Чиста съвест
Имаше подобен остарял лаф: “Съвестта ми е чиста, тъй като не е употребена ”. Чисто нова, неотваряна.
Това момиче, Симона от Първо РПУ, спътницата на Георги Семерджиев, е от поколението на unboxing видеата – отварят нови покупки и снимат какъв брой е вълнуващо да видят за пръв път лъскавото нещо в кашона.
Много се надявам Симона да unbox-не кашона на чистата си, нова съвест. И като я отвори, да я тества.
Защото тя схваща – проличава си по единственото ѝ обръщение във Фейсбук след злополуката.
Цялото това отказване, крясъкът, обидата ѝ, даже удивителните (спокойната съвест не употребява толкоз удивителни) в действителност са по тази причина – тъй като схваща. Обаче ѝ би трябвало мощ, с цел да го одобри. И почтеност пред себе си и другите, с цел да го признае.
Дори и този изблик “никой от вас не е арбитър, с цел да съди… ”, отново е тъй като нещо в нея ѝ досажда, в този момент се е появило за пръв път, а има наглостта да ѝ повтаря: “Тези хора май са прави, ти помагаш на палач ”.
И тя го заглушава. Заравя го все по-надълбоко, тъй като не ѝ е прелестно, не е готино, прави я нещастна.
А през днешния ден всички знаят, че е по-важно да си благополучен, в сравнение с да си добър. Симона не желае да слуша съдници, не желае да слуша тъпотии в жанр Ганди ( “Има по-висок съд от държавните и това е съдът на съвестта ”), не желае да слуша хейтъри…
А нейното име безусловно значи “тази, дето слуша (Бог) ”.
Може би по тази причина е слушала Георги Семерджиев – нали на корема му написа “Бог ”? Какво ли ѝ е приказвал?
В статуса си тя е скандализирана от това, че “злобните човечета ” насочат закани и “се заканват да лишават нечий живот ”. Значи тия, дето се заканват, са злобни – това е правилно, не е хубаво човек да се заканва.
А по какъв начин да назовем човечетата, които напряко лишават животи, без да се заканват? Понеже доста бързат, нямат време да се заканят и непосредствено се врязват в нечий живот. Как Симона би нарекла такива човечета?
Въпросът ми не е към нея, тъй като тя няма да ме чуе (аз също съм хейтър). И нищо няма да признае. Катастрофата продължава доста оттатък “Черни връх ” – цялата история е преден конфликт на Очевидното с Отричането. И колкото по-крещяща е очевидността, толкоз по-яростно е отричането.
Никой по веригата не желае да признае нищо. Защото признанието звучи зле, неприятно е – а към този момент разбрахме, че няма по-важно от това да ти е прелестно.
Досадата на съвестта идва отсам, от дразнещия ентусиазъм да си признаеш.
И, забележете, излиза, че ние групово също имаме чиста, неотваряна съвест. Защото всички разбираме всичко и никой нищо не признава.
Знаем, че Семерджиев е груповият ни неуспех, който носи върху себе си всичките инсигнии на общата ни, национална издънка. Знаем, че сме опростачили страната си до степен, в която към този момент изпитваме някакво вулгарно задоволство от самото въргаляне в кочината. Калта е топла и уютна. И, тъй като по този начин е комфортно, бъркаме апатията с позиция и възмущението с добродетел. Всъщност знаем, че да си засегнат не е задоволително. Но няма да го признаем. Да не сме луди?
Майката на Семерджиев споделя “Не съм отгледала палач ”... а знае, че е. Предполагам, че за една майка това е най-трудната истина за изговаряне. Но компликацията не я прави по-малко истина. Тлъстото досие на сина няма по какъв начин да е вест, нито пък зависимостите му. Такива неща не се научават от фамилията ненадейно, в същия миг, в който ги научава цяла България. Не, знаят се от дълго време. Но не се признават.
Тя плаче, тъй като е майка. Плаче и за починалите девойки, сигурен съм. Но в своето отказване ( “набедиха го ”, “измиха си ръцете с него ”) несъзнателно накърнява рева на техните майки.
А родителите на жертвите плачат по-различно, дано се съгласим. Те сигурно не са отгледали убийци... само че не са отгледали и жертви. Едно е да не можеш да приемеш в какво се е трансформирало детето ти. Съвсем друго е детето ти към този момент да го няма. Кой би могъл да направи каквото и да е за тези родители в този момент?
Г-жа Семерджиева продължава: “... не е бил лишен от нищо. ” Това не е ли част от казуса? Много от наборите на сина ѝ (аз също съм `86) пък бяха лишавани. Някои от нас израснаха и в по-лоши квартали от нейния Георги. Но не взеха решение, че са богове.
Как по този начин всички сходни случаи в България идват от някакъв жесток ексцес, от келешлъка на изобилието? Никога не е “нелеп случай ”, постоянно е зверски произвол. И в никакъв случай не е първият – в противен случай, всякога има предходен път, прецеденти, всевъзможни предизвестия, че тъкмо това ще се случи.
Като споделих келешлък – Волен нахлува в районното да желае сметка (пак по избори). Но и той не признава какво използва.
От Министерство на вътрешните работи не признават, че “обявен за търсене ” е разтегливо разбиране.
“Органите ” не признават, че със Семерджиевците са сътрудници. Как да преследваш сътрудниците си?
Но аз отново приказвам неща, които се знаят. Ние и това знаем. И това знаем. И третото, за което не се приказва. Разбираме всичко доста добре. Но отново няма да признаем, че знаем.
Нашето общество не може да направи хубаво unboxing видео на съвестта си – тъй като в края на клипа би трябвало въпреки всичко да използваш продукта. И да покажеш на всички по какъв начин работи.
Това момиче, Симона от Първо РПУ, спътницата на Георги Семерджиев, е от поколението на unboxing видеата – отварят нови покупки и снимат какъв брой е вълнуващо да видят за пръв път лъскавото нещо в кашона.
Много се надявам Симона да unbox-не кашона на чистата си, нова съвест. И като я отвори, да я тества.
Защото тя схваща – проличава си по единственото ѝ обръщение във Фейсбук след злополуката.
Цялото това отказване, крясъкът, обидата ѝ, даже удивителните (спокойната съвест не употребява толкоз удивителни) в действителност са по тази причина – тъй като схваща. Обаче ѝ би трябвало мощ, с цел да го одобри. И почтеност пред себе си и другите, с цел да го признае.
Дори и този изблик “никой от вас не е арбитър, с цел да съди… ”, отново е тъй като нещо в нея ѝ досажда, в този момент се е появило за пръв път, а има наглостта да ѝ повтаря: “Тези хора май са прави, ти помагаш на палач ”.
И тя го заглушава. Заравя го все по-надълбоко, тъй като не ѝ е прелестно, не е готино, прави я нещастна.
А през днешния ден всички знаят, че е по-важно да си благополучен, в сравнение с да си добър. Симона не желае да слуша съдници, не желае да слуша тъпотии в жанр Ганди ( “Има по-висок съд от държавните и това е съдът на съвестта ”), не желае да слуша хейтъри…
А нейното име безусловно значи “тази, дето слуша (Бог) ”.
Може би по тази причина е слушала Георги Семерджиев – нали на корема му написа “Бог ”? Какво ли ѝ е приказвал?
В статуса си тя е скандализирана от това, че “злобните човечета ” насочат закани и “се заканват да лишават нечий живот ”. Значи тия, дето се заканват, са злобни – това е правилно, не е хубаво човек да се заканва.
А по какъв начин да назовем човечетата, които напряко лишават животи, без да се заканват? Понеже доста бързат, нямат време да се заканят и непосредствено се врязват в нечий живот. Как Симона би нарекла такива човечета?
Въпросът ми не е към нея, тъй като тя няма да ме чуе (аз също съм хейтър). И нищо няма да признае. Катастрофата продължава доста оттатък “Черни връх ” – цялата история е преден конфликт на Очевидното с Отричането. И колкото по-крещяща е очевидността, толкоз по-яростно е отричането.
Никой по веригата не желае да признае нищо. Защото признанието звучи зле, неприятно е – а към този момент разбрахме, че няма по-важно от това да ти е прелестно.
Досадата на съвестта идва отсам, от дразнещия ентусиазъм да си признаеш.
И, забележете, излиза, че ние групово също имаме чиста, неотваряна съвест. Защото всички разбираме всичко и никой нищо не признава.
Знаем, че Семерджиев е груповият ни неуспех, който носи върху себе си всичките инсигнии на общата ни, национална издънка. Знаем, че сме опростачили страната си до степен, в която към този момент изпитваме някакво вулгарно задоволство от самото въргаляне в кочината. Калта е топла и уютна. И, тъй като по този начин е комфортно, бъркаме апатията с позиция и възмущението с добродетел. Всъщност знаем, че да си засегнат не е задоволително. Но няма да го признаем. Да не сме луди?
Майката на Семерджиев споделя “Не съм отгледала палач ”... а знае, че е. Предполагам, че за една майка това е най-трудната истина за изговаряне. Но компликацията не я прави по-малко истина. Тлъстото досие на сина няма по какъв начин да е вест, нито пък зависимостите му. Такива неща не се научават от фамилията ненадейно, в същия миг, в който ги научава цяла България. Не, знаят се от дълго време. Но не се признават.
Тя плаче, тъй като е майка. Плаче и за починалите девойки, сигурен съм. Но в своето отказване ( “набедиха го ”, “измиха си ръцете с него ”) несъзнателно накърнява рева на техните майки.
А родителите на жертвите плачат по-различно, дано се съгласим. Те сигурно не са отгледали убийци... само че не са отгледали и жертви. Едно е да не можеш да приемеш в какво се е трансформирало детето ти. Съвсем друго е детето ти към този момент да го няма. Кой би могъл да направи каквото и да е за тези родители в този момент?
Г-жа Семерджиева продължава: “... не е бил лишен от нищо. ” Това не е ли част от казуса? Много от наборите на сина ѝ (аз също съм `86) пък бяха лишавани. Някои от нас израснаха и в по-лоши квартали от нейния Георги. Но не взеха решение, че са богове.
Как по този начин всички сходни случаи в България идват от някакъв жесток ексцес, от келешлъка на изобилието? Никога не е “нелеп случай ”, постоянно е зверски произвол. И в никакъв случай не е първият – в противен случай, всякога има предходен път, прецеденти, всевъзможни предизвестия, че тъкмо това ще се случи.
Като споделих келешлък – Волен нахлува в районното да желае сметка (пак по избори). Но и той не признава какво използва.
От Министерство на вътрешните работи не признават, че “обявен за търсене ” е разтегливо разбиране.
“Органите ” не признават, че със Семерджиевците са сътрудници. Как да преследваш сътрудниците си?
Но аз отново приказвам неща, които се знаят. Ние и това знаем. И това знаем. И третото, за което не се приказва. Разбираме всичко доста добре. Но отново няма да признаем, че знаем.
Нашето общество не може да направи хубаво unboxing видео на съвестта си – тъй като в края на клипа би трябвало въпреки всичко да използваш продукта. И да покажеш на всички по какъв начин работи.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ