Най-бляскавата Шампионска лига досега е заради антигероите
Имаше една пресечна точка сред спечелили и победени. Когато завърши полуфиналният реванш от Шампионската лига сред Аякс и Тотнъм на „ Йохан Крайф Арена”, играчите и на двата тима се сринаха на терена. Мнозинството от тях скриха лицата си в тревата, търсейки досег със земята. На влизане в тунела към съблекалните мениджърът на „ шпорите” Маурисио Почетино се обърса в омърсеното си от пръстта сако и изрева през сълзи духа, който бе нажежил ситуацията: „ Благодаря, футболе!”.
В рамките на към два часа в Амстердам основните артисти и публиката изпитаха нещо, което се повтаряше по невиждан метод непрекъснато в елиминационните стадии на шампионата: в Париж, Торино, Манчестър, Ливърпул, Мадрид и в този момент и в нидерландския град. Понесени на вълната от непредвидената развръзка, те се оставиха да бъдат разпокъсани от всички тези страсти, които ни карат да мислим, че футболът е доста повече от някакво си вторично крило на актуалната развлекателна промишленост.
Това всеобщо чувство съответствува с най-неочакваната Шампионска лига, която помним. Три месеца откакто технологията стартира да лимитира властта на съдиите посредством въвеждането на системата ВАР, от осминафиналите насетне започнаха да се случват един след различен от изненадващи по-изненадващи резултати. Срещу всички парадигми на новия век.
Не победиха клубовете, похарчили най-вече пари за нови играчи. Не се постановиха обичайните сили, преобладаващи в шампионата в последните десетилетия – след звучни плесници бяха изхвърлени четири колоса като Реал Мадрид, Байерн (Мюнхен), Ювентус и Барселона. Не се удостовери максимата, че опитът е решителен тук, откакто надвиха академията на Аякс, младостта на Тотнъм и жизнеността на Ливърпул.
Също по този начин финалът няма да е сцената, на която най-високо котиращите се футболисти в света ще подсилят своята стойност. Лионел Меси, Килиан Мбапе, Неймар, Кристиано Роналдо и Пол Погба ще го гледат по малкия екран.
Не се извършиха и медицинските аксиоми, повтаряни непрекъснато от Ариго Саки: че Шампионската лига ще бъде извоювана от тима, който е най-свеж през март месец. Аякс си почиваше, фаворизиран от нидерландската федерация откъм календар, а Барса стана първенец на Испания преди конфликтите си с Ливърпул.
Противно на биологичните правила, финала доближиха точно „ червените” и Тотнъм – два от изигралите най-вече мачове този сезон тимове в цяла Европа (по над 50 за всеки от тях). Ливърпул даже игра реванша против Барса без Мохамед Салах, Роберто Фирмино и Наби Кейта, а „ шпорите”, които нямат входящ трансфер от 2017 година, бяха без капитана си Хари Кейн, Ерик Дайър и Хари Уинкс поради травми. При това в това време първите се бореха свирепо за купата в Премиър Лийг до последно с безпощадния Манчестър Сити, а вторите – за място в Топ 4 и подсигуряване на присъединяване в Шампионската лига и наесен. Да не приказваме, че Тотнъм е и един от двата тима с най-вече играли футболисти до самия завършек на Мондиал 2018 в Русия, което повлия извънредно негативно на подготовката за сезона.
При неналичието на „ Златни топки” за финалния конфликт на „ Уанда Метрополитано” героите на двата класирали се за Мадрид отбори на полуфиналите бяха две нормални запаси: меланхоличният Лукас Моура за „ шпорите” и привидно постоянно отпуснатият Дивок Ориги за мърсисайдци.
ИНФЛАЦИОННАТА НАДПРЕВАРА: 2009-2018
Спечелените от Барса на Джосеп Гуардиола две Европейски купи през 2009 и 2011 година подтикнаха конкуренцията на основата на скъпи прехвърляния. Между 2009 и 2013 година Мадрид направи най-големия масраф за играчи в историята на футбола в границите на четири сезона: близо 500 млн. евро съгласно уеб страницата Transfermarkt.
Поредицата от триумфи на „ белите” в Шампионската лига – четири трофея за пет години и три подред – сътвори наклонност. Между 2013 и 2018 година Пари Сен Жермен (около 700 млн. евро), Манчестър Юнайтед (около 650 млн.), Манчестър Сити (около 800 млн.) и Ювентус (около 750 млн.) провокираха с конкуренцията си на пазара най-големия инфлационен балон в историята на футбола. Барса ги имитира, като похарчи за една година тези 220 млн. евро, получени от ПСЖ за Неймар. Никой от гореизброените клубове в този момент няма да е на край.
Новият крал на Европа ще е плод на два плана на сдържани разходи и решения, белязани най-вече от рационалните им треньори, които обичат да залагат на млади гении. Ливърпул на Юрген Клоп удари крепко на пазара единствено за подсилването на два от дълго време отчайващо належащи поста: централен бранител водач (Вирджил ван Дайк) и постоянен вратар (Алисон). При това те пристигнаха само с помощта на получените от Барселона пари за Филипе Коутиньо.
И точно Тотнъм на Почетино е единственият тим, който изпреварва по невзискателност на пазара своя противник на финала, откакто отдели голямата част от своя бюджет за неотдавна открития си нов стадион. Зает с оправянето на инфраструктурата, клубът продаде двете си огромни фигури – Лука Модрич и Гарет Бейл, и от 2014 година насам редуцира разноските, като през предишното лято не взе и едно ново попълнение.
В последна сметка точно това съставлява този край: среща на двата най-добре ръководени клуба в Европа, на два употребявали оптимално добре своите запаси тима, на рационални притежатели, на интелигентни шефове и на харизматични и съвременни мениджъри. Финал успех на културата, полезностите и слагането на точните хора на точните места. Другите клубове, които просто хвърлят пари за решаването на своите проблеми, би трябвало да гледат и да си водят мемоари.
Когато след епоса в Амстердам на многолюдната конференция един публицист запита Почетино дали Хари Кейн ще е подготвен за финала, мениджърът на „ шпорите” се подвигна от стола си и напусна залата, протестирайки: „ Днес нямате право да ме питате за Кейн!”.
Да, през днешния ден славата принадлежи не на блестящите имена, а на антигероите.
Диего Торес, „ Ел Паис”
В рамките на към два часа в Амстердам основните артисти и публиката изпитаха нещо, което се повтаряше по невиждан метод непрекъснато в елиминационните стадии на шампионата: в Париж, Торино, Манчестър, Ливърпул, Мадрид и в този момент и в нидерландския град. Понесени на вълната от непредвидената развръзка, те се оставиха да бъдат разпокъсани от всички тези страсти, които ни карат да мислим, че футболът е доста повече от някакво си вторично крило на актуалната развлекателна промишленост.
Това всеобщо чувство съответствува с най-неочакваната Шампионска лига, която помним. Три месеца откакто технологията стартира да лимитира властта на съдиите посредством въвеждането на системата ВАР, от осминафиналите насетне започнаха да се случват един след различен от изненадващи по-изненадващи резултати. Срещу всички парадигми на новия век.
Не победиха клубовете, похарчили най-вече пари за нови играчи. Не се постановиха обичайните сили, преобладаващи в шампионата в последните десетилетия – след звучни плесници бяха изхвърлени четири колоса като Реал Мадрид, Байерн (Мюнхен), Ювентус и Барселона. Не се удостовери максимата, че опитът е решителен тук, откакто надвиха академията на Аякс, младостта на Тотнъм и жизнеността на Ливърпул.
Също по този начин финалът няма да е сцената, на която най-високо котиращите се футболисти в света ще подсилят своята стойност. Лионел Меси, Килиан Мбапе, Неймар, Кристиано Роналдо и Пол Погба ще го гледат по малкия екран.
Не се извършиха и медицинските аксиоми, повтаряни непрекъснато от Ариго Саки: че Шампионската лига ще бъде извоювана от тима, който е най-свеж през март месец. Аякс си почиваше, фаворизиран от нидерландската федерация откъм календар, а Барса стана първенец на Испания преди конфликтите си с Ливърпул.
Противно на биологичните правила, финала доближиха точно „ червените” и Тотнъм – два от изигралите най-вече мачове този сезон тимове в цяла Европа (по над 50 за всеки от тях). Ливърпул даже игра реванша против Барса без Мохамед Салах, Роберто Фирмино и Наби Кейта, а „ шпорите”, които нямат входящ трансфер от 2017 година, бяха без капитана си Хари Кейн, Ерик Дайър и Хари Уинкс поради травми. При това в това време първите се бореха свирепо за купата в Премиър Лийг до последно с безпощадния Манчестър Сити, а вторите – за място в Топ 4 и подсигуряване на присъединяване в Шампионската лига и наесен. Да не приказваме, че Тотнъм е и един от двата тима с най-вече играли футболисти до самия завършек на Мондиал 2018 в Русия, което повлия извънредно негативно на подготовката за сезона.
При неналичието на „ Златни топки” за финалния конфликт на „ Уанда Метрополитано” героите на двата класирали се за Мадрид отбори на полуфиналите бяха две нормални запаси: меланхоличният Лукас Моура за „ шпорите” и привидно постоянно отпуснатият Дивок Ориги за мърсисайдци.
ИНФЛАЦИОННАТА НАДПРЕВАРА: 2009-2018
Спечелените от Барса на Джосеп Гуардиола две Европейски купи през 2009 и 2011 година подтикнаха конкуренцията на основата на скъпи прехвърляния. Между 2009 и 2013 година Мадрид направи най-големия масраф за играчи в историята на футбола в границите на четири сезона: близо 500 млн. евро съгласно уеб страницата Transfermarkt.
Поредицата от триумфи на „ белите” в Шампионската лига – четири трофея за пет години и три подред – сътвори наклонност. Между 2013 и 2018 година Пари Сен Жермен (около 700 млн. евро), Манчестър Юнайтед (около 650 млн.), Манчестър Сити (около 800 млн.) и Ювентус (около 750 млн.) провокираха с конкуренцията си на пазара най-големия инфлационен балон в историята на футбола. Барса ги имитира, като похарчи за една година тези 220 млн. евро, получени от ПСЖ за Неймар. Никой от гореизброените клубове в този момент няма да е на край.
Новият крал на Европа ще е плод на два плана на сдържани разходи и решения, белязани най-вече от рационалните им треньори, които обичат да залагат на млади гении. Ливърпул на Юрген Клоп удари крепко на пазара единствено за подсилването на два от дълго време отчайващо належащи поста: централен бранител водач (Вирджил ван Дайк) и постоянен вратар (Алисон). При това те пристигнаха само с помощта на получените от Барселона пари за Филипе Коутиньо.
И точно Тотнъм на Почетино е единственият тим, който изпреварва по невзискателност на пазара своя противник на финала, откакто отдели голямата част от своя бюджет за неотдавна открития си нов стадион. Зает с оправянето на инфраструктурата, клубът продаде двете си огромни фигури – Лука Модрич и Гарет Бейл, и от 2014 година насам редуцира разноските, като през предишното лято не взе и едно ново попълнение.
В последна сметка точно това съставлява този край: среща на двата най-добре ръководени клуба в Европа, на два употребявали оптимално добре своите запаси тима, на рационални притежатели, на интелигентни шефове и на харизматични и съвременни мениджъри. Финал успех на културата, полезностите и слагането на точните хора на точните места. Другите клубове, които просто хвърлят пари за решаването на своите проблеми, би трябвало да гледат и да си водят мемоари.
Когато след епоса в Амстердам на многолюдната конференция един публицист запита Почетино дали Хари Кейн ще е подготвен за финала, мениджърът на „ шпорите” се подвигна от стола си и напусна залата, протестирайки: „ Днес нямате право да ме питате за Кейн!”.
Да, през днешния ден славата принадлежи не на блестящите имена, а на антигероите.
Диего Торес, „ Ел Паис”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ