Иво Сиромахов: Ние сме зловещи некрофили! Виждали ли сте родната къща на Алеко?
Името му постоянно ме кара да потрепвам. Алеко е толкоз огромен, че не може да бъде обхванат с един взор. Така стартира нерадостния си коментар писателят Иво Сиромахов за великия си предходник Алеко Константинов, комуто чествахме 160 години от рождението.
Как е допустимо по нашите земи да е живял подобен талант?
Как е допустимо измежду нас да е имало човек, който в една тънка брошура, озаглавена „ Бай Ганьо “ е описал предишното ни, сегашното ни, и бъдещето ни?
Алеко е осъзнал българската неизбежност. Присмял ѝ се е. И я е измъчен.
Преди няколко години отидох в родната му къща в Свищов. Тя в този момент е музей.
Бащата на Алеко е бил огромен българин. Богат човек, уважавана персона, построил най-красивата къща на брега на Дунава. Когато съветският император пристигнал в България, отседнал в дома му.
Бай Ганьо убива основателя си
Днес тая велика къща е музей, старомоден, посърнал и леден, заради незаконното ни отношение към предишното ни.
В музея рядко влизат хора. А в оня ден аз бях единственият клиент.
Влязох вътре, бледен от неспокойствие.
Видях бюрото, на което Алеко е пишел домашните си. Видях пианото, на което са свирели сестрите му.
И в една от стаите, в една стъкленица, видях сърцето на Щастливеца, пронизано от патрон.
Чакайте бе, хора!
Защо сте поставили в музея това пронизано сърце?
Каква е тая злокобна некрофилия?
С това ли желаете да бъде запомнен Алеко?
Какво казвате с това простреляно сърце на децата, които влизат в музея?
Че Щастливците в България ги трепят?
Ами да, трепят ги.
Това е ситуацията.
Бай Ганьо се оказа вечен, за разлика от създателя си. Днес Бай Ганьо живее в целия ни народ, а Алеко единствено в неколцина щастливци.
Затова ми е толкоз безценен.
Как е допустимо по нашите земи да е живял подобен талант?
Как е допустимо измежду нас да е имало човек, който в една тънка брошура, озаглавена „ Бай Ганьо “ е описал предишното ни, сегашното ни, и бъдещето ни?
Алеко е осъзнал българската неизбежност. Присмял ѝ се е. И я е измъчен.
Преди няколко години отидох в родната му къща в Свищов. Тя в този момент е музей.
Бащата на Алеко е бил огромен българин. Богат човек, уважавана персона, построил най-красивата къща на брега на Дунава. Когато съветският император пристигнал в България, отседнал в дома му.
Бай Ганьо убива основателя си
Днес тая велика къща е музей, старомоден, посърнал и леден, заради незаконното ни отношение към предишното ни.
В музея рядко влизат хора. А в оня ден аз бях единственият клиент.
Влязох вътре, бледен от неспокойствие.
Видях бюрото, на което Алеко е пишел домашните си. Видях пианото, на което са свирели сестрите му.
И в една от стаите, в една стъкленица, видях сърцето на Щастливеца, пронизано от патрон.
Чакайте бе, хора!
Защо сте поставили в музея това пронизано сърце?
Каква е тая злокобна некрофилия?
С това ли желаете да бъде запомнен Алеко?
Какво казвате с това простреляно сърце на децата, които влизат в музея?
Че Щастливците в България ги трепят?
Ами да, трепят ги.
Това е ситуацията.
Бай Ганьо се оказа вечен, за разлика от създателя си. Днес Бай Ганьо живее в целия ни народ, а Алеко единствено в неколцина щастливци.
Затова ми е толкоз безценен.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ