Притча за делфина и човека
Именно такава е историята на гмуркача Енцо Майорка, която даже е въодушевила един от най-красивите филми за морето правени в миналото „ Голямото синьо ”.
Притча за делфина и ролята на индивида
Един ден Енцо бил подготвен да се гмурне в морето край Сиракуза, покрай о. Сицилия. Той стоял до лодката и малко преди да се потопи приказвал с щерка си Росана за последните мерки. Тогава той усетил, че нещо леко го побутнало по гърба. Обърнал се и видял делфин. От държанието на делфина, схванал, че животното не желае да играе, а да изрази нещо. То се гмурнало и Енцо го последвал.
На дълбочина към 12 метра, видял заловен в изоставена мрежа още един делфин. Енцо се върнал до лодката и споделил на щерка си да грабне водолазните ножове. Той се гмурнал назад да освободи делфина, който като се освободил и изплувал, наддал „ съвсем човешки зов ” (така го разказва Енцо).
Според научните проучвания, делфинът може да остане под вода до 10 минути, другояче ще се удави. В този ден Енцо и Росана помогнали на безпомощният делфин.
След избавителната акция, Енцо споделя още, че в следствие схванал, че другият делфин е женски и че била бременна. Мъжкият обикалял още известено време към тях, след което се спрял пред него, докоснал бузата му (като целувка) в символ на признателност и отплувал дружно с партньорката си.
Изводът на Енцо:
Енцо Майорка приключва описа си с думите: „ Докато индивидът не се научи да почита и поддържа връзка с животинския свят, той в никакъв случай няма да може да разбере същинската си роля на тази Земя. “
