Преброяване на фикусите в парламента - мисия невъзможна
Имаше и ще продължава да има разногласия - за броят на депутатите в Народното събрание. Против намаляването им има една теоретично вярна концепция. Че колкото по-малко са, толкоз повече понижава пълнокръвното показване както на избрани региони, по този начин и на избрани специалности: с цел да действа добре една парламентарнa народна власт, тя би трябвало да включва разнородни фигури с разнообразни експертизи и друг ъгъл на мислене и компeтенции.
Но това е единствено на доктрина. Скоро ще приключи цикълът на следващия парламент, който функционираше по този начин: 1/4 от депутати, които спорят, разменят отзиви, сблъскват причини, къде смислени, къде не, и 3/4 фикусоподобна безмълвна маса, която взема думата толкоз рядко, че в случай че това бяха възпитаници, то родителските срещи неудобно щяха да захващат тематиката дали въпреки всичко детето е добре и може ли да му се помогне с нещо.
Българският парламент от години насам си икономисва една срамна статистика: кои депутати какъв брой пъти са вземали думата, какъв брой проектозакони са внесли, по какъв начин са взели участие в парламентарната активност в последните четири години, какъв е резултатът от признати по техни оферти закони. Тази статистика би била прекомерно потискаща - мълчанието на ваклите агнета, които са съдействали с толкоз невисок коефициент на потребно деяние, че в съвсем всяка друга социална сфера от дълго време щяха да са декласирани.
Наскоро проф. Иво Христов от Българска социалистическа партия на работата си на депутат. Прозрачен и явен, включващ всичко, което е приключил за личните си гласоподаватели, тъй като подобен доклад е дълг единствено и само към тях. Такива доклади по предписание се заобикалят и крият, а депутатите, които в последните 30 години са правили това, са сериозно малко. Причината е ясна: никой не желае черно на бяло да лъсне явният минимализъм, на който са е отдал за удивително дълго време. Това, което направи Иво Христов, би трябвало да бъде направено от всеки народен представител. А в случай че на някого, разбираемо, му липсва самодейност, самият парламент обществено да рапортува за присъединяване или неналичието на такова.
В противоположен случай, оставаме с противоположното усещане. То е, че множеството депутати принадлежат към интериорния дизайн на Народното събрание, в сравнение с към неговата същинска роля. И когато Караянчева подарява " остарели килими и календари " може умерено да подарява и износени, невпечатлителни депутати. Опитайте се да преброите какъв брой депутати от 44-ото Народно заседание знаете по име и са оставяли някакво усещане във вас, както Христов.
Ако не можете да се сетите за повече от 10, казусът не е във вас.
Автор : Георги Петров
Но това е единствено на доктрина. Скоро ще приключи цикълът на следващия парламент, който функционираше по този начин: 1/4 от депутати, които спорят, разменят отзиви, сблъскват причини, къде смислени, къде не, и 3/4 фикусоподобна безмълвна маса, която взема думата толкоз рядко, че в случай че това бяха възпитаници, то родителските срещи неудобно щяха да захващат тематиката дали въпреки всичко детето е добре и може ли да му се помогне с нещо.
Българският парламент от години насам си икономисва една срамна статистика: кои депутати какъв брой пъти са вземали думата, какъв брой проектозакони са внесли, по какъв начин са взели участие в парламентарната активност в последните четири години, какъв е резултатът от признати по техни оферти закони. Тази статистика би била прекомерно потискаща - мълчанието на ваклите агнета, които са съдействали с толкоз невисок коефициент на потребно деяние, че в съвсем всяка друга социална сфера от дълго време щяха да са декласирани.
Наскоро проф. Иво Христов от Българска социалистическа партия на работата си на депутат. Прозрачен и явен, включващ всичко, което е приключил за личните си гласоподаватели, тъй като подобен доклад е дълг единствено и само към тях. Такива доклади по предписание се заобикалят и крият, а депутатите, които в последните 30 години са правили това, са сериозно малко. Причината е ясна: никой не желае черно на бяло да лъсне явният минимализъм, на който са е отдал за удивително дълго време. Това, което направи Иво Христов, би трябвало да бъде направено от всеки народен представител. А в случай че на някого, разбираемо, му липсва самодейност, самият парламент обществено да рапортува за присъединяване или неналичието на такова.
В противоположен случай, оставаме с противоположното усещане. То е, че множеството депутати принадлежат към интериорния дизайн на Народното събрание, в сравнение с към неговата същинска роля. И когато Караянчева подарява " остарели килими и календари " може умерено да подарява и износени, невпечатлителни депутати. Опитайте се да преброите какъв брой депутати от 44-ото Народно заседание знаете по име и са оставяли някакво усещане във вас, както Христов.
Ако не можете да се сетите за повече от 10, казусът не е във вас.
Автор : Георги Петров
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ