Бивш шеф на ГДБОП фигурира в годишно изследване за корупцията у нас
Името на някогашния началник на ГДБОП Станимир Флоров попада в годишен отчет за проучване на корупцията у нас. Това излиза наяве от думите на един от създателите му- юрист Андрей Янкулов. Мониторинговото проучване за 2019 година, озаглавено „ Антикорупционни институции - интензивност без забележими резултати “, е на ”Антикорупционния фонд ”.
Пред БНР той показа, че са оценени над 40 основни следствия. Най-старите касаят някогашния министър на земеделието Мирослав Найденов и някогашния началник на ГДБОП Станимир Флоров, а най-новите включват ръководителя на Агенцията за българите в чужбина, кметът на регион „ Младост “ и други
„ Изводите, които могат да се създадат в общи линии са, че битката с политическата корупция по високите етажи на властта, нейното положение, не е изключително приемливо.
Даже бихме могли да кажем, че са налице някои много притеснителни трендове. От четиридесетте изследвани случая, дефинитивно завършили с неоправдателни присъди са 3, до момента в който окончателните оправдателни присъди са 7. Има и забележителен % случаи, които са в незнайно състояние - или дълго време се развиват на досъдебна фаза, или просто няма никаква информация за това къде и какво се случва с наказателното произвеждане. Това е близо четвърт от общия брой на изследваните случаи “.
„ Едната неоправдателна присъда е против председателката на Софийски градски съд Владимира Янева, другата - против някогашния ръководител на Комисията за попречване на спор на ползи Филип Златанов и третата е по делото на Владимира Янева за другия обвиняем, който в последна сметка получи административно наказване – санкция, Тодор Костадинов – шефа на дирекция „ Вътрешна сигурност “ към Министерство на вътрешните работи “.
В отчетът е употребявано по-широко тълкувание на термина „ корупционни закононарушения “, добави той - „ действия, които априори не могат да се преглеждат като корупционни, само че имат хипотетичен корупционен детайл “.
„ Защо едно следствие се бави, би могло да бъде нечиста сделка, до момента в който в нашия отчет всичко е на построено въз основата напълно на проверими в действителност положения “, съобщи Андрей Янкулов, само че добави, че постоянно след оповестяването на обвинени минава забележителен интервал от време – към 3 години.
„ След като има събрани задоволително доказателства за обвиняване, значи към този момент би следвало досъдебната фаза почти да отива към привършване. Дали след това изводът може да бъде изменен и да бъде прекъснато досъдебното произвеждане също е вероятен излаз, само че в последна сметка 3 години и повече да няма никаква изясненост какво се случва с едно досъдебно произвеждане от момента на привличане на дадени лица в качеството на обвинен, съгласно нашето проучване това е необяснимо “, разяснява адв. Янкулов.
Рано е да се проучва прехвърлянето на тъй наречените „ корупционни каузи “ в профилираната прокуратура и профилирания съд. Причината е, че смяната на подсъдността е осъществена през 2017 година, добави той:
„ Последните каузи за топ политическа корупция, които включват някогашни министри, излъчени от 43-ото Народно заседание, и в профилираните институции, тези, които имат някакво развиване там, завършват все още с оправдателни присъди “.
За публикуването на доказателства по случая " Бобоков - Узунов ":
„ Дали оказва помощ на разкриването на обективната истина е много противоречиво. Със сигурност дава един пиар резултат на дейностите на прокуратурата, само че от наказателно-процесуална позиция сходно държание на управително решаващия орган на досъдебната фаза също би следвало да буди някои въпроси. На досъдебната фаза прокурорът, с изключение на обвинител е и управително решителен орган на тази фаза. Негово е крайното решение какво ще се случи с това дело - дали ще има обвинителен акт. По формулировка на досъдебната фаза прокурорът би трябвало да се държи малко по-дистанцирано и да не се прибягва към толкоз крайни похвати във връзка с заклеймяването на избрани лица, освен от позиция на презумпцията за невиновност, само че и от позиция, че когато си решителен орган би трябвало да покажеш и малко повече безпристрастност “, разяснява Янкулов, който е някогашен прокурор.
„ На два пъти отправихме запитвания до основния прокурор за развиването на незнайните досъдебни производства, които са включени в нашето проучване и не получихме отговор всъщност. Тоест прозрачността не е във връзка с всички производства с висок публичен интерес. Откровено е налице една избирателност във връзка с това по кои производства ще се дава информация, а допускам, че е налице и някаква избирателност във връзка с това каква тъкмо информация се дава по тези, по които се дава “, заключи юристът.
Пред БНР той показа, че са оценени над 40 основни следствия. Най-старите касаят някогашния министър на земеделието Мирослав Найденов и някогашния началник на ГДБОП Станимир Флоров, а най-новите включват ръководителя на Агенцията за българите в чужбина, кметът на регион „ Младост “ и други
„ Изводите, които могат да се създадат в общи линии са, че битката с политическата корупция по високите етажи на властта, нейното положение, не е изключително приемливо.
Даже бихме могли да кажем, че са налице някои много притеснителни трендове. От четиридесетте изследвани случая, дефинитивно завършили с неоправдателни присъди са 3, до момента в който окончателните оправдателни присъди са 7. Има и забележителен % случаи, които са в незнайно състояние - или дълго време се развиват на досъдебна фаза, или просто няма никаква информация за това къде и какво се случва с наказателното произвеждане. Това е близо четвърт от общия брой на изследваните случаи “.
„ Едната неоправдателна присъда е против председателката на Софийски градски съд Владимира Янева, другата - против някогашния ръководител на Комисията за попречване на спор на ползи Филип Златанов и третата е по делото на Владимира Янева за другия обвиняем, който в последна сметка получи административно наказване – санкция, Тодор Костадинов – шефа на дирекция „ Вътрешна сигурност “ към Министерство на вътрешните работи “.
В отчетът е употребявано по-широко тълкувание на термина „ корупционни закононарушения “, добави той - „ действия, които априори не могат да се преглеждат като корупционни, само че имат хипотетичен корупционен детайл “.
„ Защо едно следствие се бави, би могло да бъде нечиста сделка, до момента в който в нашия отчет всичко е на построено въз основата напълно на проверими в действителност положения “, съобщи Андрей Янкулов, само че добави, че постоянно след оповестяването на обвинени минава забележителен интервал от време – към 3 години.
„ След като има събрани задоволително доказателства за обвиняване, значи към този момент би следвало досъдебната фаза почти да отива към привършване. Дали след това изводът може да бъде изменен и да бъде прекъснато досъдебното произвеждане също е вероятен излаз, само че в последна сметка 3 години и повече да няма никаква изясненост какво се случва с едно досъдебно произвеждане от момента на привличане на дадени лица в качеството на обвинен, съгласно нашето проучване това е необяснимо “, разяснява адв. Янкулов.
Рано е да се проучва прехвърлянето на тъй наречените „ корупционни каузи “ в профилираната прокуратура и профилирания съд. Причината е, че смяната на подсъдността е осъществена през 2017 година, добави той:
„ Последните каузи за топ политическа корупция, които включват някогашни министри, излъчени от 43-ото Народно заседание, и в профилираните институции, тези, които имат някакво развиване там, завършват все още с оправдателни присъди “.
За публикуването на доказателства по случая " Бобоков - Узунов ":
„ Дали оказва помощ на разкриването на обективната истина е много противоречиво. Със сигурност дава един пиар резултат на дейностите на прокуратурата, само че от наказателно-процесуална позиция сходно държание на управително решаващия орган на досъдебната фаза също би следвало да буди някои въпроси. На досъдебната фаза прокурорът, с изключение на обвинител е и управително решителен орган на тази фаза. Негово е крайното решение какво ще се случи с това дело - дали ще има обвинителен акт. По формулировка на досъдебната фаза прокурорът би трябвало да се държи малко по-дистанцирано и да не се прибягва към толкоз крайни похвати във връзка с заклеймяването на избрани лица, освен от позиция на презумпцията за невиновност, само че и от позиция, че когато си решителен орган би трябвало да покажеш и малко повече безпристрастност “, разяснява Янкулов, който е някогашен прокурор.
„ На два пъти отправихме запитвания до основния прокурор за развиването на незнайните досъдебни производства, които са включени в нашето проучване и не получихме отговор всъщност. Тоест прозрачността не е във връзка с всички производства с висок публичен интерес. Откровено е налице една избирателност във връзка с това по кои производства ще се дава информация, а допускам, че е налице и някаква избирателност във връзка с това каква тъкмо информация се дава по тези, по които се дава “, заключи юристът.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ