Имате ли стара ютия?
Имате ли остаряла ютия?
Над 250 остарели ютии са подредени през днешния ден в дома на пловдивския художник Димитър Добрев и всички те имат някаква своя история, споделя кореспондентът на БГНЕС от града под тепетата.
Имате ли остаряла ютия? С този въпрос изначало пловдивският художник Димитър Добрев се обръща към другари, а след това към този момент се разчува и те сами го търсят и му носят най-различни мостри. Кой на баба, кой на прабаба... Всичко стартира от средата на 70-те, когато младият тогава живописец живее в Смолян и на една ограда вижда доста остаряла чугунена ютия. Очевидно предопределена за изхвърляне. Взел я и... се влюбил от раз. И тогава, и до момента той вижда в домакинския апарат дребни пластики и естетическото му възприятие не стопира да открива нови и нови привидно дребни разлики, които трансформират уреда за гладене в артефакт.
Над 250 остарели ютии са подредени през днешния ден в дома му в сърцето на Пловдив, всички те са употребявани, запечатали най-различни страсти и прекарвания, всички те имат някаква своя история. Най-старите са от първите години на 20 век. Сериозна работа, направени са от чугун, а най-тежката е 10 кг.
Димитър Добрев е виждал като дете какво прави локален шивач, преди да стартира да глади – размахва ютията, с цел да се разпали жарта. Първите ютии са направени от оръжейни компании, с останките от топове и пушки. Личат калиграфски надписи на компании от Англия, Италия, Франция. Историята на човечеството в отрязъка от началото на 20 век докъм 80-те му години, изобразена посредством ютиите, демонстрира един непрекъснат блян и към рационализиране и олекотяване, само че и към естетската страна.
Старите чугунени ютии имат капачета с най-различни форми, само че в никакъв случай просто похлупак. Глави, грифони, цели подиуми. Макар и манифактура, дизайнът на времето преди Първата международна война диктува трендовете. Парата влиза в деяние в ютията несъмнено малко след парния локомотив. Въглищата остават главен източник за загряване много години, по- късно има опити със алкохол, пропан-бутан. Загрята до степен да глади добре, една ютия с жарава изстива за към час. Ами след това? В сбирката, подредена измежду картините на художника, личат няколко решения. Повечето са тръгнали от концепцията за преносима ръкохватка. Купуваш си не една, примерно, а 10 идентични ютии - всяка една е номерирана. Слагаш ги на печката и като се загреят, монтираш дръжката на номер 1. Като изстине, продължаваш нататък. Така може да гладиш до вечерта. В друга ютия пък главното тяло е кухо, а вътре има едно желязно парче със същата форма, което независимо се загрява и след това се пъха вътре. Дали не са се изгаряли, до момента в който са го правили? Сигурно. По принцип гладенето във времената на стоманените ютии с въглища не е било елементарно занятие.
Има стоманени ютии за офицери и ютии за бойци. Офицерската тежи пет кг, зарежда се с въглища, войнишката е по-малка, поставя се върху печката, само че и тя не е по-лека най-малко от кг. И всички ония бойци, дето са газили в калта на окопите и са мъкнали на гърба си цялото си снаряжение, са носили в раниците си и ютия...
После идват модификациите, идва електричеството. Дизайнът става изчистен, няма ги към този момент украсите, търси се елегантната функционалност. Ако би трябвало да се сравнят с нещо, то е с колите от това време.
Първата електрическа ютия в сбирката е немска, към момента няма предпазител за контакта. По-късно към този момент не може без него. Има ютия с две гнезда за контакт, едното работи с ток 110 волта, другото - с 220. За всичко е помислено.
В сбирката на художника Димитър Добрев има и дребни ютии - за деца. Ювелирна направа, копие на огромни модели и... също толкоз ефикасни. Малките девойки преди време са можели освен да играят по какъв начин гладят дрешките на куклите си, само че и фактически да го вършат. Така са се учили и на домашен умения.
Има ютии, които не наподобяват на ютии, само че са тъкмо това, единствено дето имат някакво особено предопределение. Руснаците пускат през 80-те една щипка за гладене на име "Стрелка", която глади ръбове на панталони. Както знаят по- възрастните, в тоя интервал нямаше по какъв начин един мъж да излезе на улицата, а панталоните му нямаха остри ръбове. Това хитроумно приспособление явно е пособие.
Пловдивският художник Димитър Добрев, населил всички стени на къщата си с колоритни картини, а рафтовете със остарели ютии, се гордее с сбирката си, само че не твърди, че е на първо време в нея. Имало и други колекционери в страната, а в света, съдейки по непознати уеб сайтове, се намират и още по-красиви и ювелирно направени ютии. Сигурно е по този начин, само че и неговите 250 са впечатляваща панорама и му носят наслада като всяко занимание, което те гълтам и научаваш нови и нови неща.
Впрочем 250 беше цифрата по време на диалога ни, след часове очакваше още три. С нетърпението да види какво ще пристигна и каква история ще опише. /БГНЕС
Над 250 остарели ютии са подредени през днешния ден в дома на пловдивския художник Димитър Добрев и всички те имат някаква своя история, споделя кореспондентът на БГНЕС от града под тепетата.
Имате ли остаряла ютия? С този въпрос изначало пловдивският художник Димитър Добрев се обръща към другари, а след това към този момент се разчува и те сами го търсят и му носят най-различни мостри. Кой на баба, кой на прабаба... Всичко стартира от средата на 70-те, когато младият тогава живописец живее в Смолян и на една ограда вижда доста остаряла чугунена ютия. Очевидно предопределена за изхвърляне. Взел я и... се влюбил от раз. И тогава, и до момента той вижда в домакинския апарат дребни пластики и естетическото му възприятие не стопира да открива нови и нови привидно дребни разлики, които трансформират уреда за гладене в артефакт.
Над 250 остарели ютии са подредени през днешния ден в дома му в сърцето на Пловдив, всички те са употребявани, запечатали най-различни страсти и прекарвания, всички те имат някаква своя история. Най-старите са от първите години на 20 век. Сериозна работа, направени са от чугун, а най-тежката е 10 кг.
Димитър Добрев е виждал като дете какво прави локален шивач, преди да стартира да глади – размахва ютията, с цел да се разпали жарта. Първите ютии са направени от оръжейни компании, с останките от топове и пушки. Личат калиграфски надписи на компании от Англия, Италия, Франция. Историята на човечеството в отрязъка от началото на 20 век докъм 80-те му години, изобразена посредством ютиите, демонстрира един непрекъснат блян и към рационализиране и олекотяване, само че и към естетската страна.
Старите чугунени ютии имат капачета с най-различни форми, само че в никакъв случай просто похлупак. Глави, грифони, цели подиуми. Макар и манифактура, дизайнът на времето преди Първата международна война диктува трендовете. Парата влиза в деяние в ютията несъмнено малко след парния локомотив. Въглищата остават главен източник за загряване много години, по- късно има опити със алкохол, пропан-бутан. Загрята до степен да глади добре, една ютия с жарава изстива за към час. Ами след това? В сбирката, подредена измежду картините на художника, личат няколко решения. Повечето са тръгнали от концепцията за преносима ръкохватка. Купуваш си не една, примерно, а 10 идентични ютии - всяка една е номерирана. Слагаш ги на печката и като се загреят, монтираш дръжката на номер 1. Като изстине, продължаваш нататък. Така може да гладиш до вечерта. В друга ютия пък главното тяло е кухо, а вътре има едно желязно парче със същата форма, което независимо се загрява и след това се пъха вътре. Дали не са се изгаряли, до момента в който са го правили? Сигурно. По принцип гладенето във времената на стоманените ютии с въглища не е било елементарно занятие.
Има стоманени ютии за офицери и ютии за бойци. Офицерската тежи пет кг, зарежда се с въглища, войнишката е по-малка, поставя се върху печката, само че и тя не е по-лека най-малко от кг. И всички ония бойци, дето са газили в калта на окопите и са мъкнали на гърба си цялото си снаряжение, са носили в раниците си и ютия...
После идват модификациите, идва електричеството. Дизайнът става изчистен, няма ги към този момент украсите, търси се елегантната функционалност. Ако би трябвало да се сравнят с нещо, то е с колите от това време.
Първата електрическа ютия в сбирката е немска, към момента няма предпазител за контакта. По-късно към този момент не може без него. Има ютия с две гнезда за контакт, едното работи с ток 110 волта, другото - с 220. За всичко е помислено.
В сбирката на художника Димитър Добрев има и дребни ютии - за деца. Ювелирна направа, копие на огромни модели и... също толкоз ефикасни. Малките девойки преди време са можели освен да играят по какъв начин гладят дрешките на куклите си, само че и фактически да го вършат. Така са се учили и на домашен умения.
Има ютии, които не наподобяват на ютии, само че са тъкмо това, единствено дето имат някакво особено предопределение. Руснаците пускат през 80-те една щипка за гладене на име "Стрелка", която глади ръбове на панталони. Както знаят по- възрастните, в тоя интервал нямаше по какъв начин един мъж да излезе на улицата, а панталоните му нямаха остри ръбове. Това хитроумно приспособление явно е пособие.
Пловдивският художник Димитър Добрев, населил всички стени на къщата си с колоритни картини, а рафтовете със остарели ютии, се гордее с сбирката си, само че не твърди, че е на първо време в нея. Имало и други колекционери в страната, а в света, съдейки по непознати уеб сайтове, се намират и още по-красиви и ювелирно направени ютии. Сигурно е по този начин, само че и неговите 250 са впечатляваща панорама и му носят наслада като всяко занимание, което те гълтам и научаваш нови и нови неща.
Впрочем 250 беше цифрата по време на диалога ни, след часове очакваше още три. С нетърпението да види какво ще пристигна и каква история ще опише. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ