Имената на дванадесетте месеците от годната имат латински произход и

Имената на дванадесетте месеците от годната имат латински генезис и през днешния ден се употребяват в съвсем целия свят. До VIII век преди Рождество Христово римският календар има 10 месеца, само че Нума Помпилий - директният правоприемник на Ромул и Рем, прибавя два нови месеца (януари и февруари).
Това той прави, с цел да изравни календарната година, която дотогава е била 304 дни, с лунната, която има 355 дни, пишат www.highviewart.com
В предишното нашите предшественици употребявали напълно български имена за месеците, които ние сме не запомнили през днешния ден, а те звучат толкоз своеобразно и красиво. Ето по какъв начин са ги наричали:

1. Просинец (Колог, Коложег, Голям Сечко) - по този начин старите българи назовават месец януари.

" Месецът на горящия пън " - това е смисъла на старобългарски.

2. Съчен (Сечко, Малък Сечко) - по този начин старите българи назовават месец февруари.

" Месецът на страшния лед " - това е смисъла на старобългарски.

3. Сухи (Сух) - по този начин старите българи назовават месец март.

" Сухият месец " - това е смисъла на старобългарски.

4. Брязок (Брезов) - по този начин старите българи назовават месец април.

" Многоцветният месец " - това е смисъла на старобългарски.

5. Тръвен (Тревен, Цветен) - по този начин старите българи назовават месец май.

" Тревистият месец " - това е смисъла на старобългарски.

6. Изок (Червеник) - по този начин старите българи назовават месец юни.

" Червеният месец " - това е смисъла на старобългарски.

7. Чръвенъ (Жетар, Жътвар, Сърпен) - по този начин старите българи назовават месец юли.

" Месецът на жътвата " - това е смисъла на старобългарски.

8. Зарев (Орач) - по този начин старите българи назовават месец август.

" Месецът на оранта " - това е смисъла на старобългарски.

9. Руен (Руй) - по този начин старите българи назовават месец септември.

" Изобилният (плодородният) месец " - това е смисъла на старобългарски.

10. Листопад - по този начин старите българи назовават месец октомври.

" Месецът на падащите листа " - това е смисъла на старобългарски.

11. Груден - по този начин старите българи назовават месец ноември.

" Месецът на грудките " - това е смисъла на старобългарски.

12. Студен - по този начин старите българи назовават месец декември.

" Студеният месец " - това е смисъла на старобългарски.