Имануел Кант (22 април 1724 – 12 февруари 1804) е

Имануел Кант (22 април 1724 – 12 февруари 1804) е немски мъдрец от 18 век - един от най-влиятелните мислители в историята на западната философия. Неговата мисъл оказва мощно въздействие върху основаването и развиването на най-новите метафизичен посоки и обичаи – феноменология, херменевтика, екзистенциализъм, позитивизъм, постструктурализъм, аналитична философия. Най-легендарното му произведение, считано за шедьовър в историята на международната философия, е „ Критика на чистия разсъдък “. Трябваше да отрека знанието, с цел да направя място за вярата.Цялото ни познание стартира със сетивата, по-късно продължава до разбирането и приключва с хрумвания. Няма нищо по-висше от разсъдъка.Красивото е лимитирано, а възвишеното е безгранично, тъй че мозъкът в наличието на възвишеното, пробвайки се да си показа това, което не може, изпитва болежка от неуспеха, само че наслаждение от съзерцаването на необятността на опита.Мислите без наличие са празни, интуицията без концепции е сляпа.Скептицизмът е място за отмора на човешкия разсъдък, където той може да разсъждава върху своите догматични скитания и да направи изследване на района, в който се намира, тъй че за в бъдеще да може да избере пътя си с по-голяма сигурност. Но не е жилище за непрекъснато заселване. Това може да бъде получено единствено посредством съвършена сигурност в нашето знание, както за самите обекти, по този начин и за границите, в които е затворено цялото ни знание за обектите.Две неща изпълват мозъка с обновяващо се и възходящо благоговение и страхопочитание колкото по-често и по-упорито се медитира върху тях: звездното небе над мен и моралният закон вътре в мен. Не би трябвало да ги диря и допускам, като че ли са забулени в мрачевина или са в трансцендентната област оттатък моя небосвод. Виждам ги пред себе си и ги свързвам непосредствено със съзнанието за моето битие.Това е Земята на истината (омагьосано име!), заобиколена от необятен и плевел океан, същинският дом на илюзията, с доста мъгли и ледове, които скоро се стопяват и ни изкушават да имаме вяра в нови земи. Постоянно мамят рисковано настроения моряк с напразни очаквания и го въвличат в завършения, които той в никакъв случай не може да напусне, само че в никакъв случай няма да докара до край.Нашият век е векът на рецензията, на която всичко би трябвало да бъде подложено. Мнозина смятат, че свещеността на религията и престижът на законодателството не би трябвало да се подлагат на този съд. Но в случай че бъдат освободени, те стават обект на заслужено съмнение и не могат да претендират за откровено почитание, което разсъдъкът отдава единствено на това, което е издържало теста на свободен и обществен обзор.

Човешкият разсъдък, в една сфера на своето знание, е свикан да преглежда въпроси, които той не може да отхвърли, защото са показани от личната му природа, само че на които той не може да отговори, защото те надвишават всяка дарба на мозъка.Метафизиката... не е нищо друго с изключение на лист на всичко, което притежаваме посредством чист разсъдък, подредено систематично. Всяко начало е във времето и всяка граница на уголемение в пространството. Пространството и времето обаче съществуват единствено в света на сетивата. Следователно явленията са лимитирани в света единствено условно, само че самият свят не е стеснен нито условно, нито абсолютно.Липсата на преценка се равнява на нелепост. За това няма лек. Тъп или едностранчив човек, на който не му липсва нищо, с изключение на подобаваща степен на схващане, може да бъде усъвършенстван посредством образование, даже дотолкоз, че да заслужи епитета на академик. Но защото такива хора постоянно страдат от незадоволителна дарба за преценка, не е извънредно да се намерят хора с извънредно обучение, които в използването на своята просвета изневеряват в плачевна степен на това непоправимо предпочитание.Нямаме нищо друго с изключение на природата, в която би трябвало да се опитаме да намерим връзката и реда на галактическите събития. Свободата (независимостта) от законите на природата безспорно е освобождение от рестриктивните мерки, само че и от управлението на всички правила. Природата и трансценденталната независимост се разграничават една от друга като законността и беззаконието. Философското познание е познание, което разсъдъкът придобива от концепции; математическото познание е познание, което разсъдъкът придобива от построяването на концепции.Източник