Владимир Костов: Имаме завещана българска мечта, но кой я следва?
ИМАМЕ ЗАВЕЩАНА БЪЛГАРСКА МЕЧТА. НО КОЙ Я СЛЕДВА?
Владимир Костов
Трети март – без това да изненада някого – стана терен на битка „ за “ и „ срещу “. Причината не е единствено в надълбоко разединеното българско общество.
Тя е и в действителното наличие на акта от 3-ти март 1878 година. Формално се е говорело за одобряването на България. Но в същината си е и следващ опит на Русия да се приближи до мечтания Цариград и Проливите. Затова, в сходство с предварителната спогодба на Русия с огромните в Европа, е ревизиран от Берлинския конгрес. С добре известни отрезвяващи последствия, както за самата България, по този начин и за Русия. За която за следващ път Цариград остава неосъществен план.
А България остава заредена с една фантазия. За обединяването на всички българи на една земя, под едно знаме. Никога не сме имали сили, а може би и упоритост и смелост не са ни стигали, сами да я осъществяваме. А и Русия, само че и другите огромни, не са били склонни да позволен сходна независима българска реализация. Това не им е било в интереса и проектите им за въздействие върху България. И, както историята свидетелства, са намирали групи българи, на които да се опрат, разединявайки пътьом, българското общество.
Линията на разцепление на българите под въздействие и в полза на непознати сили е вероятно /историците да го кажат!/ най-последователната в българския път през вековете. И при непознато господство и при официална българска самостоятелност. Включително и през интервали на измамлив подем на България.
Така мисълта стига до легендата за хан Кубрат, когато той, в миговете преди гибелта си, предложил на синовете си да пречупят снопа с пръчки. Никой от тях не съумял. Но историята свидетелства, че и никой от тях не е осъзнал и не е направил своя същина завета на татко им.
Да се върнем в нашето време. При толкоз апели да бъдат отстранени едни или други свидетелства от предишното, не е ли най-актуално актуалното българско общество да се сплоти към едно решение.
Тази мисъл над входа на националното заседание – Съединението прави силата! – или да бъде следвана, или да бъде, както е съвременно да се споделя, изчегъртана, с цел да не заблуждава обществото.
Владимир Костов
Трети март – без това да изненада някого – стана терен на битка „ за “ и „ срещу “. Причината не е единствено в надълбоко разединеното българско общество.
Тя е и в действителното наличие на акта от 3-ти март 1878 година. Формално се е говорело за одобряването на България. Но в същината си е и следващ опит на Русия да се приближи до мечтания Цариград и Проливите. Затова, в сходство с предварителната спогодба на Русия с огромните в Европа, е ревизиран от Берлинския конгрес. С добре известни отрезвяващи последствия, както за самата България, по този начин и за Русия. За която за следващ път Цариград остава неосъществен план.
А България остава заредена с една фантазия. За обединяването на всички българи на една земя, под едно знаме. Никога не сме имали сили, а може би и упоритост и смелост не са ни стигали, сами да я осъществяваме. А и Русия, само че и другите огромни, не са били склонни да позволен сходна независима българска реализация. Това не им е било в интереса и проектите им за въздействие върху България. И, както историята свидетелства, са намирали групи българи, на които да се опрат, разединявайки пътьом, българското общество.
Линията на разцепление на българите под въздействие и в полза на непознати сили е вероятно /историците да го кажат!/ най-последователната в българския път през вековете. И при непознато господство и при официална българска самостоятелност. Включително и през интервали на измамлив подем на България.
Така мисълта стига до легендата за хан Кубрат, когато той, в миговете преди гибелта си, предложил на синовете си да пречупят снопа с пръчки. Никой от тях не съумял. Но историята свидетелства, че и никой от тях не е осъзнал и не е направил своя същина завета на татко им.
Да се върнем в нашето време. При толкоз апели да бъдат отстранени едни или други свидетелства от предишното, не е ли най-актуално актуалното българско общество да се сплоти към едно решение.
Тази мисъл над входа на националното заседание – Съединението прави силата! – или да бъде следвана, или да бъде, както е съвременно да се споделя, изчегъртана, с цел да не заблуждава обществото.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ