Закъсняло разкаяние – Борисов като Цачева
Имаме проблем, желаеме амнистия: свадите с жилищата и къщите за посетители минаха във етапа на ритуалното посипване на главите с пепел и общественото смирение. П. Чолаков разяснява изявлението на Б. Борисов в " Панорама " за Дойче веле.
Първата фаза на пиеската бе гарнирана с оставки, само че и с половинчати, извънредно неубедителни ограничения. Особено по отношение на зам.-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов. Основната защитна теза на ръководещите беше, че разкритията, направени от медии като „ Свободна Европа ”, „ Биволъ ” и други, подло обслужвали Българска социалистическа партия. Самокритичният звук съвсем отсъстваше. Той бе заглъхнал и надвикан от изблиците на надменност, от вида „ мене няма кой да ме накаже ” – както съобщи самият Цветанов няколко седмици по-рано - също в предаването „ Панорама ”.
Какво разбрахме от изявление на господин Борисов?
Първо, най-сетне – след близо 10 година отпред на страната – министър председателят дава тип, че стартира да схваща, да проумява, че оставките не са решение. „ Всеки немислил с главата си, всеки поддал се на манталитета си или решил, че всичко му е разрешено, ще си понесе най-тежкото наказване и отговорност ”; „ Подаването на оставка е половината от работата ”, съобщи господин Борисов. Освен оставки, той „ подсигурил на българите ” по-строги санкции за провинилите се членове на ГЕРБ: „ Или ще върнат парите, или ще им бъдат иззети, а тези, които са злоупотребили, им се търси наказателна отговорност ”.
Второ, в присъщия си жанр, водачът на ГЕРБ йезуитски се извъртя, като този път благодари на „ свободните медии в България ” за разкритията. Нито дума обаче за това, че една птичка пролет на прави – медийният пазар в страната е в ръцете на монополисти и олигарси; нито пък за цензурата и автоцензурата в интерес на мощните на деня, които отреждат на България печалното 111-то място по независимост на словото.
Трето, господин Борисов, на процедура, още веднъж не пое персонална отговорност за проблемите в ГЕРБ, партията, която е основал и управлява еднолично. Да, той сподели: „ Яд ме е, позор ме е, грешката е моя ”. Но забележете къде министър председателят счита, че е сбъркал: „ Нито един път не отидох на посетители на нито един мой министър, кмет, регионален шеф. Ако бях отишъл да видя, несъмнено щях да взема доста по-рано ограничения ”. Ами да бяхте ходили, господин министър председател! Има ли някой, който е толкоз доверчив, че да Ви повярва на уверенията, че е трябвало да навестите велможите си, с цел да разберете, че зловредстват? Вие, господин министър председател, носите персонална отговорност за всичко, което се случва в коридорите на властта, тъй като сте архитектът на това държавно управление. Незнанието не Ви извинява.
„ Отговорност за това, че не знам кой къде живее, може би имам и по тази причина споделям, че бъркам ” –изтъкна Борисов. Но незабавно по-късно побърза да трансферира топката, да смъкна тежестта от плещите си: „ Всеки попълня данъчна декларация и всеки си носи отговорност ”.
Кой ще опере пешкира
След това министър председателят го удари на мелодрама, в духа на най-баналните турски сериали. Сценката подсети за сълзите, които проля Цецка Цачева на злощастния за нея финален кандидат-президентски спор: „ Аз съм се родил, пребивавам и ще си пребивавам в къщата си в Банкя. Там съм се родил, там си пребивавам и там ще си умра. Колко ми остават - 10-15 години, Господ знае - ще бъда там! Аз не съм разрешил един лев да се даде там, където населявам ”. Ох, господин министър председател, Лама Сабахтани, недейте по този начин! За Бога, не си отивайте!
Да се върнем на думите на Борисов, че оставките не са задоволителни. Тази имитация, наподобява, има директно отношение към проблема „ Цветанов ”, който „ Борисов обичал като дете, само че, видите ли, той (Цветанов) поставил „ лъжица катран в меда ”. Струва си да напомним, че Борисов наблягаше бащинските си усеща и по отношение на уволнените по отношение на злополуката край Своге и абсурда с публичните поръчки - министрите Радев, Нанков и Московски. Засега обаче няма информация на тримата да е потърсена наказателна отговорност. Изглежда, по традиция, дребните рибки ще операт пешкира.
Борисов остави и малка врата за измъкването на Цветанов. За последния „ денят на прошката ” щял да бъде 26 май – денят на евроизборите. Трудно е - както прочее в множеството неща, казани от Борисов - да се улови логиката. Какво би трябвало да разбираме: че в случай че ГЕРБ се показват добре на вота, шефът на предизборния щаб господин Цветанов да бъде пощаден?!
Възможно ли е качествата на партиен проектант и уредник на избори да заличат проблемите, които има даден човек със закона? За господин Борисов явно отговорът е „ да ”. Съмненията към господин Цветанов датират още от първия мандат на партията. Кога тъкмо зам.-председателят е поставил катранената лъжичка в меда, по кое време господин Цветанов, този човек с „ извънреден престиж ”, е „ заличил всичко положително с това, което е направил ”?
Катранът или медът?
През тези 10 година отпред на страната ръководещите от ГЕРБ построиха автомагистрали и спортни зали, само че наподобява, че жилищата и къщите за посетители са повече. На фона на изядения суджук, създаденият „ мед ” бледнее. Кои надвиват – хорът на пчеличките или този на калинките и търтеите? Кое доминира – катранът или медът?
В обобщение, като оставим патетиката встрани, значимото е, че Борисов – това „ дете на народа ” (както самичък се нарече) – не мисли да подава оставка.
Преди няколко седмици една вест обиколи света за секунди: стана ясно, че Алан Гарсия, някогашният президент на Перу, се е самоубил, когато научил, че полицията идва да го арестува. Той е разследван за това, че е получил подкупи от бразилска строителна компания.
Как ще ги стигнем...
Първата фаза на пиеската бе гарнирана с оставки, само че и с половинчати, извънредно неубедителни ограничения. Особено по отношение на зам.-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов. Основната защитна теза на ръководещите беше, че разкритията, направени от медии като „ Свободна Европа ”, „ Биволъ ” и други, подло обслужвали Българска социалистическа партия. Самокритичният звук съвсем отсъстваше. Той бе заглъхнал и надвикан от изблиците на надменност, от вида „ мене няма кой да ме накаже ” – както съобщи самият Цветанов няколко седмици по-рано - също в предаването „ Панорама ”.
Какво разбрахме от изявление на господин Борисов?
Първо, най-сетне – след близо 10 година отпред на страната – министър председателят дава тип, че стартира да схваща, да проумява, че оставките не са решение. „ Всеки немислил с главата си, всеки поддал се на манталитета си или решил, че всичко му е разрешено, ще си понесе най-тежкото наказване и отговорност ”; „ Подаването на оставка е половината от работата ”, съобщи господин Борисов. Освен оставки, той „ подсигурил на българите ” по-строги санкции за провинилите се членове на ГЕРБ: „ Или ще върнат парите, или ще им бъдат иззети, а тези, които са злоупотребили, им се търси наказателна отговорност ”.
Второ, в присъщия си жанр, водачът на ГЕРБ йезуитски се извъртя, като този път благодари на „ свободните медии в България ” за разкритията. Нито дума обаче за това, че една птичка пролет на прави – медийният пазар в страната е в ръцете на монополисти и олигарси; нито пък за цензурата и автоцензурата в интерес на мощните на деня, които отреждат на България печалното 111-то място по независимост на словото.
Трето, господин Борисов, на процедура, още веднъж не пое персонална отговорност за проблемите в ГЕРБ, партията, която е основал и управлява еднолично. Да, той сподели: „ Яд ме е, позор ме е, грешката е моя ”. Но забележете къде министър председателят счита, че е сбъркал: „ Нито един път не отидох на посетители на нито един мой министър, кмет, регионален шеф. Ако бях отишъл да видя, несъмнено щях да взема доста по-рано ограничения ”. Ами да бяхте ходили, господин министър председател! Има ли някой, който е толкоз доверчив, че да Ви повярва на уверенията, че е трябвало да навестите велможите си, с цел да разберете, че зловредстват? Вие, господин министър председател, носите персонална отговорност за всичко, което се случва в коридорите на властта, тъй като сте архитектът на това държавно управление. Незнанието не Ви извинява.
„ Отговорност за това, че не знам кой къде живее, може би имам и по тази причина споделям, че бъркам ” –изтъкна Борисов. Но незабавно по-късно побърза да трансферира топката, да смъкна тежестта от плещите си: „ Всеки попълня данъчна декларация и всеки си носи отговорност ”.
Кой ще опере пешкира
След това министър председателят го удари на мелодрама, в духа на най-баналните турски сериали. Сценката подсети за сълзите, които проля Цецка Цачева на злощастния за нея финален кандидат-президентски спор: „ Аз съм се родил, пребивавам и ще си пребивавам в къщата си в Банкя. Там съм се родил, там си пребивавам и там ще си умра. Колко ми остават - 10-15 години, Господ знае - ще бъда там! Аз не съм разрешил един лев да се даде там, където населявам ”. Ох, господин министър председател, Лама Сабахтани, недейте по този начин! За Бога, не си отивайте!
Да се върнем на думите на Борисов, че оставките не са задоволителни. Тази имитация, наподобява, има директно отношение към проблема „ Цветанов ”, който „ Борисов обичал като дете, само че, видите ли, той (Цветанов) поставил „ лъжица катран в меда ”. Струва си да напомним, че Борисов наблягаше бащинските си усеща и по отношение на уволнените по отношение на злополуката край Своге и абсурда с публичните поръчки - министрите Радев, Нанков и Московски. Засега обаче няма информация на тримата да е потърсена наказателна отговорност. Изглежда, по традиция, дребните рибки ще операт пешкира.
Борисов остави и малка врата за измъкването на Цветанов. За последния „ денят на прошката ” щял да бъде 26 май – денят на евроизборите. Трудно е - както прочее в множеството неща, казани от Борисов - да се улови логиката. Какво би трябвало да разбираме: че в случай че ГЕРБ се показват добре на вота, шефът на предизборния щаб господин Цветанов да бъде пощаден?!
Възможно ли е качествата на партиен проектант и уредник на избори да заличат проблемите, които има даден човек със закона? За господин Борисов явно отговорът е „ да ”. Съмненията към господин Цветанов датират още от първия мандат на партията. Кога тъкмо зам.-председателят е поставил катранената лъжичка в меда, по кое време господин Цветанов, този човек с „ извънреден престиж ”, е „ заличил всичко положително с това, което е направил ”?
Катранът или медът?
През тези 10 година отпред на страната ръководещите от ГЕРБ построиха автомагистрали и спортни зали, само че наподобява, че жилищата и къщите за посетители са повече. На фона на изядения суджук, създаденият „ мед ” бледнее. Кои надвиват – хорът на пчеличките или този на калинките и търтеите? Кое доминира – катранът или медът?
В обобщение, като оставим патетиката встрани, значимото е, че Борисов – това „ дете на народа ” (както самичък се нарече) – не мисли да подава оставка.
Преди няколко седмици една вест обиколи света за секунди: стана ясно, че Алан Гарсия, някогашният президент на Перу, се е самоубил, когато научил, че полицията идва да го арестува. Той е разследван за това, че е получил подкупи от бразилска строителна компания.
Как ще ги стигнем...
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ