23 май 1934 г. Убити са Бони и Клайд
Имената, станали знак на " рисковата " обич - Бони и Клайд, са действително съществуващи хора - Бони Паркър и Клайд Бароу, които намират гибелта си на 23 май 1934 година на безлюден път в Луизиана. Хайка от шестима служители на реда, предвождани от някогашния тексаски рейнджър Франк Хамър им устройва засада, за да ги залови. Хамър смята, че двамата се местят от щат в щат, с цел да употребяват закона, съгласно който служители на реда от един щат не могат да гонят нарушители, излезли от границите му.
Затова и прави засада в 9 ч. сутринта на пътя, откъдето очаквал да минат, когато краденият Форд доближава и вижда хайката, Клайд, който кара не стопира, това провокирало служителите на реда да открият огън. Изстреляни са над 100 патрона.
Техните " подвизи " съответстват с интервала на Голямата меланхолия в Съединени американски щати, регионът им на деяние са централните щати, само че известността им надалеч го надвишава. Деянията им приковават вниманието в така наречен епоха на публичния зложелател - 1931 - 1935 година, довела до образуването на ФБР. Въпреки че са известни най-много като обирджии на банки, те в действителност са предпочитали да атакуват дребни магазини и бензиностанции.
Бони Паркър среща Клайд Чеснът Бароу през 1929 година и се влюбва в него. Той към този момент е лежал в пандиза, а през 1930 година е задържан още веднъж и остава зад решетките до 1932 година След излизането си от пандиза възобновява незаконната си активност, а Бони сполучливо му оказва помощ. Същата и идната година двамата неколкократно заобикалят сложени им засади, като грабят магазини, убиват и безчинстват в няколко щата.
Макар и ролята на Бони в закононарушенията на бандата на Клайд да е описвана като забележителна, в действителност тя се лимитира най-вече до логистична поддръжка. Тя даже написа, като поема " Историята на Бони и Клайд ", която е забележителна персонална изповед за действията на бандитите и в същото време молба за амнистия.
Възкръсването на именитата двойка в съзнанието на хората се приписва на известния филм на Артър Пен от 1967 година. В лентата вземат участие Уорън Бийти, Джийн Хекман и Фей Дънауей. По това време обаче саможивите гангстери са въодушевили толкоз филми, едвам се организира цялостен кино фестивал.
Първите ленти се базират на книгата на Едуард Андерсън „ Крадците наподобяват като нас " от 1937 година Авторът е съпоставен с Хемингуей и Фокнър, а творението му се дефинира като „ един от най-великите забравени романи на 30-те години ".
Критикът Лорънс Блок споделя, че Андерсън прелестно е уловил природата на нарушителите като Клайд и неговата тайфа - те се възприемат за мъже, чиято специалност е да ограбват, тъй като виждат в облика на крадци всички хора от улицата - юристи, политици, предприемачи, капиталистите от Уолстрийт.
Книгата остава незнайна за необятната аудитория, макар че се трансформира в основа за три добре одобрявани и известни филми. Един от тях е „ You Only Live Once " на Фриц Ланг, за който и през днешния ден е годен етикетът „ един от най-хубавите филми на 30-те години ". А " They Live By Night " (1949) на именития режисьор Никълъс Рей носи призванието да е един от най-хубавите сантиментални филми на всички времена.
Колкото до кино лентата на Пен - доста критици не го одобряват поради нихилистичния дух и сцените с принуждение. Акцентът пада върху жаждата за популярност на героите като главен мотиватор, а не благосъстоянието. Това очевидно се оказва шокиращо за част от феновете. А Пенелопе Джилиат написа в списание " The New Yorker ", че изобилстват сцените с кикотене и парадиране.
На противоположното мнение е колежката ѝ Паулин Кейл, която написа по този мотив - и за същото списание - една от най-известните рецензии в историята на киното - 10 000 души.
По това време - средата на 60-те години - Съединени американски щати се намира в турбулентен интервал. Тогава са протести в Чикаго около конгреса на Демократическата партия, убийствата на Чарлз Менсън и на четирима студенти от Националната армия в Кент, Охайо. Така че филмът съвършено пасва на изнервената обществена конюнктура в страната, написа в блога си Дани Иванов.
Самата Бони Паркър написа стихове, които разпраща до вестникарските редакции. Една от тях е задоволително красноречива: „ Един ден те ще паднат дружно / Ще ги погребат един до различен / За малко на брой ще има тъга / За закона - облекчение / Но това е гибел за Бони и Клайд ".
Клайд пък изпраща писма до автомобилния магнат Хенри Форд, хвалейки качествата на неговите коли. Двамата обичат да се снимат и дават на вестниците горещи вести, а на полицията - нови доказателства.
Затова и прави засада в 9 ч. сутринта на пътя, откъдето очаквал да минат, когато краденият Форд доближава и вижда хайката, Клайд, който кара не стопира, това провокирало служителите на реда да открият огън. Изстреляни са над 100 патрона.
Техните " подвизи " съответстват с интервала на Голямата меланхолия в Съединени американски щати, регионът им на деяние са централните щати, само че известността им надалеч го надвишава. Деянията им приковават вниманието в така наречен епоха на публичния зложелател - 1931 - 1935 година, довела до образуването на ФБР. Въпреки че са известни най-много като обирджии на банки, те в действителност са предпочитали да атакуват дребни магазини и бензиностанции.
Бони Паркър среща Клайд Чеснът Бароу през 1929 година и се влюбва в него. Той към този момент е лежал в пандиза, а през 1930 година е задържан още веднъж и остава зад решетките до 1932 година След излизането си от пандиза възобновява незаконната си активност, а Бони сполучливо му оказва помощ. Същата и идната година двамата неколкократно заобикалят сложени им засади, като грабят магазини, убиват и безчинстват в няколко щата.
Макар и ролята на Бони в закононарушенията на бандата на Клайд да е описвана като забележителна, в действителност тя се лимитира най-вече до логистична поддръжка. Тя даже написа, като поема " Историята на Бони и Клайд ", която е забележителна персонална изповед за действията на бандитите и в същото време молба за амнистия.
Възкръсването на именитата двойка в съзнанието на хората се приписва на известния филм на Артър Пен от 1967 година. В лентата вземат участие Уорън Бийти, Джийн Хекман и Фей Дънауей. По това време обаче саможивите гангстери са въодушевили толкоз филми, едвам се организира цялостен кино фестивал.
Първите ленти се базират на книгата на Едуард Андерсън „ Крадците наподобяват като нас " от 1937 година Авторът е съпоставен с Хемингуей и Фокнър, а творението му се дефинира като „ един от най-великите забравени романи на 30-те години ".
Критикът Лорънс Блок споделя, че Андерсън прелестно е уловил природата на нарушителите като Клайд и неговата тайфа - те се възприемат за мъже, чиято специалност е да ограбват, тъй като виждат в облика на крадци всички хора от улицата - юристи, политици, предприемачи, капиталистите от Уолстрийт.
Книгата остава незнайна за необятната аудитория, макар че се трансформира в основа за три добре одобрявани и известни филми. Един от тях е „ You Only Live Once " на Фриц Ланг, за който и през днешния ден е годен етикетът „ един от най-хубавите филми на 30-те години ". А " They Live By Night " (1949) на именития режисьор Никълъс Рей носи призванието да е един от най-хубавите сантиментални филми на всички времена.
Колкото до кино лентата на Пен - доста критици не го одобряват поради нихилистичния дух и сцените с принуждение. Акцентът пада върху жаждата за популярност на героите като главен мотиватор, а не благосъстоянието. Това очевидно се оказва шокиращо за част от феновете. А Пенелопе Джилиат написа в списание " The New Yorker ", че изобилстват сцените с кикотене и парадиране.
На противоположното мнение е колежката ѝ Паулин Кейл, която написа по този мотив - и за същото списание - една от най-известните рецензии в историята на киното - 10 000 души.
По това време - средата на 60-те години - Съединени американски щати се намира в турбулентен интервал. Тогава са протести в Чикаго около конгреса на Демократическата партия, убийствата на Чарлз Менсън и на четирима студенти от Националната армия в Кент, Охайо. Така че филмът съвършено пасва на изнервената обществена конюнктура в страната, написа в блога си Дани Иванов.
Самата Бони Паркър написа стихове, които разпраща до вестникарските редакции. Една от тях е задоволително красноречива: „ Един ден те ще паднат дружно / Ще ги погребат един до различен / За малко на брой ще има тъга / За закона - облекчение / Но това е гибел за Бони и Клайд ".
Клайд пък изпраща писма до автомобилния магнат Хенри Форд, хвалейки качествата на неговите коли. Двамата обичат да се снимат и дават на вестниците горещи вести, а на полицията - нови доказателства.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ