Името ми е Тайсън Люк Фюри и като всички други

„ Името ми е Тайсън Люк Фюри и като всички други по света, и аз имам проблеми с характера си. Страдам от психологични разстройства. Имам обсесивно-компулсивно разстройство. А също по този начин съм номер едно в бокса в тежка категория в света. “

Едно момче от Манчестър с ирландска кръв, родено три месеца прибързано и тежащо по-малко от паунд при раждането – Тайсън Фюри – ненадейно доближава до върха на бокса с извоюването на всички значими трофеи от 2008 година насам и остава в историята с именитата си победа над спортната икона Владимир Кличко през 2015 година

Тази фантазия – да се превърнеш от дилетант в същинска звезда – се трансформира в призрачен сън тъкмо в мига на най-голямата популярност, когато първенецът затъва в алкохол, опиати и мисли за самоубийство. Защото „ ” на сполучливата кариера се крие елементарен човек, изпитващ болежка, само че и кадърен да извърши същински героизъм.

В своята автобиография „ ” Тайсън Фюри споделя за детството си, за първите стъпки в кариерата си, за извоюването на спортно великолепие и за бягството му от лапите на депресията.

Кръстеният на Майк Тайсън войник изяснява в детайли за какво за човек като него спечелването на купата в прочут смисъл се оказва доста по-лесно от това да ръководи своето съществуване в границите на купата „ международен първенец ”.

Какво се крие зад маската на професионален войник и какво е коствало на спортиста да се завърне през 2017 година по-силен, по-щастлив и по-добър от всеки път? Фюри споделя една от най-въздействащите истории в спорта, която го разграничава от мненията му в обществените мрежи в предишното или спортните триумфи.

„ ” е искрено и мотивиращо четиво, което предлага напълно нова позиция към бокса като спорт и като бизнес, само че и към живота като цяло. Тя е дългото пътешестване назад към светлината на един човек, скочил в бездната на отчаянието.

Българското издание се появява със специфичния увод на боксьора, треньор и публицист Палми Ранчев .

Спортна книга на 2020-а на The Telegrapf и Sunday Times

" Тайсън Фюри е извънреден първенец в живота. “

Силвестър Сталоун

„ Една от най-въздействащите истории в спорта. “
Sunday Times

„ Тайсън Фюри може и да е кръстен на Железния Майк, само че припомня доста повече на различен популярен първенец. Разбира се, има единствено един Мохамед Али, само че във Фюри като че ли участва парченце от тази харизма и непрестореност, от това особено „ нещо “, каквото и да е то, което приковава вниманието и прави успехите му да наподобяват толкоз естествени.

Най-важната борба в тази книга не е нито против Кличко, нито против Уайлдър, а против депресията. Ако се съгласим, че международният първенец в тежка категория има необикновен, съвсем митичен статут, че постоянно е знак на нещо, даже без да го желае – тогава на какво е знак Тайсън Фюри? На себенадмогването. Той е образецът, който ти споделя, че и ти можеш. “
Иван Ланджев

Из „ ” от Тайсън Фюри

Въведение 

Прости ми, отче, тъй като съгреших

Казвам се Тайсън Люк Фюри и като всеки различен на този свят имам своите дефекти. Страдам от проблеми с психическото здраве, имам обсесивно-компулсивно разстройство. Освен това съм номер едно в тежката категория по бокс в света.

Пътуването ми през живота досега в никакъв случай не е било скучно. От момента, в който съм се родил три месеца прибързано, се боря за оцеляване. И откогато се помня, постоянно съм усещал, че имам естествена заложба за спорт, изключително за боксиране, което започнах в кухнята с брат ми Шейн. Увивахме хавлиени кърпи към юмруците си и се налагахме, до момента в който се изтощим. Постиженията ми на кръга са пред очите на целия свят, само че като младеж играех доста голф, до момента в който не навърших двайсет и една, и хендикапът ми беше осем. Все още излизам понякога на игрището за голф и просто за развлечение изпращам топката на 230 метра с една ръка. Винаги съм откривал, че мога да се оправя с всеки спорт, с който се захвана, било то със пукотевица по панички, с баскетбол, гребане или каквото и да е. Но животът ми е обхванат от бокса. Там ми е дарбата, това е пътят, който ми е писан. Сякаш ми е право по рождение да бъда първокласен войник. Това е част от моята ДНК. В предходните генерации на семейството Фюри има мъже, които са били сполучливи бойци с голи юмруци. Днес сме професионални боксьори като татко ми Джон, който се е боксирал и има боеве и с голи юмруци, и полубрат ми Томи. Той пък желае да бъде звезда на кръга след присъединяване си в „ Острова на любовта “.

Рингът щеше да бъде арената, на която да покажа спортното си великолепие и да почета името на семейството. Но боксът щеше да способства и за падението ми, а след това още веднъж да отвори път към възхода от дълбините на отчаянието.

* * *
Когато започнах да пиша тази книга, тежах 177 кг, пиех крепко, мразех бокса и се борех с тежка меланхолия. В оня миг виждах и усещах, че животът ми предизвиква болежка. Поясите, възторжените овации, когато станах международен първенец – изпълних фантазията на живота си през 2015 година – оставиха у мен единствено студено кухо чувство, което не искаше да ме напусне. Всичко това нямаше безусловно никакво значение.

Две години по-късно влиятелното американско списание „ Ринг “ ме разгласи за най-хубавия в тежката категория. В по-добра форма съм, след като и да било, и съм по-щастлив от всеки път. Имам същинска цел в живота, въпреки и непрекъснато да ми припомнят, че старите ми проблеми в никакъв случай няма да отшумят.

През целия си живот съм се борил с тревогата, а сред ноември 2015 година и октомври 2017 година потънах в злокобната яма на отчаянието, само че открих метод да изляза и още веднъж да си върна живота. След едвам два багра при връщането ми през 2018 година излязох против първенеца във версия Световен боксов съвет Дионтей Уайлдър. Шокирах света с представянето си и в очите на всички бях победител, с изключение на за двама от съдиите край кръга. Единият означи еднакъв резултат, а другият даде успеха на Уайлдър.

Някои биха си помислили, че ме познават от старите ми мнения в обществените медии, други биха се фокусирали само върху боксовата ми кариера, само че се надявам тази книга да разкрие на всички какъв съм, каква е личността ми в действителност, през какво съм минал в живота и с какво не преставам да се боря.

В Библията има воин на име Йов, който бил един от най-богатите хора в света, само че след това изгубил всичко. Бил малтретиран, даже най-близките му другари се обърнали против него и го карали да се отхвърли от Бога. Но той устоял и най-после Бог го благословил с повече, в сравнение с в миналото бил имал. Такава е и моята история. На двайсет и седем години стоях на един кръг в Германия и бях на върха на боксовия свят. Току-що бях победил Владимир Кличко, чието царуване беше траяло 10 години. Той беше огромният любимец за успеха, само че аз одобрих предизвикването и победих. На допустимо най-голямата сцена популяризирах моя Бог и Спасител Исус Христос и това незабавно раздели мненията за мен. Когато се върнах вкъщи, бях подложен на всевъзможни рецензии в медиите, а по едно и също време с това към този момент бях почнал да тъна в депресията. Този миг на популярност бързо се трансформира в прахуляк и стигнах до точката, в която просто желаех да умра. Оттам ще стартира да развъртвам историята си в първата глава, защото това разкрива вътрешния ми тласък да бъда най-хубавият в тежка категория в света, до момента в който се боря с проблемите на психологичното си здраве.

Пътешествието ми от надарен дилетант до международен първенец в тежка категория не всеки път е било тъмно и всеки, който ме познава, знае, че обичам да се дръзвам като всички хора. След като открих пътя си и се измъкнах от най-мрачния ден, още веднъж съм на боксовия връх с капацитет да печеля повече пари, след като и да било. Но най-важното е, че боготворя живота на татко, брачен партньор и брат.

Развих нова позиция към бокса като бизнес и живота като цяло. Нещото, което ми носи най-голямо наслаждение, е да се развличам със фамилията и приятелите, с почитателите си и даже да се майтапя с някои от сътрудниците си бойци, като Антъни Джошуа, и всякакви смешници, като Дионтей Уайлдър и Владимир Кличко, който ужасно се подразни, когато го имитирах като филмовия воин Борат. Изненадах Джошуа, когато му звъннах и му споделих: „ Какво става, Ей Джей? Как си, скапаняк? “. После му заявих, че ще го нокаутирам, и малко се посдърпахме. В листата ми с телефонни номера има значително известни персони, тъй че след няколко бири мога да се развличам.

В тази книга се пробвам да съчетая светлината с мрака. Започваме с един ден през 2010 година, който, без да зная, щеше да промени живота ми – на кръга и отвън него, за положително или за неприятно. От него стартира израстването ми. Споделям удивителната мощ на околните си, които бяха до мен в моменти на успех и уязвимост. Очертавам пътуването си като Циганския крал от дилетант до първенец в тежка категория, от възхода до падението и още веднъж до възхода. Искам тази книга да покаже същинската ми същина с всичките ми недостатъци. Но в случай че има нещо, което е най-важно за мен, то е да вдъхновя всички, преминаващи през сложни моменти. Ако аз мога да помоля за помощ за психическото си здраве – аз, който съм два метра и пет сантиметра и съм международен първенец по бокс в тежка категория – значи, и вие можете. Ако аз мога да отслабна с съвсем 64 кг, значи, и вие можете. Щастието не се крие в нещата, които притежавате. Всички се стремим към по-хубава работа, към по-голяма къща, към по-бърза кола сякаш да се усещаме по-добре, животът да е страховит, само че това е просто неистина. Може да имате всичко това и отново да се чувствате без никаква стойност.

Но можете да се измъкнете от клопката на депресията. Вярвам, че осъзнаването на това ще даде вяра и на други по света, страдащи в тишината на проблемите с психическото здраве. Просто чувствам, че има прекалено много дами и мъже, които не могат да споделят мнението си, които нямат достъп да изразят страховете си или са нес-пособни да опишат през какво минават всеки ден единствено и единствено да се оправят с живота си. Шансът да освободим вътрешните си демони, може да докара до сходна смяна.

Докато растях, бях спокоен и свенлив вид и като доста деца спортисти бях нервозен, когато правех първите си стъпки като дилетант. В аматьорския спорт се боях да не изгубя, тъй като от все сърце желаех триумфа. Но когато започнах да се занимавам професионално с бокс, си мислех, че в случай че желая да привлека вниманието, не трябва да си държа устата затворена. Не смятах, че ще се получи, в случай че съм себе си. Затова започнах да играя роля пред камерите, да съм нахален и находчив. Не свалях маската и най-после този воин ме завладя, тъй като хората го чакаха от мен. Предполагам, че това може да се случи във всевъзможни сфери на живота. Усещаш, че би трябвало да пробваш, като се представяш за нещо, което не си, поради публичния напън. Това е основен фактор за развиването на психическите проблеми. Осъзнах, че би трябвало да бъда себе си, каквато и да е цената.
Трябваше да махна маската.