В събота е голям празник - Чества се...
Имен ден честват Теодор, Тео, Теодора, Дора, Тодор, Тодора, Тодорка, Тотка, Тотко, Тотьо.
Всяка година датата се трансформира, тъй като тя е обвързана с Великден и с Великия пост преди Възкресение.
Преданията описват, че на самия ден светецът облича девет кожуха и отива при Бога да моли за лято. Във връзка с изграденото схващане за светеца на този ден стават надбягвания с коне.
Отличилият се кон е нагизден с венец и потегля пръв за село, причакван вкъщи от мома или млада младоженка. В къщата на щастливия собственик се спретва и хорото.
На този ден дамите месят и раздават обредни питки и хлябове, наречени „ конче " или „ копито ", на които от тесто се измайсторяват съответните фигурки. Хлябът се раздава на родственици и съседи за здраве на конете
На 24 Февруари имен ден честват Божидар, Божидара, Дора, Дорина, Доротея, Теодор, Теодора, Теодорина, Тодор, Тодора, Тодорка
Много от пролетните ни празници са запазили детайли от по-стари езически вярвания. Християнската вяра се е приспособила към тези стародавни практики, като е наложила върху тях патронажа на някой християнски светец. Характерен образец за това е Тодоровден, който се чества за здраве на конете и в същото време като ден на св. Тодор.
В православния календар има шестима канонизирани от църквата светии, носещи името Тодор, което значи „ Божи подарък ", макар че в националното схващане липсва ясно разграничаване. Двама от тях се воини-великомъченици - св. Теодор Тирон и св. Тодор Стратилат, чиито жития демонстрират доста общи моменти.
Те са били римски бойци, канонизирани поради мъченическата си гибел в името на Христовата религия. Култът към тези двама воини-светии е изключително публикуван в българските земи и е намерил отражение в някои монументи на нашата художествена просвета. Така най-старата непокътната до през днешния ден българска икона е фамозното изображение на св. Тодор Стратилат от Преслав върху глазирани керамични плочки (9-10 в.). А в неповторимата живопис на Боянския занаятчия от 1259 година в Боянската черква са непокътнати облиците на трима светии с името Тодор: св. Теодор Тирон и св. Тодор Стратилат в редицата на светците-воини, както и това на св. Тодор Студит, в житието на който се загатва, че за известно време е бил на изгнание в Аполония (Созопол). Последният дружно с преподобните св. Тодор Сикеот, св. Тодор Освеще-ни и св. Тодор Трихина са канонизирани поради техните отшелнически подвизи.
Интересно е, че националният празник Тодоровден, който няма тъкмо закрепена дата, а зависи от началото на великденския пост, не съответствува с църковния празник на нито един от шестимата светии.
Също по този начин обичаят на Тодоровден да се раздава варена царевица се свързва от православната черква с почитането на паметта на св. Теодор Тирон. Неговото житие споделя, че към 50 години след гибелта на Тодор византийският император Юлиан Отстъпник, който мразел християните, решил да им се подиграе. Знаейки, че през първата седмица на Четиридесетница те пазят непоколебим пост, той заповядал да се поръсят с кръв от идолски жертви всички неща за ястие, продавани на цариградския пазар. Тогава св. Тодор се явил на архиепископа и го предизвестил за това действия, като поръчал на тези, които нямат храна вкъщи си, да си вършат коливо, т.е. да варят пшеница с мед. В продължение на цяла седмица християните се хранели с коливо. За признателност към св. Теодор Тирон църквата запазила до момента обичая - в първата събота от Великия пост посредством коливо да го уважава.
За дамата
Всяка година датата се трансформира, тъй като тя е обвързана с Великден и с Великия пост преди Възкресение.
Преданията описват, че на самия ден светецът облича девет кожуха и отива при Бога да моли за лято. Във връзка с изграденото схващане за светеца на този ден стават надбягвания с коне.
Отличилият се кон е нагизден с венец и потегля пръв за село, причакван вкъщи от мома или млада младоженка. В къщата на щастливия собственик се спретва и хорото.
На този ден дамите месят и раздават обредни питки и хлябове, наречени „ конче " или „ копито ", на които от тесто се измайсторяват съответните фигурки. Хлябът се раздава на родственици и съседи за здраве на конете
На 24 Февруари имен ден честват Божидар, Божидара, Дора, Дорина, Доротея, Теодор, Теодора, Теодорина, Тодор, Тодора, Тодорка
Много от пролетните ни празници са запазили детайли от по-стари езически вярвания. Християнската вяра се е приспособила към тези стародавни практики, като е наложила върху тях патронажа на някой християнски светец. Характерен образец за това е Тодоровден, който се чества за здраве на конете и в същото време като ден на св. Тодор.
В православния календар има шестима канонизирани от църквата светии, носещи името Тодор, което значи „ Божи подарък ", макар че в националното схващане липсва ясно разграничаване. Двама от тях се воини-великомъченици - св. Теодор Тирон и св. Тодор Стратилат, чиито жития демонстрират доста общи моменти.
Те са били римски бойци, канонизирани поради мъченическата си гибел в името на Христовата религия. Култът към тези двама воини-светии е изключително публикуван в българските земи и е намерил отражение в някои монументи на нашата художествена просвета. Така най-старата непокътната до през днешния ден българска икона е фамозното изображение на св. Тодор Стратилат от Преслав върху глазирани керамични плочки (9-10 в.). А в неповторимата живопис на Боянския занаятчия от 1259 година в Боянската черква са непокътнати облиците на трима светии с името Тодор: св. Теодор Тирон и св. Тодор Стратилат в редицата на светците-воини, както и това на св. Тодор Студит, в житието на който се загатва, че за известно време е бил на изгнание в Аполония (Созопол). Последният дружно с преподобните св. Тодор Сикеот, св. Тодор Освеще-ни и св. Тодор Трихина са канонизирани поради техните отшелнически подвизи.
Интересно е, че националният празник Тодоровден, който няма тъкмо закрепена дата, а зависи от началото на великденския пост, не съответствува с църковния празник на нито един от шестимата светии.
Също по този начин обичаят на Тодоровден да се раздава варена царевица се свързва от православната черква с почитането на паметта на св. Теодор Тирон. Неговото житие споделя, че към 50 години след гибелта на Тодор византийският император Юлиан Отстъпник, който мразел християните, решил да им се подиграе. Знаейки, че през първата седмица на Четиридесетница те пазят непоколебим пост, той заповядал да се поръсят с кръв от идолски жертви всички неща за ястие, продавани на цариградския пазар. Тогава св. Тодор се явил на архиепископа и го предизвестил за това действия, като поръчал на тези, които нямат храна вкъщи си, да си вършат коливо, т.е. да варят пшеница с мед. В продължение на цяла седмица християните се хранели с коливо. За признателност към св. Теодор Тирон църквата запазила до момента обичая - в първата събота от Великия пост посредством коливо да го уважава.
За дамата
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ