Имената на четирима българи, издирвани от властите в Русия за

Имената на четирима българи, търсени от управляващите в Русия за " закононарушения " против нея, могат да бъдат открити в описите на съветското вътрешно министерство, демонстрира информация на уеб страницата " Медиазона ".Това са Иван Калчев, Димитър Петков, Цветан Благоев и журналистът Христо Грозев.

Иван Калчев се търси за присъединяване в Международния легион за отбрана на Украйна. Той беше претендент и за народен представител от " Демократична България ", до момента в който беше на фронта. Цветан Благоев и Димитър Петков са от листата на канал в Телеграм, основан от някогашен чиновник в пресслужбата на съветското министерство на защитата. Христо Грозев от " Белингкат " е търсен поради следствията си за Кремъл, като новината излезе след кино лентата " Навални ". Документалната продукция разкрива, че съветските секрети служби стоят зад отравянето на съветския опозиционер Алексей Навални. Филмът получи " Оскар " за писмено кино.

Русия е оповестила за търсене по формирани наказателни каузи десетки европейски политици, държавни ръководители, високопоставени украински военни и стотици други хора, написа " Медиазона ".

Последният случай е с премиера на Естония Кая Калас. Тя е оповестена за търсене във вторник от съветските управляващи след " формирано наказателно произвеждане ".

Според съветската държавна осведомителна организация ТАСС Калас и държавният секретар на Естония Таймар Петеркоп са търсени по дело за " унищожаването и повреждането на монументи на руските воини ".

Делото е формирано през септември предходната година, когато като задочно обвинени са привлечени над 170 чужденци, измежду които жители на Латвия, Литва, Естония, Полша и Украйна.

Всички те се проверяват по няколко каузи за " опозоряване или разваляне на монументи и мемориали на руски воини ", споделя тогава заместник-ръководителят на ръководството по възпитателна работа на Следствения комитет на Русия Василий Лопатин.

" Медиазона " напомня че зад преследването на чужденци стои специфичният отдел за " денацификация " към Следствения комитет на Русия. Той е основан през есента на 2020 г, с цел да проверява закононарушения, свързани с " реабилитацията на нацизма " и " пренаписването на историята ". Същинската му работа обаче стартира след началото на войната в Украйна, когато се появява и първото дело против украински публицист.

Междувременно пораства и броят на делата против източноевропейски политици, свързани с демонтажа на паметните от времето на Съветския съюз. През август 2022 година е формирано дело след решението на латвийския парламент за премахването на всички монументи на Съветската войска в страната. В листата на търсени от съветските управляващи попадат 59 от общо 68 депутати, дали своят вот за премахването на паметниците.

Според уеб страницата съветското вътрешно министерство към началото на февруари за умишлени закононарушения се търсят близо 97 хиляди души, а над 41 хиляди се водят изчезнали. В документите на Министерство на вътрешните работи обаче не се показват претекстовете за издирването и този метод не може да стане ясно какъв брой тъкмо са преследваните по политически аргументи.

Данните обаче сочат, че най-голяма е групата на търсените украинци - минимум 176 души, които са преследвани за присъединяване във войната, връзки с управляващите или даже за обществени изявления.

В листата на съветските управляващи има трима някогашни министри на защитата на Украйна, двама някогашни главнокомандващи на въоръжените сили, някогашни депутати, държавни чиновници, даже фермер, които е записал видеообръщение към Володомир Зеленски. Другата група търсени са така наречен задгранични наемници. В нея попадат 369 души от 36 страни, като на първите места са Грузия, Англия и Беларус.