Кратък курс по цинизъм
Имаше изминал запис в YouTube, съдържащ „ елементарна кърджалийска п**ка “, „ ги е*ал “, „ им го бил вкарал откъм гърба “,„ елементарен съм, мама му да е@а “…, „ елементарен съм и ми е лесно… “… Последваха репортажи с джипката и неглижиране на тематиката. Без реакция на гражданското общество (смях), опозицията (смях през сълзи) и политици от ГЕРБ.
Това направи тематиката с цинизма настояща и мъчителна. Къде живеем? Какво ни предизвикват? Защо поносим?... Ей такива въпроси се завъртяха в общественото пространство.
Забележителен е пътят на цинизма: от древнокитайските философи, през Макиавели до паркирането му в БГ.
Защо тук? Защото българско общество се трансформира в дестилат от аморалност, отвод от цивилизационни полезности, безвластие, конформизъм, корупция, синдрома на „ дребния “ и самотния човек. Злото и престъпността станаха простащина. Политическия цинизъм образува тази среда и се срастна с нея.
Истинска антропологична злополука,
катализирана от тотално опростачване.
Първият теоретик на цинизма е китайският благородник Шан Ян, живял две хиляди години преди флорентинеца Макиавели. Ян е създател на библията на тоталитаризма „ Книга за шефа на област Шан “. Описал по какъв начин да бъдат манипулирани хората, по какъв начин се реализира безгранична власт, по какъв начин се потискат гражданските свободи и се реализира безспорен абсолютизъм.
Ян твърди: Силна страна се построява на гърба на слаб народ.
За циничния държател е доста значимо също да утвърди неограничени права и привилегии за себе си своя кръг.
Както и да обвърже в зависимости бюрократи и ръководители на институции.
Първият теоретик на научния тоталитаризъм твърди още, че жестокостта е оправдана, когато е комбинирана с неистина. Препоръчва гонене на съперниците до дъно, заличаване на инакомислието. Винаги в името на положителното и справедливостта.
Николо Макиавели е следвал „ пътя “ на Шан
като дефинира методите на цинизма във „ Владетелят “. Той е по-изтънчен: преглежда политиката като цинично занятие, само че не просташкото й използване и обществено изложение. Може да сме неприятни, само че сме възпитани...
Шан и Николо откриха почва в българската политика по един в действителност перверзен метод. Българският принос е в прибавянето на нецензурност и открита грубост към цинизма. Разбира се, всичко това зад лозунги за отбрана на „ национални ползи “, „ сигурност “, „ строителство на автомагистрали “ и прочие
Българското общество не устоя на тази инвазия. Опитите за опозиция са епизодични и без нужната сила. Превърнахме се в народ с диагноза „ посттоталитарен синдром на съзнанието “. Масовото поразяване с този синдром се оказа доста по-мащабно и стабилно, в сравнение с предполагахме. Все отново успяхме да се промъкнем в Европейски Съюз и до такава степен ни стигнаха силите…
Тук се настани кримифашизъм.
Ще има работа и цялостни магазини, само че ще следвате напътствията на Управителя и групата му. Шайка, хунта, тайфа – това не трансформира „ кафявата “ философия на модела. Това роди „ стокхолмски синдром “, а обществото бе разграничено на „ положителни “ и „ неприятни “. „ Врагът “ бе посочен, а цялата страна се стовари върху него.
Периодично се инжектира доза романтизъм, едвам се поддържа носталгия към социализма. Ще ви го дадем, споделя шайката, само че би трябвало да ни слушате и избирате. Така и става.
В тези условия, по натурален метод процъвтява наглостта като жанр на политическо държание. Аргументи всевъзможни: от „ интернационалното състояние “ до „ в други страни трупове с камиони а ние ви спасяваме “... Трета икономическа мощ сме…, по господство на закона сме първи… Колкото по-абсурдна е една неистина, толкоз повече хора имат вяра в нея, - учи Хитлер.
Новият български цинизъм прикрива фрапантния дефицит на разсъдък. Управляващият (управителят, съгласно Ян Шан) се показва посредством махленски език, който смесва с литературните останки в съзнанието му. Пещерен човек, който основава пещерна среда с обещания за лъскави придобивки. Примитивът има тапия, власт и пари. Облечен е в костюм по поръчка, накичен е със скъпи часовници, любовници и пачки в сакове. И всичко това му се поставя.
Той е мощен.
Защото другите са слаби. Позорно слаби. Те са „ дребният човек “, който живее според и изплашен, че може да стане по-лошо. Той би трябвало да се радва, че го ръководи тъкмо Той/Те. „ Малкият човек “ е и уединен, изолиран от останалите. Недоверчив, страхлив - задачата е да оживее и да отгледа някак поколение. Тълпа от „ дребни “ и самотни хора. Тук няма митинги като в Съединени американски щати, Франция или Англия. Плаши ни тяхната независимост и по „ византийски “ ги иронизираме. Пример за това ни дава циникът „ от горната страна “. Той се присмива на преебаните от него непознати държавни мъже, заплашва ни с последствия от Брекзит, без да знае смисъла на думата. И популацията влиза без доста да се замисли в пропагандната машина, която го смила. Париж е бил в миналото прекрасен град и център на кулутрата, само че към този момент фрашкан с терористи, „ жълти жилетки “ и проститутки. Лондон е цялостен с просяци, чернилки, „ роми от Индия и Пакистан “, жълтурковци – Британската империя се срутва. Великата Америка умира. Всичко е било машинация, Маркс и Ленин се сбъдват. Дръжте се за Вожда – другояче неприятно.
Августин Блажени още в IV век забелязал, че „ Когато липсва правдивост, страни се ръководят от разбойници. По-малките разбойници основават свои страни в страната “. В ХХI век българите още не сме стигнали до тази очевадност…
Спазвайки – волно или несъзнателно – тези правила, стигнахме до политически незаконен безпредел. Дълбока ценностна дисторция разяжда популацията. Хората са обхванати от демотивация и безизходност.
Хоризонтът се е смалил до на следващия ден, в краен случай до петък…
Дотам води цинизма в политическа роба. Вулгарното изложение е единствено част от това, което ни се случва и поносим. Обяснението, че целият свят е подобен не е правилно. Не е!
Светът – цивилизованият - е различен. Там постоянно настъпват нови времена и в действителност се върви напред. Правила се трансформират в придвижване, вземат решение се рецесии, признават се неточности, подменя се хайлайф. Цинизмът и опростачването не са в дневния ред.
Моралността в политиката е реалност, тъй като изстрадана от човечеството. Навсякъде има цинизъм, само че опитът от минали времена е се употребява и ползва. Двойният морал все по-малко прави работа.
Високият рейтинг на обособени политици и институции се сблъсква с публичното съмнение. Цинизмът постоянно води до всеобщо отрицание.
Държави пропадат и умират не от рецесии и рискови обстановки, а тъй като хората престават да почитат своята страна.
Всичко това ни визира. Затова е толкоз тъжно, че цинизмът не среща опозиция.
Ако сте стигнали до тази част на късия курс – имаме късмет.
Ако слушате Георги Харизанов, Тома Биков, Соломон Паси или Харалан Александров, ще научите, че живеете в прелестна страна, ръководена от благополучен министър председател.
Вие избирате. Не ви тревожа, само че въпросът към този момент е на „ независимост или гибел “.
Огнян Стефанов
Това направи тематиката с цинизма настояща и мъчителна. Къде живеем? Какво ни предизвикват? Защо поносим?... Ей такива въпроси се завъртяха в общественото пространство.
Забележителен е пътят на цинизма: от древнокитайските философи, през Макиавели до паркирането му в БГ.
Защо тук? Защото българско общество се трансформира в дестилат от аморалност, отвод от цивилизационни полезности, безвластие, конформизъм, корупция, синдрома на „ дребния “ и самотния човек. Злото и престъпността станаха простащина. Политическия цинизъм образува тази среда и се срастна с нея.
Истинска антропологична злополука,
катализирана от тотално опростачване.
Първият теоретик на цинизма е китайският благородник Шан Ян, живял две хиляди години преди флорентинеца Макиавели. Ян е създател на библията на тоталитаризма „ Книга за шефа на област Шан “. Описал по какъв начин да бъдат манипулирани хората, по какъв начин се реализира безгранична власт, по какъв начин се потискат гражданските свободи и се реализира безспорен абсолютизъм.
Ян твърди: Силна страна се построява на гърба на слаб народ.
За циничния държател е доста значимо също да утвърди неограничени права и привилегии за себе си своя кръг.
Както и да обвърже в зависимости бюрократи и ръководители на институции.
Първият теоретик на научния тоталитаризъм твърди още, че жестокостта е оправдана, когато е комбинирана с неистина. Препоръчва гонене на съперниците до дъно, заличаване на инакомислието. Винаги в името на положителното и справедливостта.
Николо Макиавели е следвал „ пътя “ на Шан
като дефинира методите на цинизма във „ Владетелят “. Той е по-изтънчен: преглежда политиката като цинично занятие, само че не просташкото й използване и обществено изложение. Може да сме неприятни, само че сме възпитани...
Шан и Николо откриха почва в българската политика по един в действителност перверзен метод. Българският принос е в прибавянето на нецензурност и открита грубост към цинизма. Разбира се, всичко това зад лозунги за отбрана на „ национални ползи “, „ сигурност “, „ строителство на автомагистрали “ и прочие
Българското общество не устоя на тази инвазия. Опитите за опозиция са епизодични и без нужната сила. Превърнахме се в народ с диагноза „ посттоталитарен синдром на съзнанието “. Масовото поразяване с този синдром се оказа доста по-мащабно и стабилно, в сравнение с предполагахме. Все отново успяхме да се промъкнем в Европейски Съюз и до такава степен ни стигнаха силите…
Тук се настани кримифашизъм.
Ще има работа и цялостни магазини, само че ще следвате напътствията на Управителя и групата му. Шайка, хунта, тайфа – това не трансформира „ кафявата “ философия на модела. Това роди „ стокхолмски синдром “, а обществото бе разграничено на „ положителни “ и „ неприятни “. „ Врагът “ бе посочен, а цялата страна се стовари върху него.
Периодично се инжектира доза романтизъм, едвам се поддържа носталгия към социализма. Ще ви го дадем, споделя шайката, само че би трябвало да ни слушате и избирате. Така и става.
В тези условия, по натурален метод процъвтява наглостта като жанр на политическо държание. Аргументи всевъзможни: от „ интернационалното състояние “ до „ в други страни трупове с камиони а ние ви спасяваме “... Трета икономическа мощ сме…, по господство на закона сме първи… Колкото по-абсурдна е една неистина, толкоз повече хора имат вяра в нея, - учи Хитлер.
Новият български цинизъм прикрива фрапантния дефицит на разсъдък. Управляващият (управителят, съгласно Ян Шан) се показва посредством махленски език, който смесва с литературните останки в съзнанието му. Пещерен човек, който основава пещерна среда с обещания за лъскави придобивки. Примитивът има тапия, власт и пари. Облечен е в костюм по поръчка, накичен е със скъпи часовници, любовници и пачки в сакове. И всичко това му се поставя.
Той е мощен.
Защото другите са слаби. Позорно слаби. Те са „ дребният човек “, който живее според и изплашен, че може да стане по-лошо. Той би трябвало да се радва, че го ръководи тъкмо Той/Те. „ Малкият човек “ е и уединен, изолиран от останалите. Недоверчив, страхлив - задачата е да оживее и да отгледа някак поколение. Тълпа от „ дребни “ и самотни хора. Тук няма митинги като в Съединени американски щати, Франция или Англия. Плаши ни тяхната независимост и по „ византийски “ ги иронизираме. Пример за това ни дава циникът „ от горната страна “. Той се присмива на преебаните от него непознати държавни мъже, заплашва ни с последствия от Брекзит, без да знае смисъла на думата. И популацията влиза без доста да се замисли в пропагандната машина, която го смила. Париж е бил в миналото прекрасен град и център на кулутрата, само че към този момент фрашкан с терористи, „ жълти жилетки “ и проститутки. Лондон е цялостен с просяци, чернилки, „ роми от Индия и Пакистан “, жълтурковци – Британската империя се срутва. Великата Америка умира. Всичко е било машинация, Маркс и Ленин се сбъдват. Дръжте се за Вожда – другояче неприятно.
Августин Блажени още в IV век забелязал, че „ Когато липсва правдивост, страни се ръководят от разбойници. По-малките разбойници основават свои страни в страната “. В ХХI век българите още не сме стигнали до тази очевадност…
Спазвайки – волно или несъзнателно – тези правила, стигнахме до политически незаконен безпредел. Дълбока ценностна дисторция разяжда популацията. Хората са обхванати от демотивация и безизходност.
Хоризонтът се е смалил до на следващия ден, в краен случай до петък…
Дотам води цинизма в политическа роба. Вулгарното изложение е единствено част от това, което ни се случва и поносим. Обяснението, че целият свят е подобен не е правилно. Не е!
Светът – цивилизованият - е различен. Там постоянно настъпват нови времена и в действителност се върви напред. Правила се трансформират в придвижване, вземат решение се рецесии, признават се неточности, подменя се хайлайф. Цинизмът и опростачването не са в дневния ред.
Моралността в политиката е реалност, тъй като изстрадана от човечеството. Навсякъде има цинизъм, само че опитът от минали времена е се употребява и ползва. Двойният морал все по-малко прави работа.
Високият рейтинг на обособени политици и институции се сблъсква с публичното съмнение. Цинизмът постоянно води до всеобщо отрицание.
Държави пропадат и умират не от рецесии и рискови обстановки, а тъй като хората престават да почитат своята страна.
Всичко това ни визира. Затова е толкоз тъжно, че цинизмът не среща опозиция.
Ако сте стигнали до тази част на късия курс – имаме късмет.
Ако слушате Георги Харизанов, Тома Биков, Соломон Паси или Харалан Александров, ще научите, че живеете в прелестна страна, ръководена от благополучен министър председател.
Вие избирате. Не ви тревожа, само че въпросът към този момент е на „ независимост или гибел “.
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ