&format=webp)
Реформа на щедрите социални системи – това ли е ключът за изход от европейската спирала на дълга
Имаше основателни аргументи някои страни членки на Европейски Съюз да упорстват Международният валутен фонд да бъде част от „ тройката “, наблюдаваща националните избавителни стратегии по време на рецесията в еврозоната.
Те освен ценяха експертния опит на МВФ за страните, изгубили достъп до пазарите на облигации, да възстановят устойчивостта на обществените си финанси.
Преди всичко, ценяха независимостта на МВФ, което означаваше, че за разлика от институциите на Европейски Съюз, той е по-малко податлив да се поддаде на политически напън, с цел да избегне казването на неуместни истини.
Така стартира анализът на Саймън Никсън, колумнист в Euractiv и издател на бюлетина Wealth of Nations в Substack, водещ коментатор по въпросите на европейската стопанска система и геоикономика, основен европейски коментатор в The Wall Street Journal от 2013 до 2018 година
X | Simon Nixon
Според него, в огромна степен с помощта на предписанията на МВФ тези спешни страни през днешния ден са измежду най-добре представящите се в Европа.
Под напън Гърция, Португалия и Ирландия започнаха мъчителни промени в обществения бранш, с цел да слагат финансите си на дълготрайна устойчива основа. Като изискване за третия си избавителен заем, Гърция, да вземем за пример, беше задължена да реформира излязлата отвън надзор пенсионна система, която преди рецесията изплащаше съвсем една четвърт от Брутният вътрешен продукт всяка година – една трета от която отиваше за хора на възраст под 65 години.
Страхът от унижението на избавителен заем от МВФ беше задоволителен, с цел да подтикне някои страни, като Испания, да подхващат сами дълбоки промени, продължава създателят.
Еврозоната може да не е изправена пред непосредствена рецесия, само че през днешния ден повече от всеки път са нужни прозренията на МВФ. Не единствено че равнищата на европейския дълг в този момент са доста по-високи, в сравнение с през 2010 година, само че и опитите на Европейски Съюз да подсигурява фискална дисциплинираност се оказаха слаби.
По-важното е, че основаването на нови механизми на ЕЦБ за изкупуване на облигации в изключителни обстановки – предопределени да предотвратят повтаряне на последната рецесия, може да потиска сигналите на пазарните цени под формата на по-висока рентабилност на облигациите, които служат като сигнален знак за държавните управления, че дългът на дадена страна рискува да стане нестабилен, отбелязва Никсън.
Ето за какво, по отношение на сложните решения, нужни за стабилизиране на европейските задължения, би трябвало да бъде взето доста съществено, добавя той.
Предупреждението беше отправено в отчет, озаглавен „ Как Европа може да заплати за неща, които не може да си разреши? “. В него МВФ отбелязва, че поради натиска да се харчат повече средства за защита, опазване на здравето, пенсии и климат, съотношението на дълга към Брутният вътрешен продукт за междинната европейска страна е на път да се удвои до 155 % въз основата на Брутният вътрешен продукт.
То може да доближи до шокиращите 190%, в случай че възходящият дълг докара до закъснение на растежа и по-високи лихвени проценти. Това явно е неустойчиво, продължава коментарът.
Добрата вест е, че има ограничения, които държавните управления могат да подхващат на национално и европейско ниво, с цел да понижат тази наклонност на повишаване на дълга посредством стимулиране на растежа.
Например, МВФ пресмята, че реформирането на националните пазари на труда, намаляването на бюрокрацията и подобряването действието на финансовите пазари биха могли да усилят Брутният вътрешен продукт с до 5% в развитите стопански системи.
Същевременно промените в целия Европейски Съюз за унищожаване на вътрешните бариери пред търговията в области като енергетиката и финансовите услуги, както и потреблението на общи заеми за вложения в паневропейската защита, енергийните мрежи и научните проучвания, както предлагат някогашните италиански министър-председатели Марио Драги и Енрико Лета, биха могли да покачат Брутният вътрешен продукт с още три процентни пункта.
Лошата вест е, че това въпреки всичко ще остави доста страни с равнища на дълг, надалеч над това, което МВФ смята за безвредно „ референтно равнище “ от 90% от Брутният вътрешен продукт до 2040 година
Дори след упорит набор от промени междинното съответствие на дълга към Брутният вътрешен продукт ще бъде 105%; умерени старания биха го понижили единствено до 115 %. Това ще остави една четвърт от страните в нужда да намерят способи за увеличение на налозите и редуциране на разноските с повече от 1% от Брутният вътрешен продукт в продължение на пет години, с цел да понижат дълга до референтното равнище.
За да сложим това в вероятност, през последните 30 години малко на брой страни са съумели да поддържат такава промяна за повече от четири години, добавя Никсън.
Мрачната прогноза на МВФ съответствува с тази на другите прогнозисти.
Goldman Sachs, да вземем за пример, счита, че Франция ще би трябвало да понижи първичния си недостиг преди лихвените заплащания от 4% от Брутният вътрешен продукт до нула, с цел да стабилизира дълга си (който сега е 113% от БВП).
Европейските страни също не могат да разчитат на разноските на немското държавно управление, с цел да измъкнат стопанските системи си от дълговата серпантина.
Всъщност, разточителното заемане на средства от Берлин надали ще извади неговата стопанска система от стагнацията. Morgan Stanley счита, че даже когато цялостният резултат се почувства идната година, растежът на Германия ще се бори да надвиши 1%.
Ето за какво не е учудващо, че МВФ предизвестява, че с цел да слагат задълженията си на устойчива основа, някои страни би трябвало да се изправят пред огромното табу: ограничение на мащаба и обсега на „ европейския модел “.
В множеството страни налозите към този момент са на границата на публичното приемане и по-нататъшни нараствания може да имат противоположен резултат във връзка с въздействието върху растежа. Отговорът би трябвало да бъде промени на прекомерно великодушните обществени системи.
Ако всички страни от Европейски Съюз приведат разноските си за опазване на здравето, пенсии и обучение в сходство със междинните за развитите стопански системи, единствено това би могло да докара до фискални икономии от близо 3% от Брутният вътрешен продукт, съгласно изчисленията на МВФ.
Разбира се, множеството европейски водачи осъзнават това доста добре, отбелязва Никсън. Предизвикателството е да се убедят гласоподавателите при липса на пазарен напън.
Във Англия, която не се употребява със отбраната на ЕЦБ, има някои признаци, че фискалният натурализъм се завръща в националния спор преди решаващия бюджет в края на този месец.
Опасността за еврозоната е, че в случай че държавните управления чакат, до момента в който пазарите на облигации ги принудят да работят, може да е прекомерно късно, приключва коментаторът.
Те освен ценяха експертния опит на МВФ за страните, изгубили достъп до пазарите на облигации, да възстановят устойчивостта на обществените си финанси.
Преди всичко, ценяха независимостта на МВФ, което означаваше, че за разлика от институциите на Европейски Съюз, той е по-малко податлив да се поддаде на политически напън, с цел да избегне казването на неуместни истини.
Така стартира анализът на Саймън Никсън, колумнист в Euractiv и издател на бюлетина Wealth of Nations в Substack, водещ коментатор по въпросите на европейската стопанска система и геоикономика, основен европейски коментатор в The Wall Street Journal от 2013 до 2018 година
X | Simon Nixon Според него, в огромна степен с помощта на предписанията на МВФ тези спешни страни през днешния ден са измежду най-добре представящите се в Европа.
Под напън Гърция, Португалия и Ирландия започнаха мъчителни промени в обществения бранш, с цел да слагат финансите си на дълготрайна устойчива основа. Като изискване за третия си избавителен заем, Гърция, да вземем за пример, беше задължена да реформира излязлата отвън надзор пенсионна система, която преди рецесията изплащаше съвсем една четвърт от Брутният вътрешен продукт всяка година – една трета от която отиваше за хора на възраст под 65 години.
Страхът от унижението на избавителен заем от МВФ беше задоволителен, с цел да подтикне някои страни, като Испания, да подхващат сами дълбоки промени, продължава създателят.
Еврозоната може да не е изправена пред непосредствена рецесия, само че през днешния ден повече от всеки път са нужни прозренията на МВФ. Не единствено че равнищата на европейския дълг в този момент са доста по-високи, в сравнение с през 2010 година, само че и опитите на Европейски Съюз да подсигурява фискална дисциплинираност се оказаха слаби.
По-важното е, че основаването на нови механизми на ЕЦБ за изкупуване на облигации в изключителни обстановки – предопределени да предотвратят повтаряне на последната рецесия, може да потиска сигналите на пазарните цени под формата на по-висока рентабилност на облигациите, които служат като сигнален знак за държавните управления, че дългът на дадена страна рискува да стане нестабилен, отбелязва Никсън.
Ето за какво, по отношение на сложните решения, нужни за стабилизиране на европейските задължения, би трябвало да бъде взето доста съществено, добавя той.
Предупреждението беше отправено в отчет, озаглавен „ Как Европа може да заплати за неща, които не може да си разреши? “. В него МВФ отбелязва, че поради натиска да се харчат повече средства за защита, опазване на здравето, пенсии и климат, съотношението на дълга към Брутният вътрешен продукт за междинната европейска страна е на път да се удвои до 155 % въз основата на Брутният вътрешен продукт.
То може да доближи до шокиращите 190%, в случай че възходящият дълг докара до закъснение на растежа и по-високи лихвени проценти. Това явно е неустойчиво, продължава коментарът.
Добрата вест е, че има ограничения, които държавните управления могат да подхващат на национално и европейско ниво, с цел да понижат тази наклонност на повишаване на дълга посредством стимулиране на растежа.
Например, МВФ пресмята, че реформирането на националните пазари на труда, намаляването на бюрокрацията и подобряването действието на финансовите пазари биха могли да усилят Брутният вътрешен продукт с до 5% в развитите стопански системи.
Същевременно промените в целия Европейски Съюз за унищожаване на вътрешните бариери пред търговията в области като енергетиката и финансовите услуги, както и потреблението на общи заеми за вложения в паневропейската защита, енергийните мрежи и научните проучвания, както предлагат някогашните италиански министър-председатели Марио Драги и Енрико Лета, биха могли да покачат Брутният вътрешен продукт с още три процентни пункта.
Лошата вест е, че това въпреки всичко ще остави доста страни с равнища на дълг, надалеч над това, което МВФ смята за безвредно „ референтно равнище “ от 90% от Брутният вътрешен продукт до 2040 година
Дори след упорит набор от промени междинното съответствие на дълга към Брутният вътрешен продукт ще бъде 105%; умерени старания биха го понижили единствено до 115 %. Това ще остави една четвърт от страните в нужда да намерят способи за увеличение на налозите и редуциране на разноските с повече от 1% от Брутният вътрешен продукт в продължение на пет години, с цел да понижат дълга до референтното равнище.
За да сложим това в вероятност, през последните 30 години малко на брой страни са съумели да поддържат такава промяна за повече от четири години, добавя Никсън.
Мрачната прогноза на МВФ съответствува с тази на другите прогнозисти.
Goldman Sachs, да вземем за пример, счита, че Франция ще би трябвало да понижи първичния си недостиг преди лихвените заплащания от 4% от Брутният вътрешен продукт до нула, с цел да стабилизира дълга си (който сега е 113% от БВП).
Европейските страни също не могат да разчитат на разноските на немското държавно управление, с цел да измъкнат стопанските системи си от дълговата серпантина.
Всъщност, разточителното заемане на средства от Берлин надали ще извади неговата стопанска система от стагнацията. Morgan Stanley счита, че даже когато цялостният резултат се почувства идната година, растежът на Германия ще се бори да надвиши 1%.
Ето за какво не е учудващо, че МВФ предизвестява, че с цел да слагат задълженията си на устойчива основа, някои страни би трябвало да се изправят пред огромното табу: ограничение на мащаба и обсега на „ европейския модел “.
В множеството страни налозите към този момент са на границата на публичното приемане и по-нататъшни нараствания може да имат противоположен резултат във връзка с въздействието върху растежа. Отговорът би трябвало да бъде промени на прекомерно великодушните обществени системи.
Ако всички страни от Европейски Съюз приведат разноските си за опазване на здравето, пенсии и обучение в сходство със междинните за развитите стопански системи, единствено това би могло да докара до фискални икономии от близо 3% от Брутният вътрешен продукт, съгласно изчисленията на МВФ.
Разбира се, множеството европейски водачи осъзнават това доста добре, отбелязва Никсън. Предизвикателството е да се убедят гласоподавателите при липса на пазарен напън.
Във Англия, която не се употребява със отбраната на ЕЦБ, има някои признаци, че фискалният натурализъм се завръща в националния спор преди решаващия бюджет в края на този месец.
Опасността за еврозоната е, че в случай че държавните управления чакат, до момента в който пазарите на облигации ги принудят да работят, може да е прекомерно късно, приключва коментаторът.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ