Едмонд Назарян пред ТОПСПОРТ: Дай Боже да е дошло времето да стана световен шампион!
Името Едмонд значи преуспяващ. Именно подобен е Едмонд Назарян - бижуто на българската битка. Само на 21 години, Еди цъфти като райско цвете пред очите ни и към този момент завоюва два златни медала от Европейско състезание - в Рим и Загреб. Всички се надяваме 2023-та да е годината, в която след европейския връх, той ще стъпи и на международния. Любимецът на българите даде изявление за ТОПСПОРТ преди шампионата в Сърбия, който стартира на 16 септември.
Еди, здравей! Къде те намираме сега и по какъв начин върви подготовката ти за Световното състезание?
- Здравейте! В Армения съм, приготвям се тук. Благодаря на Господ, че съм здрав. Към момента всичко върви по проект. Мога да кажа, че нещата са напряко супер и нека по този начин да бъде до края на подготовката. Трябва да съм съсредоточен и да покажа това в Сърбия. Мога да кажа, че съм подготвен за борби.
На последното Световно състезание остана втори. Усещаш ли, че в този момент е моментът след европейските трофеи да вземеш и международната? Разучихте ли детайлно конкуренцията?
- Ами, иска ми се! Много ми се желае в действителност това да е годината, в която ще стъпя на международния връх. Цяла година мисля единствено за шампионата, което следва. Правим всичко по този начин, както би трябвало. Аз и екипът ми. Да, разучихме добре съперниците. Дай Боже да е пристигнало времето ми да стана международен първенец.
Източник:
Постоянно се вършат съпоставения с твоята кариера и тази на татко ти, на огромния герой Армен Назарян. Ето още едно - в случай че в този момент станеш номер 1, ще си международен първенец преди той да е бил подобен на тази възраст...
- Той ще се радва най-вече, в случай че подобря това достижение. Супер ще е да се случи. Работя крепко, изцяло предан съм на подготовката си. Аз имам цел и желая да я реализира. Ще е горделивост и за мен, и за татко ми, в случай че стана международен първенец на по-малка възраст от неговата, когато той е бил подобен за първи път. Дай Боже да се случи.
Какви съгласно теб са възможностите на тимовете ни при мъжете и дамите? С какъв брой медала прогнозираш да се върнем от Сърбия?
- Имаме доста хубави тимове и в трите дисциплини. Това е доста огромен конгрес. На Световно състезание е допустимо всичко да се случи. Очакванията ни са огромни, имаме вяра в силите си. Защо да не вземем по 2 или 3 медала във всеки жанр и още толкоз квоти? Трябва да имаме и шанс, несъмнено. Дано имаме подобен.
Брат ти Гриша Назарян също е герой. Как се развива той съгласно теб и ще ви забележим ли след време и двамата на върха в този спорт?
- Трябва още доста да работи, още е дребен. Да е пределно съсредоточен. Но с татко ми го гледаме и виждаме, че също има това ДНК на герой. Трябва огромно предпочитание за развиване и напредък, би трябвало дисциплинираност и нещата ще се получат. Да работи още за тактичност и техника. Но този спорт му е в кръвта, няма по какъв начин да не е. Желая му триумфи и ще се веселя да ги реализира.
Източник:
Развива ли се българската битка и ще забележим ли скоро още веднъж огромните триумфи, които постигахме в предишното?
- Сега е мъчно. Иска ми се да забележим още веднъж такива огромни триумфи, само че в България младите все по-рядко влизат в залата и се занимават с този сложен спорт. Явно не устоят на натоварванията, на тренировките, на напрежението. Труден е този път, само че е доста сладко, когато постигаш триумфи, тъй като ти самичък си си ги изработил. Трябва да се работи повече с децата, те да се притеглят към битката. Да има положителни школи, да има интерес към спорта. Само по този начин може да върнем славното минало на България в битката.
Трябват и финанси... А все още единствените, които оказват помощ доста на битката, това са Гриша и Данаил Ганчеви...
- Да, несъмнено е по този начин. Дано и други предприемачи вземат техния добър образец и оказват помощ на българския спорт. Тяхната поддръжка е голяма. Смело мога да заявя, че в България има битка поради семейство Ганчеви. Искрено им благодаря. Малко са хората като тях, да не кажа, че няма други... Правят го със сърце и обич към спорта. Само може да ги адмирираме за помощта им.
Кои други спортове харесваш? Ако не беше герой, какъв състезател щеше да си?
- О, аз одобрявам и виждам доста спортове. Обичам да играя футбол и шах. Да виждам баскетбол и джудо. Не знам какъв бих бил, в случай че не герой, само че сигурно отново щях да се занимавам със спорт.
Виждал съм татко ти на трибуните по време на мач на футболния ЦСКА. Ти си част от тима по битка на " армейците ". Би ли отишъл и ти на мач? Със сигурност доста ще зарадваш почитателите...
- Защо не? Както споделих, обичам да виждам и играя футбол. Спортните тимове на ЦСКА би трябвало да се поддържаме. А на стадиона постоянно е забавно, тъй като се събира доста аудитория. Бих отишъл, когато не съм на тренировки, на лагер или съревнование.
Усещаш ли поддръжката на българския народ към теб? Когато се бориш, той е единен и зад теб.
- Наистина чувствам тази невероятна поддръжка! Много благодаря на хората. На всеки един, който е зад мен и ми изпраща тази позитивна сила. Благодаря на всички, също и на моето семейство, на моите близки и другари. Тази обич и поддръжка ми дава спомагателна мотивация.
Източник:
Следваш право. Как се насочи тъкмо към това?
- Да, към този момент съм втори курс. Харесва ми. Аз съм разпален по стопанска система и право, само че в последна сметка взех решение да запиша второто. Смятам, че ще ми е от огромна изгода в живота. Да, доста е мъчно, би трябвало доста четене, само че няма да се отхвърлям. След Олимпиадата ще обърна още по-сериозно внимание на образованието си.
Ти си непретенциозно момче на 21 години. Как оставаш крепко стъпил на земята, макар триумфите и спортната популярност?
- Тук ролята още веднъж е на моето семейство. Те не ми дават да литна в облаците. Няма и за какво да го върша, тъй като има още доста за реализиране.
Най-голямата цел е ясна - злато от Олимпиадата. Да го чакаме ли още в Париж?
- Разбира се, че това е най-голямата ми фантазия. Още от първото ми присъединяване на Олимпиада, задачата е да стигна върха и да печеля златото. Но всичко по реда си, в този момент съм фокусиран върху международното състезание. Дано Господ е решил да стана и олимпийски първенец. Аз давам всичко от себе си по време на всяка една подготовка за тази огромна фантазия.
Източник:
Като изключим татко ти, кои други борци са ти били за образец? От кои си взимал по нещо?
- Ясно е, че най-вече съм се учил от татко ми. Все отново е отличен образец и е до мен. Но одобрявам доста кубинската и съветската школа. Харесвам Лопес от тежката категория, най-много като темперамент и нрав на победител. Също по този начин и Роман Власов. Много са борците, от които виждам да взема позитивното. Човек би трябвало непрестанно да се усъвършенства и да гледа положителния образец.
Спомена за неналичието на интерес от страна на децата към битката. Като за край, какво ще им кажеш, с цел да стартират те да се занимават с този спорт?
- Да мечтаят! Да схванат, че спортът като цяло е здраве и дисциплинираност. Също по този начин отдаденост и обич. Никога да не стопират да мечтаят! Да имат цел и да дават най-хубавото от себе си, с цел да я реализиран. Дори и да не съумеят, те ще са задоволени от себе си, тъй като са се трудили и са пробвали. Да не бягат от отговорност. Няма по-голямо успокоение за душата ти, в случай че си дал доста от себе си за нещо и си съумял. Тренирайте, спортувайте!
Благодаря ти за това изявление и ти пожелава идващото, което ще ми дадеш, да бъде със международния първенец Едмонд Назарян.
- И аз благодаря за вниманието към мен. Дай Боже да е по този начин! Само да сме здрави...
Еди, здравей! Къде те намираме сега и по какъв начин върви подготовката ти за Световното състезание?
- Здравейте! В Армения съм, приготвям се тук. Благодаря на Господ, че съм здрав. Към момента всичко върви по проект. Мога да кажа, че нещата са напряко супер и нека по този начин да бъде до края на подготовката. Трябва да съм съсредоточен и да покажа това в Сърбия. Мога да кажа, че съм подготвен за борби.
На последното Световно състезание остана втори. Усещаш ли, че в този момент е моментът след европейските трофеи да вземеш и международната? Разучихте ли детайлно конкуренцията?
- Ами, иска ми се! Много ми се желае в действителност това да е годината, в която ще стъпя на международния връх. Цяла година мисля единствено за шампионата, което следва. Правим всичко по този начин, както би трябвало. Аз и екипът ми. Да, разучихме добре съперниците. Дай Боже да е пристигнало времето ми да стана международен първенец.
Източник:
Постоянно се вършат съпоставения с твоята кариера и тази на татко ти, на огромния герой Армен Назарян. Ето още едно - в случай че в този момент станеш номер 1, ще си международен първенец преди той да е бил подобен на тази възраст...
- Той ще се радва най-вече, в случай че подобря това достижение. Супер ще е да се случи. Работя крепко, изцяло предан съм на подготовката си. Аз имам цел и желая да я реализира. Ще е горделивост и за мен, и за татко ми, в случай че стана международен първенец на по-малка възраст от неговата, когато той е бил подобен за първи път. Дай Боже да се случи.
Какви съгласно теб са възможностите на тимовете ни при мъжете и дамите? С какъв брой медала прогнозираш да се върнем от Сърбия?
- Имаме доста хубави тимове и в трите дисциплини. Това е доста огромен конгрес. На Световно състезание е допустимо всичко да се случи. Очакванията ни са огромни, имаме вяра в силите си. Защо да не вземем по 2 или 3 медала във всеки жанр и още толкоз квоти? Трябва да имаме и шанс, несъмнено. Дано имаме подобен.
Брат ти Гриша Назарян също е герой. Как се развива той съгласно теб и ще ви забележим ли след време и двамата на върха в този спорт?
- Трябва още доста да работи, още е дребен. Да е пределно съсредоточен. Но с татко ми го гледаме и виждаме, че също има това ДНК на герой. Трябва огромно предпочитание за развиване и напредък, би трябвало дисциплинираност и нещата ще се получат. Да работи още за тактичност и техника. Но този спорт му е в кръвта, няма по какъв начин да не е. Желая му триумфи и ще се веселя да ги реализира.
Източник:
Развива ли се българската битка и ще забележим ли скоро още веднъж огромните триумфи, които постигахме в предишното?
- Сега е мъчно. Иска ми се да забележим още веднъж такива огромни триумфи, само че в България младите все по-рядко влизат в залата и се занимават с този сложен спорт. Явно не устоят на натоварванията, на тренировките, на напрежението. Труден е този път, само че е доста сладко, когато постигаш триумфи, тъй като ти самичък си си ги изработил. Трябва да се работи повече с децата, те да се притеглят към битката. Да има положителни школи, да има интерес към спорта. Само по този начин може да върнем славното минало на България в битката.
Трябват и финанси... А все още единствените, които оказват помощ доста на битката, това са Гриша и Данаил Ганчеви...
- Да, несъмнено е по този начин. Дано и други предприемачи вземат техния добър образец и оказват помощ на българския спорт. Тяхната поддръжка е голяма. Смело мога да заявя, че в България има битка поради семейство Ганчеви. Искрено им благодаря. Малко са хората като тях, да не кажа, че няма други... Правят го със сърце и обич към спорта. Само може да ги адмирираме за помощта им.
Кои други спортове харесваш? Ако не беше герой, какъв състезател щеше да си?
- О, аз одобрявам и виждам доста спортове. Обичам да играя футбол и шах. Да виждам баскетбол и джудо. Не знам какъв бих бил, в случай че не герой, само че сигурно отново щях да се занимавам със спорт.
Виждал съм татко ти на трибуните по време на мач на футболния ЦСКА. Ти си част от тима по битка на " армейците ". Би ли отишъл и ти на мач? Със сигурност доста ще зарадваш почитателите...
- Защо не? Както споделих, обичам да виждам и играя футбол. Спортните тимове на ЦСКА би трябвало да се поддържаме. А на стадиона постоянно е забавно, тъй като се събира доста аудитория. Бих отишъл, когато не съм на тренировки, на лагер или съревнование.
Усещаш ли поддръжката на българския народ към теб? Когато се бориш, той е единен и зад теб.
- Наистина чувствам тази невероятна поддръжка! Много благодаря на хората. На всеки един, който е зад мен и ми изпраща тази позитивна сила. Благодаря на всички, също и на моето семейство, на моите близки и другари. Тази обич и поддръжка ми дава спомагателна мотивация.
Източник:
Следваш право. Как се насочи тъкмо към това?
- Да, към този момент съм втори курс. Харесва ми. Аз съм разпален по стопанска система и право, само че в последна сметка взех решение да запиша второто. Смятам, че ще ми е от огромна изгода в живота. Да, доста е мъчно, би трябвало доста четене, само че няма да се отхвърлям. След Олимпиадата ще обърна още по-сериозно внимание на образованието си.
Ти си непретенциозно момче на 21 години. Как оставаш крепко стъпил на земята, макар триумфите и спортната популярност?
- Тук ролята още веднъж е на моето семейство. Те не ми дават да литна в облаците. Няма и за какво да го върша, тъй като има още доста за реализиране.
Най-голямата цел е ясна - злато от Олимпиадата. Да го чакаме ли още в Париж?
- Разбира се, че това е най-голямата ми фантазия. Още от първото ми присъединяване на Олимпиада, задачата е да стигна върха и да печеля златото. Но всичко по реда си, в този момент съм фокусиран върху международното състезание. Дано Господ е решил да стана и олимпийски първенец. Аз давам всичко от себе си по време на всяка една подготовка за тази огромна фантазия.
Източник:
Като изключим татко ти, кои други борци са ти били за образец? От кои си взимал по нещо?
- Ясно е, че най-вече съм се учил от татко ми. Все отново е отличен образец и е до мен. Но одобрявам доста кубинската и съветската школа. Харесвам Лопес от тежката категория, най-много като темперамент и нрав на победител. Също по този начин и Роман Власов. Много са борците, от които виждам да взема позитивното. Човек би трябвало непрестанно да се усъвършенства и да гледа положителния образец.
Спомена за неналичието на интерес от страна на децата към битката. Като за край, какво ще им кажеш, с цел да стартират те да се занимават с този спорт?
- Да мечтаят! Да схванат, че спортът като цяло е здраве и дисциплинираност. Също по този начин отдаденост и обич. Никога да не стопират да мечтаят! Да имат цел и да дават най-хубавото от себе си, с цел да я реализиран. Дори и да не съумеят, те ще са задоволени от себе си, тъй като са се трудили и са пробвали. Да не бягат от отговорност. Няма по-голямо успокоение за душата ти, в случай че си дал доста от себе си за нещо и си съумял. Тренирайте, спортувайте!
Благодаря ти за това изявление и ти пожелава идващото, което ще ми дадеш, да бъде със международния първенец Едмонд Назарян.
- И аз благодаря за вниманието към мен. Дай Боже да е по този начин! Само да сме здрави...
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ