„Имаме проблем с комуникациите. Другите държави не са поставяли на

„ Имаме проблем с връзките. Другите страни не са поставяли на публично разискване процеси като епидемиологичните си политики “. Това сподели в подкаста на dir.bg „ Здравето ни “ ръководителят на Българското научно сдружение по фармация проф. Георги Момеков в отговор на въпрос за какво България се е провалила в оправянето с пандемията от Коронавирус и страната ни е преди всичко по смъртност от ковид в Европа.

„ Не може да искаш мнението на ресторантьорите за това какво би трябвало да правиш, когато имаш връхлитаща пандемия. Добре е всеки да си тежи на мястото и да приказва за неща, които схваща. Държавата ни не е била, продължава да не бъде и най-вероятно и в бъдеще няма да е съответна за доста от събитията. Когато управляваш, би трябвало да взима решения, които в положение на пандемия няма да се харесат на никого. Решенията би трябвало да се взимат от хора, които тежат на мястото си, взети самоуверено и без доста да се съобразяваш. Не можеш да угодиш на всички, изключително в пандемична конюнктура “, означи проф. Момеков.

„ Подобно на всички талази и при Омикрон има пик, има и спад. Дали ще изчезне пандемията е противоречиво. Нямам кристална топка, а не знаем какво се случва в останалите елементи на света. Като цяло това, което следим с Омикрон, е по-лека клинична картина. Дали е функционалност единствено на свойствата на този вирус, или е тъй като доста хора са минали през другите разновидности, не е ясно “, добави той.

Проф. Момеков разяснява и ниския имунизационен обсег. „ Вече не пропагандирам. „ Всеки самичък си преценява “ за имунизациите. Беше обаче необичайно за какво хората желаят да се разболеят, с цел да са предпазени, в случай че имахме данните за имунизациите и високата смъртност в България “, сподели той.

„ Хубаво е, че към този момент се появяват противовирусни препарати, които работят в границите на до три дни. Тези препарати бяха тествани обаче при делта разновидността, когато и рискът от хоспитализация беше по-висок. Не е ясно какво е съотношението полза-риск обаче при Омикрон, защото той по принцип протича леко. Тези артикули няма да са и по този начин налични като противогрипните. Важно е обаче да се знае, че ролята на непосредствено настоящите противовирусни, които сега се преглеждат от ЕМА, е в границите на първите няколко дни, те са в таблетни форми, а към този момент в болничното заведение лечението е друга. Затова е извънредно необичайно да се ползват имуносупресорите, антибиотиците и кортикостероидите при един леко болен у дома. Хората с тежък Коронавирус и хората с лек Коронавирус се лекуват по друг метод “, сподели още проф. Момеков.

По отношение на здравните действия в дребните обитаеми места проф. Момеков съобщи, че непрекъснато се приказва за интензивни кревати, само че не и за реаниматори, експерти, които могат да лекуват хората, настанени на тези кревати. „ Не е въпрос единствено на снабдяване, а е въпрос на ноу хау и опит “, съобщи той.

В отговор на въпрос имат ли съображение хората, които превантивно одобряват субстанции с капацитета да понижат радиационното влияние в резултат на войната, проф. Момеков сподели, че вещество, което защищава, би могло да е калиевият йодид, само че не и йодът.

„ Радиоактивните изотопи на йода се поемат от щитовидната жлеза, тъй че приемането на калиев йодид в подтекста на една експозиция понижава риска от поява на рак на жлезата “, изясни проф. Момеков, като акцентира, че този механизъм защищава единствено щитовидната жлеза, само че не и целия организъм.

„ В момента няма калиев йодид на таблетки в аптеките, няма и да има, само че в случай че се стигне до там, той ще бъде разпределен посредством държавна поръчка отвън аптечната мрежа. Хората да НЕ пият йод под никаква форма, тъй като това е неуместно. Съотношението полза-риск не е положително, изключително в случай че нищо не се е случило. Нека се надяваме да не се стига до там “, разяснява проф. Момеков.