Имаше преди време една смешка, че след афроамериканец, скоро ще

Имаше преди време една хумореска, че след афроамериканец, скоро ще се вкара и вагиноамериканец, тъй като " жена " съдържа афектиран намек за полова принадлежност. Казват ти " жена " или " мъж " и ето, че към този момент си комплициран в категория, споделят " дете " и ето отново. А? Казват " създание " и дискриминират растенията.

Искането за нови понятия, които да заменят негативно натоварените остарели, е разумна антидискриминативна стъпка. Трябва ли обаче все някъде да спрем? Колко нови евфемизма могат да понесат публичните настроения, преди да реализираме противоположния резултат? Отговорът, несъмнено, не е в броя. Както постоянно, когато става дума за думи, отговорът е в говорещия.

Новите думи или изборът на по-малко изтъркани остарели думи да назовем разнообразни групи хора има за цел да извикаме визия, друга от досегашната обидна.

В анатомията на думата, с изключение на нейните букви и звуци, които я оформят като единица, взе участие и въпросната визия. На семиотичен език това са означаващо и означаемо. Означаващото е да вземем за пример " самун " — х-л-я-б, означаемото е мекото тестено нещо, което изгрява в мислите ни, когато чуем или прочетем съчетанието на тези четири букви. Дума " самун " има на (почти) всички езици, само че всеки си показва хляба на своята земя – набъбнал или сплеснат, пшеничен, царевичен или ръжен, безквасен и така нататък – и въпреки да имаме буквален превод за думата, не щеш ли означаемите са разнообразни.

Там е и една от компликациите в ученето на думи от непознат език – разнообразни са не просто означаващите, а и означаемите. Повече в сравнение с за хляба, това важи за нереални или обществени понятия – независимост, избор, брак, ръководство. Или пък думата " крепко " – имало я е и преди, има я и в този момент, само че другите генерации влагат друго нещо в нея. Нови означаеми идват постоянно с новите генерации.

Там е тънкостта и с думите, които да употребяваме, с цел да назовем негрите, хомосексуалните и като цяло другите по някакъв симптом от преобладаващото болшинство.

Формалните условия на политическата уместност към означаващото се обезсмислят, в случай че старите означаеми остават непокътнати.

В устрема да надмогне обстоятелството, че сюжетът постоянно е тъкмо подобен – старите обидни показа са си все там – политическата уместност гледа да навакса на думи. Да си чернокож в България не те прави афроамериканец. Първо тъй като не сме в Америка, второ тъй като тук чернокож не е обидно заради неналичието на многогодишните наслагвания от оттатък океана. Също по този начин: Това, че ще кажеш " гей ", а не " противоположен " не те прави правилен, в случай че изречението предлага ограничение на правата. Всъщност говорещите доста добре знаят това и от време на време се забавляват със преструване на политическа уместност и удовлетворена усмивка " е, какво толкоз, нали е ок да кажеш гей, в този момент и това ли не е ок към този момент ". Хаха, доста автентично.

В допълнение съществува още боязливото и изцяло неправилно схващане, че политическата уместност се състои в отказване на действителните проблеми или премълчаване на напреженията сред разнообразни групи. Да в България има етническа престъпност. Тя е ромска или циганска. Не е толкоз значимо по какъв начин ще я наречете на фона на това по какъв начин ще си я обясните. Ако я наречете " ромска " и я обясните с гена, в случай че кажете, че да вземем за пример осиновяването е рисково, тъй като може да ти дадат " ромче " или кажете друго сходно нещо, то вие ползвате неверно означаващо. Вашите показа клонят към расизъм и са по-скоро като за думата " мангалче ".

Да си политически правилен не значи да кажеш, че ромска престъпност не съществува. Напротив, съществува. И е част от по-голямата картина на необятната ромска беднотия, преобладаващото в етноса ниско обучение и безспорното отдръпване на страната от разрешаването на разнообразните проблеми. Това изказване е правилно във всеки смисъл на думата. Също по този начин то не ангажира нито един съответен представител на ромския етнос да е наложително нарушител, некултурен или безпаричен.

Да си политически правилен не е в прорез с това да си съответен.

Означава, че умееш да не си озлобен и че не запълваш това, което не знаеш за живота на разнообразни групи с човеконенавистни пояснения. Подмяната на досегашните оскърбителни и принизяващи показа с нови безпристрастни такива е същинската невъзможна задача на политическата уместност. Това, което следим, е генерална замяна на концепцията за нови означаеми от нови означаващи и бълване на кухи изречения като непряк резултат.

За да завърша, ще дам образец с България и българите по този начин, както могат да бъдат изговорени сред западноевропейци: " България е най-бедната страна в Европейски Съюз " или " тия са страшни социалистически мизерници ". Сами виждате кое е вярното, кое е съответното, кое е гадното и за какво в случай че става дума за нас, избираме да е правилно. Ако толкоз години след рухването на желязната завеса към момента за нас тук на Запад мислят както едно време, ние се дразним и ги дефинираме за задръстеняци. По същия метод настояването за политическа уместност вътре в нашето общество цели да ни приближи до стандартите на днешния ден. А главната концепция е думите да са разследване от визиите.

" Дневник " препечатва текста от " блога за сериозен (и шеговит) филантропичен прочит без странични искания " на Калина Петкова с нейното единодушие. Авторката е експерт по маркетинг, лекар по публицистика и междукултурна връзка, в блога си написа за пола, малцинствата и взаимоотношението сред медиите и обществото.