Иконата на Париж - Айфеловата кула
Имате ли си обичано място по света? Някъде, където сте ходили и сте се почувствали в действителност въодушевени и пленени от хубост? Или може би то е някъде, където към момента мечтаете да отидете? Мисля, че всеки от нас има такова кътче- място, на което постоянно би се върнал. Светът е голям, а забележителностите и красивите местности дебнат от всякъде... И въпреки и да имам не до там огромен “опит ” със международните архитектурни монументи, един от тях съм посещавала два пъти- не просто, тъй като по този начин се е случило, а тъй като желаех да видя това място още веднъж. И макар, че тогава още бях невръстна тийнейджърка, съвсем петнадесет години по-късно, съвършено помня възприятията и усещанията си от там. И с голямо наслаждение, един ден още веднъж бих се завърнала пред... най-известното знамение на света- Айфеловата кула.
Започвам от тук- за тези от вас, които не са толкоз осведомени с любопитностите към нея.
Най-високата структура в света до 1930 година- 324 метра, които се оказват и най-изкачваните в международната историята - всяка година това знамение се изкачва от най-малко пет милиона души, като до 2010-та година, кулата е била посетена от общо 250 милиона души. Първото посещаване се прави от група държавни персони на 31 март 1889 година, когато е изцяло приключен градежът и. Изкачването тогава, обаче става само по стълбите, асансьорите не работят към момента. Тук се сещам за моето голямо предпочитание да стигна най-малко до първия етаж по стъпалата, само че родителите ми откриха настояването ми за малко страшничко и ме отхвърлиха от концепцията. А и към днешна дата, като се позамисля, надали бих катерила стълби 60 метра, гледайки си под краката и виждайки все по-голямата височина. Тийнейджърски дивотии, какво да правиш! А иначе- до върха има “само ” 1792 стъпала. Любопитен факт е, че 1792-ра е годината на оповестяване на Първата Френска Република. Също по този начин смяната във височината и, което се случва според от околната температура- може да се промени най-вече с 8cm заради разширението на метала. Отклонения се “дават ” и при мощни ветрове- към 12 см. Кулата е построена от пудлинговано желязо с обща тежест към 7 300 тона в рамките единствено на две години, което е породило и доста клюки по отношение на сигурността и. Някои даже са наричали основателя и- Густав Айфел, самоубиец. Построена като “макет ”, целящ да показа Париж на международно ревю, кулата трябвало да бъде демонтирана след двадесет години. Естествено, небивалият и триумф, не разрешил това да се случи. Сигурно и през днешния ден, единственият човек, посетил творението на Айфел, само че не изкачил го си остава Адолф Хитлер. При визитата му по време на Окупацията през 1940 година, кабелите на асансьора са разсечени от французите, с цел да го принудят да употребява стълбите, само че той по този начин и не го прави. А, другояче, всички вие, които сте се запътили в посока Франция, никога не се връщайте, без да видите освен чудото на Айфел, а и цялото “чудо ”, наречено Париж- несравнима хубост, вечно оставаща в съзнанието ви. А гледката от върха на този превъзходен архитектурен паметник- тя безусловно ще ви омагьоса. Но дано ви доразкажа какво видях аз.
Случи се по този начин, че първо видях Айфеловия “връх ” по мрачно, “облечен ” в безчет лампички. Светлинното шоу, което се откри пред очите ми беше изумително, към този момент напълно губех самообладание да пристигна сутринта, с цел да я изкача. На идващия ден- там изпод, под кулата- възприятието ми беше меко казано необяснимо. Бях едно напълно дребно джудже, а над мен- триста метра желязо. Но не- не това е моето изложение. Макар и да има хора, които я “охарактеризират ” тъкмо по този метод. А, аз- аз не бях виждала нещо по-масивно, по-могъщо и толкоз теглещо ме към себе си. Величието на тази “сграда ” е завладяващо. Направи ми усещане и това, че желязото на кулата изглеждаше много непокътнато и добре изглеждащо. Оказа се, че тайната се крие във обстоятелството, че този “монумент ” се поддържа изрядно, пребоядисвайки се един път на седем години. Наредихме се на една от дългите опашки за билети. Бяхме осведомени, че от време на време се чака по три-четири часа, тъй като “пътникооборота ” несъмнено е впечатляващ. Всички тези хора, струпани тук долу, с цел да се качат там горе- беше в действителност вълнуващо. И по този начин, пристигна и нашият ред. Ето, че към този момент сме пред единия от асансьорите. Макар да бях навита да опитвам стълбите, които несъмнено изглеждаха доста по-опасни (въпреки, че се виждаха много хора, които ги бяха избрали), в този момент, чакайки асансьора, се усещах в още по-голяма заплаха. Нямах си на концепция какво е чувството, а и като гледах какъв брой доста хора ще влезем в него, някак ми се стори изключително клаустрофобично. За благополучие, асансьорът не беше по никакъв начин заплашителен. И за още по-голямо благополучие, се оказахме на върха доста бързо. Гледката от 276 метра височина е в действителност неповторима и все пак, не е това, което можеш да видиш от втория или даже от първия етаж. Телескопите, сложени тук, пък изобщо не ми бяха по усета, тъй като избрах да мечтателствам действителността само с две необятно отворени очи. За благополучие, при двете ми визити съумях да обиколя и трите етажа. Единственото, което не ми хареса, бяха високите мрежи, ограждащи парапетите, само че пък случаите на самоубийства не бяха за занемаряване.
Някои хора настояват, че разликата в гледката сред втория и третия етаж е незабележима. Аз несъмнено не съм измежду тях. Вторият етаж се намира на височина 115 метра и сигурно ви предлага доста по-красива панорама, заради опцията да различавате забележителностите в далечината, което се случва още по-добре от първия етаж, само че той пък не ви обезпечава изцяло така наречен “птичи взор ” над града. На първата площадка се намира и изисканият ресторант " Алтитюд 95 " ( името му идва от надморската височина, която тук е тъкмо 95 метра), чиито панорамни прозорци гледат към река Сена и площад Трокадеро и забележителните му фонтани. А гледката...гледката е неописуема. Няма по какъв начин да ви я опиша. Очите не могат да разказват…те единствено гледат, до момента в който душата се изпълва с някакво изключително възприятие на мира, естетика, задоволеност, благополучие и признателност... Благодарност, че си съумял да се изкачиш до този връх на човешката мисъл, до това удивително създание. Целият Париж е едно напълно знамение, което безспорно би трябвало да посетите. Величието на този град е ненадминато. Изящността на монументи като Нотер Дам или Секре кьор, ще ви извърши с толкоз хубост и поклонение, колкото даже един безбрежен океан не може да ви донесе.
Париж е същинско доказателство, че освен природата е велика, а и човек със своите неповторими архитектурни творби, явно направени с доста обич. Не инцидентно го назовават градът на любовта- тъй като за мен това е мястото, на което можеш да се разхождаш със седмици, без да ти омръзне...просто, тъй като “околността ” непрестанно зарежда сетивата и сърцето с незабравими страсти.
Някои споделят, че тя е най-фотографираната забележителност в целия свят и към момента мечтаят да я посетят. Има и такива, които не са изключително впечатлени от типа и. Но съм уверена, че това са само хората, които не са съумели да я видят високо над главите си и да я усетят под краката си. Всъщност, в действителност не познавам човек, който да я е изкатерил и да не му е харесало преживяването. Според мен този “паметник ” е знак на независимост, великолепие и великолепие и постоянно ще бъде едно от най-красивите места в целия свят. Затова- поисквам на тези от вас, които не са я видели, да си “спечелят ” опцията да го създадат. А аз...аз още веднъж бленувам да я изкача, а не просто да нося “макета ” и на връзката с ключовете си. Защото Айфеловата кула сигурно отключва една от най-важните и прелестни страсти в мен.
Започвам от тук- за тези от вас, които не са толкоз осведомени с любопитностите към нея.
Най-високата структура в света до 1930 година- 324 метра, които се оказват и най-изкачваните в международната историята - всяка година това знамение се изкачва от най-малко пет милиона души, като до 2010-та година, кулата е била посетена от общо 250 милиона души. Първото посещаване се прави от група държавни персони на 31 март 1889 година, когато е изцяло приключен градежът и. Изкачването тогава, обаче става само по стълбите, асансьорите не работят към момента. Тук се сещам за моето голямо предпочитание да стигна най-малко до първия етаж по стъпалата, само че родителите ми откриха настояването ми за малко страшничко и ме отхвърлиха от концепцията. А и към днешна дата, като се позамисля, надали бих катерила стълби 60 метра, гледайки си под краката и виждайки все по-голямата височина. Тийнейджърски дивотии, какво да правиш! А иначе- до върха има “само ” 1792 стъпала. Любопитен факт е, че 1792-ра е годината на оповестяване на Първата Френска Република. Също по този начин смяната във височината и, което се случва според от околната температура- може да се промени най-вече с 8cm заради разширението на метала. Отклонения се “дават ” и при мощни ветрове- към 12 см. Кулата е построена от пудлинговано желязо с обща тежест към 7 300 тона в рамките единствено на две години, което е породило и доста клюки по отношение на сигурността и. Някои даже са наричали основателя и- Густав Айфел, самоубиец. Построена като “макет ”, целящ да показа Париж на международно ревю, кулата трябвало да бъде демонтирана след двадесет години. Естествено, небивалият и триумф, не разрешил това да се случи. Сигурно и през днешния ден, единственият човек, посетил творението на Айфел, само че не изкачил го си остава Адолф Хитлер. При визитата му по време на Окупацията през 1940 година, кабелите на асансьора са разсечени от французите, с цел да го принудят да употребява стълбите, само че той по този начин и не го прави. А, другояче, всички вие, които сте се запътили в посока Франция, никога не се връщайте, без да видите освен чудото на Айфел, а и цялото “чудо ”, наречено Париж- несравнима хубост, вечно оставаща в съзнанието ви. А гледката от върха на този превъзходен архитектурен паметник- тя безусловно ще ви омагьоса. Но дано ви доразкажа какво видях аз.
Случи се по този начин, че първо видях Айфеловия “връх ” по мрачно, “облечен ” в безчет лампички. Светлинното шоу, което се откри пред очите ми беше изумително, към този момент напълно губех самообладание да пристигна сутринта, с цел да я изкача. На идващия ден- там изпод, под кулата- възприятието ми беше меко казано необяснимо. Бях едно напълно дребно джудже, а над мен- триста метра желязо. Но не- не това е моето изложение. Макар и да има хора, които я “охарактеризират ” тъкмо по този метод. А, аз- аз не бях виждала нещо по-масивно, по-могъщо и толкоз теглещо ме към себе си. Величието на тази “сграда ” е завладяващо. Направи ми усещане и това, че желязото на кулата изглеждаше много непокътнато и добре изглеждащо. Оказа се, че тайната се крие във обстоятелството, че този “монумент ” се поддържа изрядно, пребоядисвайки се един път на седем години. Наредихме се на една от дългите опашки за билети. Бяхме осведомени, че от време на време се чака по три-четири часа, тъй като “пътникооборота ” несъмнено е впечатляващ. Всички тези хора, струпани тук долу, с цел да се качат там горе- беше в действителност вълнуващо. И по този начин, пристигна и нашият ред. Ето, че към този момент сме пред единия от асансьорите. Макар да бях навита да опитвам стълбите, които несъмнено изглеждаха доста по-опасни (въпреки, че се виждаха много хора, които ги бяха избрали), в този момент, чакайки асансьора, се усещах в още по-голяма заплаха. Нямах си на концепция какво е чувството, а и като гледах какъв брой доста хора ще влезем в него, някак ми се стори изключително клаустрофобично. За благополучие, асансьорът не беше по никакъв начин заплашителен. И за още по-голямо благополучие, се оказахме на върха доста бързо. Гледката от 276 метра височина е в действителност неповторима и все пак, не е това, което можеш да видиш от втория или даже от първия етаж. Телескопите, сложени тук, пък изобщо не ми бяха по усета, тъй като избрах да мечтателствам действителността само с две необятно отворени очи. За благополучие, при двете ми визити съумях да обиколя и трите етажа. Единственото, което не ми хареса, бяха високите мрежи, ограждащи парапетите, само че пък случаите на самоубийства не бяха за занемаряване.
Някои хора настояват, че разликата в гледката сред втория и третия етаж е незабележима. Аз несъмнено не съм измежду тях. Вторият етаж се намира на височина 115 метра и сигурно ви предлага доста по-красива панорама, заради опцията да различавате забележителностите в далечината, което се случва още по-добре от първия етаж, само че той пък не ви обезпечава изцяло така наречен “птичи взор ” над града. На първата площадка се намира и изисканият ресторант " Алтитюд 95 " ( името му идва от надморската височина, която тук е тъкмо 95 метра), чиито панорамни прозорци гледат към река Сена и площад Трокадеро и забележителните му фонтани. А гледката...гледката е неописуема. Няма по какъв начин да ви я опиша. Очите не могат да разказват…те единствено гледат, до момента в който душата се изпълва с някакво изключително възприятие на мира, естетика, задоволеност, благополучие и признателност... Благодарност, че си съумял да се изкачиш до този връх на човешката мисъл, до това удивително създание. Целият Париж е едно напълно знамение, което безспорно би трябвало да посетите. Величието на този град е ненадминато. Изящността на монументи като Нотер Дам или Секре кьор, ще ви извърши с толкоз хубост и поклонение, колкото даже един безбрежен океан не може да ви донесе.
Париж е същинско доказателство, че освен природата е велика, а и човек със своите неповторими архитектурни творби, явно направени с доста обич. Не инцидентно го назовават градът на любовта- тъй като за мен това е мястото, на което можеш да се разхождаш със седмици, без да ти омръзне...просто, тъй като “околността ” непрестанно зарежда сетивата и сърцето с незабравими страсти.
Някои споделят, че тя е най-фотографираната забележителност в целия свят и към момента мечтаят да я посетят. Има и такива, които не са изключително впечатлени от типа и. Но съм уверена, че това са само хората, които не са съумели да я видят високо над главите си и да я усетят под краката си. Всъщност, в действителност не познавам човек, който да я е изкатерил и да не му е харесало преживяването. Според мен този “паметник ” е знак на независимост, великолепие и великолепие и постоянно ще бъде едно от най-красивите места в целия свят. Затова- поисквам на тези от вас, които не са я видели, да си “спечелят ” опцията да го създадат. А аз...аз още веднъж бленувам да я изкача, а не просто да нося “макета ” и на връзката с ключовете си. Защото Айфеловата кула сигурно отключва една от най-важните и прелестни страсти в мен.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ