Името на актрисата Мариана Димитрова остава завинаги в националното кино

Името на актрисата Мариана Димитрова остава вечно в националното кино с филмите „ Осъдени души “, „ Мъжки времена “, „ Дами канят “ и други

Оказва се обаче, че най-сияйната актриса от сцената и екрана рядко е щастлива в интимния си свят. Тя е самобитна жертва и на тримата си съпрузи, въпреки да се омъжва за всеки от тях по обич – от дребна се прехласва по забавните мъже, отличаващи се от тълпата.

Тъкмо този блян я въвлича във втория й брак, а в третия я води до съдбовен край. На 1 юни 2005 година, Мариана Димитрова се отхвърля непринудено от живота, без да открие отговорите на безконечните въпроси „ Какво е обич? Радост или тъга? Или всичко това едновременно? “. Малко преди този момент споделя: „ Не желая да загивам като чужденка в Америка “.

Тя има неуверени връзки със ориста още преди идването си на бял свят, което е прекомерно нерешително. Майка й я ражда в с. Козаревец и двете оцеляват на косъм, само че Мариана в никакъв случай няма да има брат или сестра. Вероятно точно тази липса я подтиква към бурни връзки с близките още от детската градина, където е и първият й дуел с представител на мощния пол – сбива се с щуро като нея съседче по маса, което й нанася толкова мощен удар в окото, че вечно й остава кафяво леке.

В гимназията самочувствието й към този момент е забележително, защото е уверена, че ще стане актриса.

Там тя е изявен водач – дирижира оркестър, командори випуска на бригада в Девня, от време на време плаши юношите с наболи мустаци – толкова, че никой не смее да я ухажва.

За малко флиртува с много разюздан юноша от прилежащия механотехникум, с който е и първата й целувка на дежурното сантиментално място – скамейка край Дунав.

Тъй като по никакъв начин не й харесва, тази преживелица я отхвърля да се опитва в секса.

Мераците на мъжете в София, накъдето потегля с плисираната поличка и бялата риза от учебните рецитали, бързо блокират рефлексите й на флиртаджийка и във ВИТИЗ прави своя избор – Продан Димов. Женят се небрежно и Мариана ражда сина им Иво едвам 19-годишна, само че не стопира и за ден. Любовта им трае тъкмо 3 години и се развеждат когато тя приключва академията. Наема гледачки, с цел да гледат Иво, до момента в който тя пътува поради участия в киното.

Малко по-късно идва и поканата от Едуард Захариев за кино лентата „ Мъжки времена “, който се влюбва от пръв взор в 16 години по-младата от него Мариана. Тя също е омаяна от интелекта му и космополитния му сексапил, той е нейният Пигмалион. Захариев обаче постоянно се изявява като мрачен балкански индивид – ревнува я и обезумява до такава степен, че гледа съмнително Григор Вачков, който Мариана назовава „ нравствен преподавател “. С него устоя 16 години и още веднъж следва разлъка.

Когато се разделят обаче няма и глътка въздух, нито пък независимост, защото идващият й брачен партньор доктор Игор Куценок, още веднъж я вкарва в клетка.   

Отношенията сред тях стават съществени след развода й и тя бързо забременява с щерка им Александра.

През 1996 година Едуард Захариев умира от рак и тя приема тежко новината.

Мариана изиграва последното си зрелище у нас през 1997 година, след което е принудена да замине за Съединени американски щати, където Куценок да гради кариера.

Първата й среща с Америка е цялостен потрес – борбата за душевно оцеляване няма нищо общо със сладникавите сантиментални комедии от Холивуд. Сривът в душeвността й е слисващ – до степен, в която се пита дали не е  направила най-голямата неточност в живота си. Мъжът й обаче е надалеч от концепцията да се занимава професионално с нея. Разкъсва се и от мисълта за сина й Иво, който остава в България, защото по гледище на Куценок за него няма място в Америка. Написва три книги.

Тя въпреки всичко от време на време се прибира за малко в България, с цел да види болната си майка и да уреди документите на сина си Иво за заминаването му.

Докато Мариана снима с Микеле Плачидо и Ричард Чембърлбейн, никой от публицистите не й обръща внимание, само че когато надушват, че битието й в Съединени американски щати е съпроводено с душевни терзания, не може да се отърве от тях. Всички те недоумяват по какъв начин дамата с неотстъпчив манталитет се помирява да е епизодик в американската сага на мъжа си.

Големи са вълненията към идването на сина й в Америка. Тъй като няма нерви да изтърпи американската простота в колежа, Иво става бачкатор на градеж, където пада от високо скеле. Престоят му в болница е тримесечен, а има и риск за живота му. Мариана всекидневно кара по два часа на ден в посока, с цел да го види, да го ободрява и убеждава, че и това ще мине. Не след дълго обаче бива застигната от шокиращата вест, че в битката против болката, Иво се е пристрастил към дрогата. Започва следващата й борба в опит да завоюва войната. Депресиите й се възраждат и още веднъж я спохождат черни мисли.

Съпругът й Куценок обаче не се трогва от всичко протичащо се и изрично й не разрешава синът й Иво да прекрачва прага на дома им. Заклеймява го като наркоман и не го желае в дома си. поради множеството проблеми вкъщи, тя още веднъж протяга ръка към цигарите. Според циркулиращите злословия, Куценок желае бракоразвод от брачната половинка си като в това време я тъпче със мощни успокоителни, които я разстройват още повече.

Когато един ден Мариана чака Иво на вятъра, скитащ се като клошар из българските плажове, а Александра хладно я осведоми, че в случай че родителите й се разведат, ще остане без татко, актрисата избира полета към гибелта – от осмия етаж на паркинг в МОЛ, таман навършила 51 години.

Трагичната новина стига до София, където всички са потресени от решението на Мариана, както и от странното държание на брачна половинка й. Тя е заровена в България, защото това е предсмъртното й предпочитание. Докарват тялото й в ковчег и поставят тленните й остатъци в Централните софийски гробища.

Инфо: Уикенд