Дори стоенето близо до езерото Карачай е смъртоносно. Защо?
Името " Карачай ", което идва от локалните тюркски езици и се превежда като " черна вода " или " черен поток ", блестящо отразява ужасната действителност на замърсяването, което е погълнало това езеро. Опасното равнище на радиация се корени в предишното му, когато е служилО като бунище за Съветския съюз в първите години на Студената война.
В непосредственост до езерото се намират големите пространства на нуклеарния комплекс Маяк, ситуиран на към 90 квадратни километра. Първоначално основан през 40-те години на предишния век, с цел да създава плутоний за руския план за атомна бомба, това колосално нуклеарно оборудване е било част от Челябинск-65, под земята град, който остава отвън картата до 1989 година заради своята секретност.
Водени от незабавната нужда да бъдат в крайник с атомните удари на Съединените щати над Хирошима и Нагасаки, Сталин и неговите военни водачи форсираха построяването на Маяк, без да обръщат изключително внимание на вярното изхвърляне на рисковите боклуци, пише IFLScience. До 1951 година единственият жизнерадостен вид изглеждаше потреблението на езерото Карачай като контейнер за попречване на навлизането на радиоактивни боклуци в река Теча.
Значението на тази екологична злополука беше разказано от Worldwatch Institute, основан във Вашингтон мозъчен концерн, като „ най-замърсеното място на Земята “. В последна сметка се трансформира в сериозна опасност за локалната екосистема.
Според отчет на Международната организация за атомна сила към 500 милиона кюри бета-радиоактивни нуклиди са били изхвърлени в езерото Карачай през 50-те години на предишния век. Ефектите се простираха оттатък самия контейнер, защото радиоактивната вода проникна в подземните води, разпространявайки своята токсичност на разстояние от почти 4,8 километра от езерото.
Сателитно изображение на нуклеарния комплекс " Маяк ", което демонстрира езерото Карачай Снимка: NASA WorldWind
Истинският размер на замърсяването става явен през лятото на 1967 година, когато суша пресушава езерото, трансформирайки дъното му в пустота. Ветровете разнасяха радиоактивен прахуляк над прилежащите обитаеми места, покривайки десетки села със доста равнище на радиация.
Дори през 90-те години на предишния век, дълго откакто езерото е престанало да служи като хранилище за боклуци, съгласно Съвета за отбрана на естествените запаси равнищата на радиация са достигнали 600 рентгена единствено на 10 метра от ръба на езерото.
Продължителното излагане в такава непосредственост може да бъде съдбовно. За съпоставяне, излагането на 100 рентгена е задоволително, с цел да аргументи лъчева болест, до момента в който 400 рентгена евентуално биха умъртвили множеството хора в границите на един месец.
Едва след разпадането на Съветския съюз през 1991 година съществуването на оборудването Маяк беше публично прието, което след това разкри ужасните последствия от радиоактивното завещание на езерото Карачай. Съобщава се, че процентът на рак измежду локалното население се е нараснал с 21 %, съпроводен от 25 % нарастване на вродените недостатъци и 41 % нарастване на случаите на левкемия.
Според Nuclear Engineering International през 2016 година езерото Карачай е било покрито с пръст, камъни и специфични бетонни блокове.
Въпреки това, наследството от радиоактивно замърсяване на резервоара ще продължи. Както се отбелязва в отчета на Международната организация за атомна сила, даже езерото Карачай да изчезне вечно от лицето на земята, проблемите, свързани с него, ще останат.
Превод: GlasNews
В непосредственост до езерото се намират големите пространства на нуклеарния комплекс Маяк, ситуиран на към 90 квадратни километра. Първоначално основан през 40-те години на предишния век, с цел да създава плутоний за руския план за атомна бомба, това колосално нуклеарно оборудване е било част от Челябинск-65, под земята град, който остава отвън картата до 1989 година заради своята секретност.
Водени от незабавната нужда да бъдат в крайник с атомните удари на Съединените щати над Хирошима и Нагасаки, Сталин и неговите военни водачи форсираха построяването на Маяк, без да обръщат изключително внимание на вярното изхвърляне на рисковите боклуци, пише IFLScience. До 1951 година единственият жизнерадостен вид изглеждаше потреблението на езерото Карачай като контейнер за попречване на навлизането на радиоактивни боклуци в река Теча.
Значението на тази екологична злополука беше разказано от Worldwatch Institute, основан във Вашингтон мозъчен концерн, като „ най-замърсеното място на Земята “. В последна сметка се трансформира в сериозна опасност за локалната екосистема.
Според отчет на Международната организация за атомна сила към 500 милиона кюри бета-радиоактивни нуклиди са били изхвърлени в езерото Карачай през 50-те години на предишния век. Ефектите се простираха оттатък самия контейнер, защото радиоактивната вода проникна в подземните води, разпространявайки своята токсичност на разстояние от почти 4,8 километра от езерото.
Сателитно изображение на нуклеарния комплекс " Маяк ", което демонстрира езерото Карачай Снимка: NASA WorldWind Истинският размер на замърсяването става явен през лятото на 1967 година, когато суша пресушава езерото, трансформирайки дъното му в пустота. Ветровете разнасяха радиоактивен прахуляк над прилежащите обитаеми места, покривайки десетки села със доста равнище на радиация.
Дори през 90-те години на предишния век, дълго откакто езерото е престанало да служи като хранилище за боклуци, съгласно Съвета за отбрана на естествените запаси равнищата на радиация са достигнали 600 рентгена единствено на 10 метра от ръба на езерото.
Продължителното излагане в такава непосредственост може да бъде съдбовно. За съпоставяне, излагането на 100 рентгена е задоволително, с цел да аргументи лъчева болест, до момента в който 400 рентгена евентуално биха умъртвили множеството хора в границите на един месец.
Едва след разпадането на Съветския съюз през 1991 година съществуването на оборудването Маяк беше публично прието, което след това разкри ужасните последствия от радиоактивното завещание на езерото Карачай. Съобщава се, че процентът на рак измежду локалното население се е нараснал с 21 %, съпроводен от 25 % нарастване на вродените недостатъци и 41 % нарастване на случаите на левкемия.
Според Nuclear Engineering International през 2016 година езерото Карачай е било покрито с пръст, камъни и специфични бетонни блокове.
Въпреки това, наследството от радиоактивно замърсяване на резервоара ще продължи. Както се отбелязва в отчета на Международната организация за атомна сила, даже езерото Карачай да изчезне вечно от лицето на земята, проблемите, свързани с него, ще останат.
Превод: GlasNews
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ