Телефоните в училище са бедствие
Имат ли място смарт телефоните в учебно заведение? За доста родители и учители отговорът на този въпрос е явен, само че в случай че до неотдавна решението зависеше от целите на съответния учебен шеф, то все по-често ограничения за ограничение на разсейването в екрана се вземат напряко на национално равнище. Франция го направи през 2018 година, Нидерландия разгласи тези дни, че потегля по същия път от 2024 година Експертите също от години предизвестяват, че за децата не е добре да имат телефон до себе си в класната стая, само че в този момент с апел да се освободят учебните заведения от тази злина излезе чак ЮНЕСКО.
Прекомерната приложимост на мобилни телефони води до намаление на просветителните резултати, също така дългото стоене пред екрана се отразява негативно върху прочувствената непоклатимост на децата, разгласи организацията на Организация на обединените нации за обучение, просвета и просвета в обичайния си годишен отчет за образованието. " Прекомерната или несъответствуваща приложимост на технологии от учениците в класната стая и вкъщи, без значение дали става въпрос за смарт телефони, таблети или преносими компютри, може да бъде разсейваща, разрушителна и да докара до пагубно влияние върху ученето. Смартфоните би трябвало да бъдат неразрешени в учебните заведения, с цел да се преодолее разсейването в класната стая, да се усъвършенства ученето и да се защитят децата от кибертормоз ", препоръча в собствен доклад ООН.
В него ясно се споделя, че призивът за възбрана на смарт телефоните изпраща ясно обръщение, че цифровите технологии като цяло, включително изкуственият разсъдък, постоянно би трябвало да са подчинени на насочената към индивида визия на образованието и в никакъв случай да не изместват взаимоотношението лице в лице с учителите.
Изследване в 14 страни от предучилищна възраст до висше обучение открива, че телефоните разсейват при учене. Непрекъснато изкачащите известия нарушават концентрацията върху поставените задания.
Според друго наблюдаване, на учениците са нужни до 20 минути, с цел да се съсредоточат още веднъж върху това, което са правили преди телефонът да отвлече вниманието им. Забраната на телефоните в учебно заведение дава положителни резултати там, където е въведена, демонстрират данни от Белгия, Испания и Англия. Това усъвършенства оценките на децата, изключително на тези, които по принцип са по-назад с ученето.
Разсейването обаче е единствено един от резултатите на смарт телефона. В Съединени американски щати преподавателят по обществена логика на психиката в Нюйоркския университет Джонатън Хайт все по-често чува при лекциите си в разнообразни гимназии, че децата всеобщо страдат от меланхолия, тревожни разстройства, податливост към самонараняване, като изключително уязвими са девойките. И всеобщо са пристрастени към телефоните си. За учителите това не е просто съвпадане - те виждат ясна връзка сред възходящата телефонна взаимозависимост и влошаващото се психологично здраве, да не приказваме за влошаващите се университетски резултати, споделя Хайт в авторски материал в сп. " Атлантик ", в който приканва час по-скоро да се забранят телефоните в учебните заведения.
Как влияят телефоните на децата
" Помислете какъв брой е трудно да работите върху задача и да имате куп мисли в главата си, докато сте на компютър. Имейли, съобщения и всевъзможен тип сигнали непрекъснато ви приканват да извършите нещо по-лесно и занимателно от това, което вършите сега. Ако сте над 25 година, имате изцяло зрял насрещен кортекс, помагащ ви да устоите на изкушението и да поддържате фокуса си и въпреки това, евентуално пак имате усложнения. Сега си представете телефон в джоба на дете, бръмчащ на всеки няколко минути с покана да направи нещо друго от това да внимава. То няма зрял насрещен кортекс, който да му помогне да остане концентрирано ", споделя Хайт.
Според изследване от 2016 година в Съединени американски щати 97% от учениците използват понякога телефона си по време на час за необразователни цели, а почти 60% прекарват повече от 10% от образователните часове на телефона си.
Според други проучвания учениците, използващи телефона си в час, учат по-малко и получават по-ниски оценки. " Може би мислите, че по-умните възпитаници са по-способни да устоят на изкушението? Може би, само че опити също демонстрират, че потреблението или елементарното поглеждане на телефона или приемането на сигнал води до по-слабо показване ", разяснява специалистът.
Интензивното потребление на телефон или обществени медии може да има и кумулативен, дълготраен и нездравословен резултат върху способността на подрастващите да се съсредоточат и ползват наученото. " Почти половината от американските младежи споделят, че са онлайн " съвсем непрекъснато " и подобно непрекъснато излагане на дребни удоволствия може да докара до устойчиви промени в системата за заплащане на мозъка. Това измества общото им въодушевление към нервност и безпокойствие, когато са отделени от телефоните си, и понижава способността им да се концентрират. Това може да е една от аргументите, заради които интензивните потребители на телефони имат по-нисък междинен триумф.
Както невролозите Яан Ару и Дмитрий Розгонюк казват: " Използването на смарт телефон може да бъде унищожителен табиет, като главната нездравословна последица е невъзможността да се поставят продължителни умствени старания ".
Смартфоните отчуждават и децата едно от друго, освен това в свят, който към този момент е задоволително разграничен. Изследване открива световно повишаване на чувството за самотност в учебно заведение след 2012 година Учениците по света са станали по-малко склонни дават отговор позитивно на твърдения като " Чувствам, че мястото ми е в учебно заведение " и по-склонни да се съгласяват с такива като " Чувствам се уединен в учебно заведение ". Приблизително тогава децата в ученическа възраст започнаха всеобщо да минават към смарт телефони.
Какво значи " без телефони "
Според Националния център за образователни статистики на Съединени американски щати, към 2020 година забрани за мобилни телефони е имало в 77% от учебните заведения в страната. Но тук се включват всички училища, които просто споделят на учениците си, че не би трябвало да употребяват телефоните си, до момента в който са в час, освен в случай че това не е обвързвано с образованието. " Това в действителност не е възбрана, а по-скоро неизпълнимо предпочитание. Подобна политика подсигурява битка сред учители и възпитаници и означава, че постоянно ще има деца, които гледат телефоните си, скрити в скута или в учебниците, изключително в класовете, където учителите са изтощени от безкрайната игра на телефонна полиция. И след като някои деца изпращат съобщения по време на образователния ден, това покачва натиска върху всички останали да ревизират телефоните си в час ", споделя Хайт.
Франция е забранила потреблението на мобилни телефони в училищата до 9-и клас през 2018 година, макар че и там законът разрешава на учениците да държат телефона си в чантата или джоба си, тъй че те не престават да го използват скрито. В някои региони на Австралия потреблението на мобилни телефони е неразрешено в началните учебни заведения и скоро ще стане и в гимназиите, макар че учебните заведения могат да решат по какъв начин да ползват възбраните.
Забраните на процедура
Джонатън Хайт разказва няколко равнища на ограничавания. При равнище 1 учениците могат да използват телефоните си по време на час, само че единствено за образователни цели. При равнище 2 могат да държат телефоните в себе си, само че не би трябвало да ги изваждат от джоба или раницата си през часовете. Ниво 3 допуска учениците да оставят телефоните си в отредено за задачата място при започване на всеки урок и в края му да си ги вземат назад.
Според Хайт, първите две равнища са съвсем безполезни, тъй като доста деца нямат контрол върху импулсите си, с цел да спрат да ревизират телефоните си по време на час, в случай че те са в обсега им. Дори когато е наложена възбрана за потребление на телефони в час, някои възпитаници отново го правят - излизайки от час под претекст, че трябва да употребяват тоалетната. Третото равнище е малко по-сполучлива мярка, само че тя пък пречи на обществения живот в междучасията, тъй като тогава всички деца безмълвно гледат надолу в телефоните си, с цел да компенсират времето, когато те са им били отказани.
Така че откривателят предлага равнище 4 - заключващи се чанти - от учениците се изисква когато дойдат в учебно заведение, да слагат телефона си в сходна персонална чанта, която се заключва с магнитен щифт и която не могат да отключат до края на образователния ден, когато им се дава достъп до магнитно отключващо устройство. Ниво 5 е шкафчета за телефони - учениците заключват телефона си в кутия, когато дойдат в учебно заведение, и пазят ключа си до края на образователния ден, когато получават достъп до шкафчетата. " Това са единствените две политики, за които знам, че могат да основат учебни заведения без телефони. И двете слагат всеки възпитаник, забелязан да употребява телефон по време на образователния ден, в очевидно нарушаване на разпоредбите. Това са политиките, които най-вероятно ще доведат до обилни просветителни, обществени и душевен изгоди, тъй като са единствените подходи, които осигуряват на учениците 6 или 7 часа дневно време надалеч от телефоните им ", споделя Хайт.
Срещу телефонните забрани
Тези, които се опълчват на телефонните забрани, повдигат редица съображения. Изтъкват, че смартфоните могат да бъдат потребни принадлежности за преподаване и могат да улеснят учителите при основаването на увлекателни планове за уроци. " Това е правилно, само че всяко увеличение на ангажираността по време на урок може да бъде изместено от разсейването на учениците по време на същия урок ", дава отговор Хайт. По-често срещан мотив идва от родителите, доста от които се опасяват, че нещо може да се обърка в учебно заведение и желаят да бъдат сигурни, че имат връзка децата си когато и да е (това важи с особена мощ за Съединени американски щати, където всеобщите стрелби са епидемия).
От друга страна обаче се счита, че част от аргументите за проблемите с психологичното здраве на днешните генерации се коренят точно в огромния наставнически контрол. В книгата си " Параноидно родителство " социологът Франк Фюреди разказва по какъв начин новият жанр на " хеликоптерните " родители обгръща Съединени американски щати и Англия през 90-те години в отговор на схващането, че рисковете за децата нарастват. " Когато родителите считат, че всичко е рисковано и не могат да се доверят на други възрастни да защитят децата им, те възприемат сходен по-отбранителен метод, само че това лишава децата от скъпи прекарвания, които ги учат на самостоятелност ", изяснява Хайт.
Източник„ Сега “
