Имаме процеси на разпад на социалната и обществената ни тъкан,

Имаме процеси на разпад на обществената и публичната ни тъкан, които в последните години са подплатени от разпад на институционалната среда. Липсата на надзор и институции, които регулярно и независимо да си правят работата, способства за всичко това.

Това мнение изрече пред БНР политологът Христо Панчугов. Според него удостоверение за това са разкритията към домовете за възрастни хора от последните дни.

" Има една услуга, която става все по-наложителна – тази, която е обвързвана с приютите и старите хора, само че която сега просто отсъства на българския пазар. Това също е сложно – липса на фрагменти, липса на опция на огромна част от българското общество да заплатят една съответна цена на една същински смислена такава услуга, което води до абдикация на всяко равнище – абдикация на хората да търсят решение, абдикация на сходен вид институции да оферират съответна услуга, абдикация на страната да наложи правила там, където явно има нарушавания ", разяснява той.

По думите му няколко талази на проучването за европейски полезности мерят извънредно ниска социална приемливост и доста ниско равнище на обществено доверие, т.е. на желанието ние да се доверим и опрем на околните хора.

" Ние сме там, където сме, и явно не вършим нищо, с цел да станем по-готови ", сподели политологът, правейки прилика сред тези потресаващи разкрития и готовността ни за еврозоната.

Еврото не е някакво имагинерно бъдещо място, то е част от ангажимент, който ние към този момент сме поели, напомни той в изявление за предаването " Преди всички ".

И добави:  " Ние към този момент сме в Европейски Съюз. И това, че толкоз години по-късно има сходно равнище на разпад в обществото и в институционалната ни среда е стеснителен самичък по себе си. Това, което се случва сега с министрите, е ръководство на вредите. Това е опит да се извади къс политически дял или по-скоро да се замаже невъзможността на страната до този миг да реагира и да се намеси в сходен вид обстановки, както и да се сътвори чувството, че други сходни обстановки към този момент не са вероятни ".

" Еврото се наложи като някакъв имагинерен проточовешки облик на зложелател, който ние можем да борим относително елементарно, т.е. към този момент е на равнище на ирационалното, на страхове, които хората смятат за настоящи, справедливи, само че те не са напълно рационални. Това не може да се пребори нито с акция, нито с рационални причини. За страдание, този миг е отминал. Ще продължим да виждаме предпочитание да се доизчиства този облик, да се употребява той за радикализация, за ръководство на публични настройки, за готовност по една или друга тематика. Месеците, които ни чакат, не считам, че ще минат без продължение и на митингите, и опит най-малко да се ескалира или радикализира това упражнение. Това не може да бъде преодоляно към този момент с каквато и да е осведомителна акция, само че може да бъде ръководено и може да бъде направено по този начин, че да не се разреши сходна ескалация, радикализация и разгръщане на тези вреди ", разяснява Христо Панчугов. Според него единственото, което би помогнало в тази обстановка, е допустимо най-бързо да се вкара еврото.

Колкото повече политиците излизат от този диалог за врага, който някакви хора се пробват да преборят, наименуван евро, и стартираме да приказваме за същността на това, което се случва от тук нататък, че въвеждането е единствено един детайл от всичко, което следва в тази посока, толкоз по-лесно можем да излезем от сходна обстановка, счита политологът и добави:

" Аз не считам, че може да се чака от българската политическа класа внезапно да надскочи себе си, т.е. внезапно да стартира да вижда огромната картина и да се пробва да се възползва от този реформистки уклон, който би могло да ни даде вероятно пътят към участието в еврозоната ".

Според него би трябвало да стартираме да си даваме сметка за ролята на жителите и по какъв начин те могат да бъдат логичен състезател в тази посока.