Това, което върша, е да виждам набор от артисти и метода, по който те интерпретират сцените. Чрез тези разнообразни тълкования аз имам опция в действителност да подобря визията на режисьора. Случва се да създадем сцената по-добра. Случва се и самата интерпретация да усъвършенства сцената.

Снимка: Даниел Димитров

От позиция на тежестта на работата, процесът е еднакъв на всички места. Понякога виждаш 20-30 артисти за една сцена. Трябва да обърнеш внимание на всички. Понякога би трябвало да ги режисираш, да ги развиеш по някакъв метод... Така че си е много работа…

Кой е най-големият камшик за кино промишлеността през днешния ден ?

- За мен хората, които правят оценка киното, са тези, които могат да го разрушат. Аз виждам единствено положителното в киното. Виждам напредъка, потреблението на изкуствения разсъдък, на интернет връзката с от ден на ден хора и все по-голямата съгласуваност в промишлеността, като цяло. И единственият евентуален проблем биха били хората, които ще се оплачат от финалния артикул.

Романтич е н вид ли сте...

- Предполагам. Може би, би трябвало да питате жена ми по този въпрос (Смее се – бел. а.). Понякога съм, от време на време не съм.

Питам Ви, тъй като като че ли предпочитате да виждате единствено светлата част на кино промишлеността?

- От моята позиция, международното кино е в извънредно добра позиция. Правенето на филми става все по-евтино, затова, доста повече хора имат опцията да опишат историите си. Освен това, има доста повече телевизионни канали. Тоест, желанието да се пускат повече филми и повече сериали, става все по-голямо. Отгоре на всичко, имаме и изкуствени разсъдък, който съгласно мен ще развие на ново равнище опциите, които имаме, и потенциала, който имаме – да творим в промишлеността.

Изкуственият разсъдък е бъдещето. И това не предстои на никакво подозрение. Не знам дали сте гледали „ Индиана Джоунс “. Първите 30 минути Харисън Форд наподобява като юноша и това е реализирано посредством изкуствен интелект. Със сигурност, това ще донесе доста промени в промишлеността. Мисля, че ще можем да създадем сериал „ Клетниците “ и да използваме достоверните артисти по метода, по който са изглеждали като млади – младият Марлон Брандо, да вземем за пример. Ще можем да създадем и сериал за Роки с младия Силвестър Сталоун, и по този начин нататък. Мисля, че ще има кой да гледа този тип продукция, само че в същото време нямам доверие това да отстрани публиката на достоверното кино с достоверни артисти. И, може би, въвеждането на изкуствения разсъдък и другите форми на изкуство би могло да рефлектира и върху бюджетите. Следователно, основаването на кино може да стане по-евтино като продукция.

Снимка: Даниел Димитров

Това, което най-вече ме интересува, е по какъв начин изкуственият разсъдък би могъл да способства за връзката сред нас – било то посредством изобразяване, или посредством различен тип изкуство. Освен това, би могло даже да ни помогне да създадем нова форма на изкуство. Но, като цяло, можа да помогне за по-пълноценна връзка един с различен. 

Наистина ли 2023 е годината на Барбенхаймер?

- Със сигурност, франчайзът на Барби ще продължи с „ Барби “ 1, 2, 3, 4 и по този начин нататък. Ще стане малко като „ Барби: Междузвездни войни “. Но като цяло двата  филма са двете страни на Холивуд. Барби е по-комерсиалният филм, до момента в който „ Опенхаймер “ е по-артистичният. „ Барби “, също по този начин, е с голям комерсиален триумф. Предполагам, че и двата кино лентата ще се оправят чудесно на идните „ Оскар “-и. 

Зад кое от двете заглавия бихте желали да стои Вашето име ?

- Не съм гледал „ Барби “, гледах „ Опенхаймер “. Обичам филми, от които да науча нещо и да се любувам по едно и също време. Но виждам по какъв начин „ Барби “ – с тематиките, които визира за правата на дамите, за разбирането на дамата в модерния свят – е значима за някои хора, за младежите, да вземем за пример, и за някои страни, в които към момента се разискват тези проблеми. Може пък и да не е потребен филми – въпреки всичко, не съм го гледал, тъй че не мога да приказвам пълноценно. Това е забавен въпрос, а най-вероятно мога да напиша есе по темата…

Някога желал ли сте да се откажете от киното?

- Като пристрастеност в никакъв случай не съм мислил да се отхвърлям. От позиция на финансова действителност, сигурно – да. Но, с цел да оцелееш в тази среда, би трябвало да си идеалист. Трябва пристрастеността да те бута. Трябва в действителност да обичаш това, което правиш.

Снимка: Даниел Димитров

В последна сметка, даже може да загубиш една цяла година в изработката на филм, който никой не прави оценка, и който за нищо не става, и това да рефлектира върху върху триумфа ти. Дори, когато си огромна звезда, може да не получаваш избрани функции, тъй като не си в подобаваща възраст... Малко е като спортист, който си чупи крайници, или музикант, който е изгубил своята съответност. Но, изцяло, методът, по който се прави оценка специалността, е посредством любовта. Мен това ме крепи…

Хубаво е, че споменахте думичките обич и пристрастеност. Защото идващия въпрос е обвързван с удов о лствието да работиш за игрално кино и за анимация. Има ли разлика в удоволствието?...

- За мен няма разлика. Цялостно, моята цел е да опиша добра история, без значение дали става въпрос за кино, анимация, ария, книга, сериал или филм. Накрая, просто целя да съм я разказал задоволително добре, тъй че хората да възприемат по верния метод.

Вярно ли е, че п о-голям ите звезд и са и по-гол е м и хора ?

- Със сигурност, са положителни в това да наподобяват като че ли са като естествените хора. Но истината е, че нито една огромна звезда не живее в същинския свят – Том Круз, Майкъл Джексън, Памела Андерсън, Майк Тайсън...

Всеки и на всички места може да ги разпознае. Освен това, всички желаят нещо от  тях, без значение дали е другар, родственик, комшия, инцидентен човек на улицата. И те би трябвало да намерят метод да се оправят с това, да се заобиколят с хора, които да ги приземяват. Може би, единствено тогава се трансформират в действителност в същински звезди, тъй като, в случай че не съумеят да осъществят това, по-скоро биха се провалили, преди да станат толкоз толкова известни…

В края на нашия диалог ще Ви предложа мой топ 5 на звездите, с които сте работил. Ще Ви помоля да кажете по една дума за всеки от тях. Да стартираме с Джош Хартнет ...  

- Сладур и страховит човек. 

Ейдриън Броуди ?

- Брат.

Кийра Найтли ?

- Много красива. 

Даниел Крейг ?

- Не съм работил с него задоволително, с цел да имам мощни усещания.

В енсан Касел ?

- Гениален артист.

Имайте поради, че не всички хора, с които съм работил, са в моята биография. Например, ходил съм с Ал Пачино на кино фестивал в Ирландия. Срещал съм Робърт де Ниро по други аргументи. С Джейсън Момоа съм бил на ComicCon и по този начин нататък. Хората, на които съм управител, нормално не излизат в моето CV.

Как бихте траял изречението „ Аз съм човек, който обича... “?

-... живота. Обичам живота (Показва татуировка на лявата си ръка – бел. а.). Направих си я в Сърбия. Имах доста време, видях я в едно студио за татуировки и ми хареса. Това е египетски писмен знак – за живот, и сърце, т.е. „ Обичам живота “.

Снимка: Даниел Димитров

Смятам се за доста, доста, доста, доста, доста, доста, доста, доста, доста благополучен човек – в намирането на другари, фамилията ми, пътуванията, парите... Надявам се, че като излъчвам това „ Обичам живота “, привличам неща, които в допълнение ме карат да го обичам. 

Испанската актриса е част от журито на „ Синелибри “ Продуцентът, публицист, журналист и учител е посетител на кино-литературния фестивал „ Синелибри “ Албанският режисьор показва „ Възходът и падението на другаря Зило “ на кино-литературния фестивал „ Синелибри “

Бруно Розато е роден през 1972 година в Квебек, Канада. Учи кино и телевизионна продукция в университета, в Монреал. Започва кариерата си в развлекателната промишленост в края на 90-те години като кастинг-асистент в телевизионни излъчвания и филми. По-късно стартира да се изявява като кастинг-режисьор и продуцент. Работил е по филми като „ Завръщането “ (2015), „ Игра на кодове “ (2014), „ Теорията на всичко “ (2014). Известен е с кинопродукциите „ Мизантроп: да хванеш палач “ (2023), „ Фрагменти от живота на една жена “ (2020), „ Цел номер едно “ (2020), „ Мафия Inc. “ (2019), „ Самопризнанията на един рисков разум “ (2002), „ Усмиряване “ (2005), „ Смъртоносен инстинкт “ (2008). Асоцииран продуцент е на „ Бижутата на Солтънско море “ – документална продукция на екологична тема със сценарист и режисьор Стивън Витали. Филмът получава над 40 награди, измежду които премия за най-хубав продуцент (2021) в Кан. Розато има номинация и за премия Genie – за най-хубав филм (2010), за филмовата драма „ Три сезона “, режисирана от Джим Донован.