Атанас Маев, Derida DAnce Center: Нямаме съюзници - работим с партньори
Името на Атанас Маев е неразривно обвързвано с Derida Dance Center. През 2010 година дружно с хореографа Живко Желязков основават единствения и до през днешния ден център за актуален танц, на който той е артмениджър.
Компанията е пример за нова културна политика, различим участник в многочислени интернационалните стратегии, подкрепя екипи при реализацията на планове. Разговаряме с него за новата културна тактика и провокациите пред една частна групировка, занимаваща се със актуален балет, както и за новия дом Сцена Derida на ул. " Самуил " 32, който сами построиха и откриват публично довечера, 19 април, с най-новия си театър Miss Julie ( " Госпожица Юлия " ).
Какви са компликациите при реализиране на резистентен модел за ръководство на културна организация в нестабилна среда като нашата?
Има два признака, които дефинират нестабилната среда: липса на тактика и дългосрочност на културната политика, и вторият – разпределение на бюджета за просвета, тъй че той да предизвиква към партньорства и създаване на принадлежности. Нестабилността е причина да разчитаме най-много на търсенето и предлагането на културен артикул, а оттова и основаване на общности, които да го използват. Тези общности са знак на смяната.
Как виждате една реформирана система?
Културната тактика среща ползите на институциите с тези на актьори и публики. Затова е нужен спор и разискване, следват действителни стъпки за осъществяване. В България това е безспорна необичайност или всичко остава на равнище обещания. Пример за работеща културна тактика е Франция – съумяла е да построи артистични центрове по градове и села и да ги трансформира в дейна инфраструктура, насърчаваща артистите-резиденти да надграждат в качество.
Кой би трябвало да разпределя бюджета и от кое място да идва финансирането за просвета?
Не е належащо да разпределя някой, а да има методология, която подкрепя другите културни оператори според от интензивността им, от типа активност, от показаните резултати. Това значи, че някой би трябвало да ги проучва. Добър образец е Канада. Наскоро бях на презентация на Ким Селоди, представител от Канадския артсъвет, който се грижи за систематизиране на бюджета за просвета. Насърчават основаването на културна инфраструктура, която получава част от бюджета от страната, а останалата, би трябвало да си я дофинансира. Ако си и партнира с други актьори или оператори, получава по-добро финансиране. Резултатите са прелестни.
Смятам, че би трябвало да има премерване на резултатите, да бъде основан показател на интензивност, симетричен на дотацията. Индексът да е мярка и за локални и интернационалните партньорства, брой обществени представяния, брой интернационалните конференции, предложения от фестивали или конгреси в България и чужбина, организаторско-събитийна активност, която повлиява разгръщане на публиките, планове с просветителна активност и обществен резултат.
В момента решаващи са количествените измерители – брой продадени билети, а не качествените знаци. А те диктуват халтура.
Т.е. " единствено " страната или " и страната " да дава пари?
Не " единствено " страната. Тя би трябвало да си отговори – по какъв начин парите могат да вършат пари, да насърчи артекипите да се квалифицират в маркетинг, планов мениджмънт, пари за идея, да развият информационни умения и да работят екипно. Държавата да съфинансира проекти; да финансира модели, които развиват и бизнес, и генерират доходи. Така ще квалифицира артмениджмънт екипи, които да се грижат за цялата организационна активност по основаване на културния артикул.
В България би трябвало да подходим деконструктивно и промяната да е радикална: разбор, цели, положителни образци, решения.
Няма по какъв начин да поддържаме толкоз доста театри, да се " самоубиваме " посредством дотация за билет и да ги насърчаваме да анимират публиката за " да има численост ". В същото време организации, сходни на Derida, разпознати на международната сцена, да теглят заеми от банки и да влагат в подиуми, тъй като, видиш ли, няма място за нас самостоятелните " у дома ".
Кои са ви съдружниците? А съперниците?
Нямаме съдружници, а по-скоро сътрудници. Съюзи се вършат от слабите и постоянно недоволни хора. Те носят признаците на предишното – някой би трябвало да направи нещо вместо нас. Ние в " Дерида " непрекъснато се питаме: Какво ни прави добър сътрудник за другите, тъй че да привличаме съидейници от същата " кръвна група "?
Противници? Може би ги има, като в природата – " ин " и " ян ".
Компромисите, които вършиме?
Лишенията са извънредно доста, тъй като пазарът е динамичен. Въпреки че сътворяваме просвета, плащаме същите наеми като компютърните компании, банките и други мощни браншове. Има дъмпинг, изкуствено основан от системата за субсидиран билет на Министерството на културата, и действително цената за вход в един частен спектакъл е неконкурентна с тази в държавните театри. Това основава и безконечното опрощение за недостиг в бюджета за просвета, който в реалност се " изяжда " от нереформираната ни система.
Да, като частна групировка сте в неизгодната позиция, и все пак, вие не оцелявате, а успявате?
Тайната е, че мотивираме нашите публики да гледат представленията ни. Търсим сътрудници в идеите, зад които заставаме, в смяната, която носим.
Минаха много години, а хората от самостоятелния бранш не престават " да се избавят " сами и това не прави усещане?
Не съм склонен, че не вършат усещане. Независимите актьори са тези, които са същинските посланици на българската просвета. Те са тези, които основават интернационалните партньорства и имидж, пътуват и показват работата си, и са разпознати на интернационално равнище.
. Но тук – в страната, всеки се " избавя " кой както може.
Да, образец за това е културната стратегия на миналото към този момент Евро председателство. 1,65 млн. лева бяха изхарчени без да има нито един план на организация от самостоятелния бранш. А малко преди този момент, министърът съобщи по Българска национална телевизия, че поддръжката ще е предпочитано към актуалното без значение изкуство.
Защо Законът за налозите при спонсориране на просвета не проработи?
Защото по този начин на данъкоплатеца ще му се гласоподава доверие самичък да взема решение по какъв начин да бъдат употребявани парите му. Затова и нямаме дарителска просвета.
Ако приемем, че Министерството на културата е родителят, то не основава равни условия за държавните и частните структури, за това тези " деца " да порастват равноправно, а не едните да ядат деликатеси, а другите да обират трохите.
При последната сесия за поддръжка на самостоятелни планове Министерството ни поддържа с 3710 лева за нова продукция, в която има разноски за: възнаграждения за подготовки на актьори, хонорар на хореограф, на композитор, костюмограф, материали, зала за подготовки, мениджмънт и други Хайде да ги разделим и да забележим на какъв брой е оценен трудът на екипа, в случай, че първокласен театър се прави най-малко за три месеца. А 2018 година беше най-резултатната ни и успяхме да стъпим на подиуми във Ванкувър, Пекин, Йерусалим, Тел Авив, да домакинстваме най-разпознаваемия европейски фестивал Spring forward, артистичният ни шеф Живко Желязков проби в топ 20 на европейски хореографи в платформата Aerowaves-dance across Europe.
С какво в Derida Dance Center притегляте артистите от целия свят да осъществят плановете си при вас?
Една от главните ни дела е основаване и непрестанно възстановяване на изискванията за развиване на актуалния танц и спектакъл. Ако съпоставя средата през 2009 година и в този момент, то несъмнено има осезаема разлика.
Съвременният танц е много по-популярен, опциите за междукултурен продан са по-големи, интернационалната стратегия на българските фестивали е разнообразна. Нашият екип съумя да сътвори положителни интернационалните партньорства и позициониране в Европа, в Америка и Азия. Създадохме положителни условия за продукционна активност и те са причина от ден на ден сътрудници да демонстрират интерес към резидентската стратегия на Derida Dance Center.
Моделът ни е припознат от Главна дирекция по просвета и обучение на Европейски Съюз като една от положителните практики в Европа и влиза като образец в Наръчника за резидентски стратегии на Европейски Съюз. Тази година ние получихме 178 кандидатури от 46 страни на актьори да основат плановете си в Derida Dance Center. Програмата се разви посредством поддръжката на Столична община, които осъзнаха значимостта да се развиват интернационалните партньорства.
А до каква степен сте познати и желани в България?
В бранша всички се познаваме. В сбирката ни от награди имаме " Икар " и два пъти сме притежател на премията на София за ярки достижения в региона на културата. Поели сме риска със лични средства да поддържаме нова сцена за танц, инфраструктура, която изисква огромен екип и добра тактика. Нашите представления имат дълъг живот. Пример за това са ArteFACT и MONOCROSSING, които ще продължат да се играят на новата Сцена DERIDA.
Ще предложите танц, спектакъл, мултижанрови форми, кино прожекции, изложения и за детската публика. Приобщаването ѝ запълва ли учебна празнота? Там постоянно предмети като пеене, изобразяване са все едно свободни часове.
Само Сцена Derida няма да е задоволителна, само че сме окуражени да интегрираме танца измежду учениците и да ги приобщим към актуалната просвета.
В програмата сме заложили на спектакли за разнообразни възрастови групи. Представленията ни слагат настоящи въпроси от съвремието. Провокираме и насочваме вниманието на фена към значимите проблематики.
Сами ремонтирахте мястото, което преди време е било зимник, а в този момент ще се трансформира в най-новия център за модерно изкуство и просвета. С какво ви притегли?
След дълго търсене, проби и неточности, с новото място взаимно се избрахме. Намира се на улица " Цар Самуил " 32 и е познато като ТV студиото на Къци Вапцаров (макар пет години да не го беше използвал). С разнообразни предопределения, знае се още от 30-те години на предишния век. Ентусиазъм, хъс, сила обзе целият ни екип, че и другари, сътрудници. Втурнахме се да преобразяваме и приспособяваме. Горди сме с резултата.
Сцена Derida ще е мултифункционална: за представления, само че и за конференции, диспути, прожекции, даже за празненства. Неутрална територия. Може да се употребява за срещи сред самостоятелния бранш и институциите.
С кой театър ще откриете тази вечер новата сцена и какво да чакаме?
Откриваме с най-новия театър на компания Derida – Miss Julie ( " Госпожица Юлия " ), по-късно ще имаме ежедневна стратегия, която можете да видите на уеб страницата ни www.derida-dance.com
Компанията е пример за нова културна политика, различим участник в многочислени интернационалните стратегии, подкрепя екипи при реализацията на планове. Разговаряме с него за новата културна тактика и провокациите пред една частна групировка, занимаваща се със актуален балет, както и за новия дом Сцена Derida на ул. " Самуил " 32, който сами построиха и откриват публично довечера, 19 април, с най-новия си театър Miss Julie ( " Госпожица Юлия " ).
Какви са компликациите при реализиране на резистентен модел за ръководство на културна организация в нестабилна среда като нашата?
Има два признака, които дефинират нестабилната среда: липса на тактика и дългосрочност на културната политика, и вторият – разпределение на бюджета за просвета, тъй че той да предизвиква към партньорства и създаване на принадлежности. Нестабилността е причина да разчитаме най-много на търсенето и предлагането на културен артикул, а оттова и основаване на общности, които да го използват. Тези общности са знак на смяната.
Как виждате една реформирана система?
Културната тактика среща ползите на институциите с тези на актьори и публики. Затова е нужен спор и разискване, следват действителни стъпки за осъществяване. В България това е безспорна необичайност или всичко остава на равнище обещания. Пример за работеща културна тактика е Франция – съумяла е да построи артистични центрове по градове и села и да ги трансформира в дейна инфраструктура, насърчаваща артистите-резиденти да надграждат в качество.
Кой би трябвало да разпределя бюджета и от кое място да идва финансирането за просвета?
Не е належащо да разпределя някой, а да има методология, която подкрепя другите културни оператори според от интензивността им, от типа активност, от показаните резултати. Това значи, че някой би трябвало да ги проучва. Добър образец е Канада. Наскоро бях на презентация на Ким Селоди, представител от Канадския артсъвет, който се грижи за систематизиране на бюджета за просвета. Насърчават основаването на културна инфраструктура, която получава част от бюджета от страната, а останалата, би трябвало да си я дофинансира. Ако си и партнира с други актьори или оператори, получава по-добро финансиране. Резултатите са прелестни.
Смятам, че би трябвало да има премерване на резултатите, да бъде основан показател на интензивност, симетричен на дотацията. Индексът да е мярка и за локални и интернационалните партньорства, брой обществени представяния, брой интернационалните конференции, предложения от фестивали или конгреси в България и чужбина, организаторско-събитийна активност, която повлиява разгръщане на публиките, планове с просветителна активност и обществен резултат.
В момента решаващи са количествените измерители – брой продадени билети, а не качествените знаци. А те диктуват халтура.
Т.е. " единствено " страната или " и страната " да дава пари?
Не " единствено " страната. Тя би трябвало да си отговори – по какъв начин парите могат да вършат пари, да насърчи артекипите да се квалифицират в маркетинг, планов мениджмънт, пари за идея, да развият информационни умения и да работят екипно. Държавата да съфинансира проекти; да финансира модели, които развиват и бизнес, и генерират доходи. Така ще квалифицира артмениджмънт екипи, които да се грижат за цялата организационна активност по основаване на културния артикул.
В България би трябвало да подходим деконструктивно и промяната да е радикална: разбор, цели, положителни образци, решения.
Няма по какъв начин да поддържаме толкоз доста театри, да се " самоубиваме " посредством дотация за билет и да ги насърчаваме да анимират публиката за " да има численост ". В същото време организации, сходни на Derida, разпознати на международната сцена, да теглят заеми от банки и да влагат в подиуми, тъй като, видиш ли, няма място за нас самостоятелните " у дома ".
Кои са ви съдружниците? А съперниците?
Нямаме съдружници, а по-скоро сътрудници. Съюзи се вършат от слабите и постоянно недоволни хора. Те носят признаците на предишното – някой би трябвало да направи нещо вместо нас. Ние в " Дерида " непрекъснато се питаме: Какво ни прави добър сътрудник за другите, тъй че да привличаме съидейници от същата " кръвна група "?
Противници? Може би ги има, като в природата – " ин " и " ян ".
Компромисите, които вършиме?
Лишенията са извънредно доста, тъй като пазарът е динамичен. Въпреки че сътворяваме просвета, плащаме същите наеми като компютърните компании, банките и други мощни браншове. Има дъмпинг, изкуствено основан от системата за субсидиран билет на Министерството на културата, и действително цената за вход в един частен спектакъл е неконкурентна с тази в държавните театри. Това основава и безконечното опрощение за недостиг в бюджета за просвета, който в реалност се " изяжда " от нереформираната ни система.
Да, като частна групировка сте в неизгодната позиция, и все пак, вие не оцелявате, а успявате?
Тайната е, че мотивираме нашите публики да гледат представленията ни. Търсим сътрудници в идеите, зад които заставаме, в смяната, която носим.
Минаха много години, а хората от самостоятелния бранш не престават " да се избавят " сами и това не прави усещане?
Не съм склонен, че не вършат усещане. Независимите актьори са тези, които са същинските посланици на българската просвета. Те са тези, които основават интернационалните партньорства и имидж, пътуват и показват работата си, и са разпознати на интернационално равнище.
. Но тук – в страната, всеки се " избавя " кой както може.
Да, образец за това е културната стратегия на миналото към този момент Евро председателство. 1,65 млн. лева бяха изхарчени без да има нито един план на организация от самостоятелния бранш. А малко преди този момент, министърът съобщи по Българска национална телевизия, че поддръжката ще е предпочитано към актуалното без значение изкуство.
Защо Законът за налозите при спонсориране на просвета не проработи?
Защото по този начин на данъкоплатеца ще му се гласоподава доверие самичък да взема решение по какъв начин да бъдат употребявани парите му. Затова и нямаме дарителска просвета.
Ако приемем, че Министерството на културата е родителят, то не основава равни условия за държавните и частните структури, за това тези " деца " да порастват равноправно, а не едните да ядат деликатеси, а другите да обират трохите.
При последната сесия за поддръжка на самостоятелни планове Министерството ни поддържа с 3710 лева за нова продукция, в която има разноски за: възнаграждения за подготовки на актьори, хонорар на хореограф, на композитор, костюмограф, материали, зала за подготовки, мениджмънт и други Хайде да ги разделим и да забележим на какъв брой е оценен трудът на екипа, в случай, че първокласен театър се прави най-малко за три месеца. А 2018 година беше най-резултатната ни и успяхме да стъпим на подиуми във Ванкувър, Пекин, Йерусалим, Тел Авив, да домакинстваме най-разпознаваемия европейски фестивал Spring forward, артистичният ни шеф Живко Желязков проби в топ 20 на европейски хореографи в платформата Aerowaves-dance across Europe.
С какво в Derida Dance Center притегляте артистите от целия свят да осъществят плановете си при вас?
Една от главните ни дела е основаване и непрестанно възстановяване на изискванията за развиване на актуалния танц и спектакъл. Ако съпоставя средата през 2009 година и в този момент, то несъмнено има осезаема разлика.
Съвременният танц е много по-популярен, опциите за междукултурен продан са по-големи, интернационалната стратегия на българските фестивали е разнообразна. Нашият екип съумя да сътвори положителни интернационалните партньорства и позициониране в Европа, в Америка и Азия. Създадохме положителни условия за продукционна активност и те са причина от ден на ден сътрудници да демонстрират интерес към резидентската стратегия на Derida Dance Center.
Моделът ни е припознат от Главна дирекция по просвета и обучение на Европейски Съюз като една от положителните практики в Европа и влиза като образец в Наръчника за резидентски стратегии на Европейски Съюз. Тази година ние получихме 178 кандидатури от 46 страни на актьори да основат плановете си в Derida Dance Center. Програмата се разви посредством поддръжката на Столична община, които осъзнаха значимостта да се развиват интернационалните партньорства.
А до каква степен сте познати и желани в България?
В бранша всички се познаваме. В сбирката ни от награди имаме " Икар " и два пъти сме притежател на премията на София за ярки достижения в региона на културата. Поели сме риска със лични средства да поддържаме нова сцена за танц, инфраструктура, която изисква огромен екип и добра тактика. Нашите представления имат дълъг живот. Пример за това са ArteFACT и MONOCROSSING, които ще продължат да се играят на новата Сцена DERIDA.
Ще предложите танц, спектакъл, мултижанрови форми, кино прожекции, изложения и за детската публика. Приобщаването ѝ запълва ли учебна празнота? Там постоянно предмети като пеене, изобразяване са все едно свободни часове.
Само Сцена Derida няма да е задоволителна, само че сме окуражени да интегрираме танца измежду учениците и да ги приобщим към актуалната просвета.
В програмата сме заложили на спектакли за разнообразни възрастови групи. Представленията ни слагат настоящи въпроси от съвремието. Провокираме и насочваме вниманието на фена към значимите проблематики.
Сами ремонтирахте мястото, което преди време е било зимник, а в този момент ще се трансформира в най-новия център за модерно изкуство и просвета. С какво ви притегли?
След дълго търсене, проби и неточности, с новото място взаимно се избрахме. Намира се на улица " Цар Самуил " 32 и е познато като ТV студиото на Къци Вапцаров (макар пет години да не го беше използвал). С разнообразни предопределения, знае се още от 30-те години на предишния век. Ентусиазъм, хъс, сила обзе целият ни екип, че и другари, сътрудници. Втурнахме се да преобразяваме и приспособяваме. Горди сме с резултата.
Сцена Derida ще е мултифункционална: за представления, само че и за конференции, диспути, прожекции, даже за празненства. Неутрална територия. Може да се употребява за срещи сред самостоятелния бранш и институциите.
С кой театър ще откриете тази вечер новата сцена и какво да чакаме?
Откриваме с най-новия театър на компания Derida – Miss Julie ( " Госпожица Юлия " ), по-късно ще имаме ежедневна стратегия, която можете да видите на уеб страницата ни www.derida-dance.com
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ