Имаше един момент в неделната вечер, когато Мохамед Салах прати

...
Имаше един момент в неделната вечер, когато Мохамед Салах прати
Коментари Харесай

Ливърпул е на ръба от нещо голямо и този път няма право да бърка

Имаше един миг в неделната вечер, когато Мохамед Салах прати топката над Едерсон и в мрежата на вратата му, а „ Анфийлд” се разтресе. Буквално се разтресе. Забележителни мигове като този провокират сходна свиреп енергична реакция на именития остарял стадион на Ливърпул, каквато не можете усети при никой различен британски клуб.

Истина е, че един резултат не трябва да води до прекомерно доста заключения, само че тази победа с 4:3 над Манчестър Сити послужи за удостоверение на все по-надигащото се чувство, че „ червените” ще бъдат най-голямата опасност за хегемонията на Джосеп Гуардиола в Премиър Лийг за цялото време, в което испанецът реши да остане на Острова.

Това разбъркване на пластовете не е, най-малко към този момент, сеизмично, колкото и да разтресе „ Анфийлд”. Помним по какъв начин предишния сезон всички публицисти пишехме по какъв начин Тотнъм е на ръба от велики достижения, въпреки постоянно да е битувало мощното съмнение, че преместването на „ Уембли” (в комбиниране с финансовите ограничения) може да убие инерцията.

Парите постоянно са били проблем за Ливърпул в една епоха, в която сякаш вечно остана да диша прахта на двата манчестърски клуба и Челси. Има го и страхът, че от всички огромни клубове на Англия тъкмо мърсисайдският е най-способен да трансформира започващи ослепително нови ери в разочароващи крахове. Все отново „ червените” за малко да изпреварят Манчестър Сити в борбата за купата в сезон 2013/14 и незабавно по-късно, с напускането на Луис Суарес и неверното харчене на парите на трансферния пазар, направиха всичките тези очаквания на пух и прахуляк.



Ливърпул се завърна тогава в елита, но не стори задоволително да се задържи там. Когато уругуайският ас си потегли, управлението изиска негов заместител едно-към-едно и рано скочи за Алексис Санчес от Барселона, преди чилиецът да избере Арсенал. Тогава методът внезапно бе заменен и бе направена съдбовната неточност да се купува „ на килограм”, освен това като цяло много зле.

Днес Санчес още веднъж е на пазара, но не Ливърпул, а Манчестър Юнайтед или съгражданите от Сити (или пък Челси) ще го прилапат, до момента в който Юрген Клоп е ангажиран с преследването на други цели. Рекордната за бранител покупка на Вирджил ван Дайк за 75 млн. паунда от Саутхамптън обаче издигна Ливърпул в напълно друго равнище на трансферния пазар. Тази сума е по-голяма от всяка, плащана до момента за един състезател от Сити, Челси, Арсенал или Тотнъм. Това значи, че „ червените” към този момент търгуват на най-висшите етажи, още повече че идващите от Барселона 142 млн. паунда за Филипе Коутиньо ще са настрана допълнение към към този момент направения бюджет за нови футболисти.



Ливърпул не се постановяваше да продава блестящия бразилец, с цел да балансира счетоводните си бумаги или с цел да обезпечи средства за Ван Дайк или Наби Кейта (халфът евентуално ще пристигна на „ Анфийлд” идното лято, въпреки управлението на Ливърпул да пробва да форсира идването му от Република България (Лайпциг) още през януари), а и Клоп не се усеща напрегнат да харчи на мига парите от Коутиньо.

Това решение е мъдрото. Освен в случай че германецът не е към този момент постлал идването на нови играчи, способни мигновено да подобрят равнището на титулярната му единайсеторка (а множеството почитатели на тима изискват колкото се може по-рано нов вратар), ще е най-добре да изчака точния миг за точните хора. Големите клубове не купуват под паника, пък и Клоп не се нуждае от повече играчи, а от по-добри играчи, които също така ще му оказват помощ да задържи най-хубавите си налични сега.





Споровете към правилността на решението да бъде оставен Коутиньо да си тръгне в средата на сезона няма да престанат скоро, само че решението беше напълно на германеца и това е основното нещо тук. Мениджърът реши, че никой състезател не е по-голям тима или от него, както и че има задоволително козове разполагаем да реализира упоритостите си за съответно този сезон, без да е заставен да избързва с дейности на пазара.

Ливърпул е на ръба от нещо огромно. Водеща фигура от управлението на Манчестър Юнайтед сподели в частен диалог преди няколко години, че за „ алените дяволи” е по-важно да приключват в Премиър Лийг пред Ливърпул (и по опция Ливърпул да е отвън Шампионската лига) в сравнение с пред който да било различен клуб. Мърсисайдци може и да не са печелили купата към този момент 28 години, но остават един от трите гранда на Англия, дружно с Юнайтед и Арсенал, и имат голям контейнер от капацитет като марка, който единствено чака да бъде отпушен.



В сезон с поражение 4:1 на посетители на Тотнъм, с равенства на открито против Нюкасъл и вкъщи с Уест Бромич, с изпускане най-после на победа след поврат против Уотфорд може и да ви се коства някак прекомерно да се допуска, че „ червените” са на ръба от нещо огромно и стабилно под управлението на Клоп. На „ Анфийлд” обаче безшумно къкри казан, който може скоро да заври мощно, и превръщането в неделя в първия тим, бил Ман Сити в лигата този сезон, освен това удължавайки личната си серия без загуба на 18 мача във всички надпревари (най-дългата от времето на Рафаел Бенитес), изложи образно бъдещето. Това, както сподели след мача Клоп, бе поръчка . Сега въпросът е по какъв начин момчетата му ще реагират на тази си поръчка и дали ще я оправдаят.

Имаше храброст в метода на германеца – първо в продажбата на Коутиньо и след това в решението да се влезе в директен пердах с убийствения Сити на Пеп. Тя акцентира за кой ли път скуката в тактиката на Жозе Моуриньо и това, че модерният футбол се основава на офанзивата и вземането на самодейността. Ливърпул сподели на останалите в Премиър Лийг по какъв начин се прави.

„ Червените” няма да завоюват купата този сезон. Няма и да бъдат любимците в идващия. Определено обаче те са в резистентен напредък.

 А пропо, една записка под линия за неделния мач: в загубата си на „ Анфийлд” Сити потвърди за какво ще е новият първенец. Защото тимът губеше с 4:1 след 84 минути игра, бе раздран на части от противника, а при все че най-после почитателите на Ливърпул се молеха за последния съдийски сигнал. Дали това сподели нещо и за безконечната накърнимост в защитния вал на „ червените”? Да. Повече сподели обаче за решимостта на „ гражданите” да не стопират да играят своята игра, да не смъкват гарда и да търсят головете. Това ще ги направи за в бъдеще сигурни, че няма по какъв начин да бъдат сринати. Титлата е тяхна.

Джейсън Бърт, „ Дейли Телеграф”
Премиър лийг 23 кръг, неделя 14 януари  Ливърпул 4:3краен резулат  Манчестър Сити
Източник: sportal.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР