Балонът на самоуправляемите коли се спука
Имаме потребни функционалности за шофиране, само че крайната цел е към момента много надалеч
Самоуправляемите коли стигнаха до такава степен, докъдето и изкуственият разсъдък: към момента сме доста надалеч от задачата (снимка: CC0 Public Domain)
Повече от 10 години четем и слушаме обещания, че всеки миг из градовете ни ще плъзнат ново потомство коли, които нямат потребност от човек зад кормилото. Това по този начин и не се случи. Специалистите са на мнение, че на развиването на безпилотните коли би трябвало да гледаме сходно на развиването на изкуствения разсъдък – през днешния ден разполагаме с потребни функционалности, които ни оказват помощ и облекчават живота, само че огромната гражданска война е към момента в необозримото бъдеще.
Apple прекара съвсем десетилетие в не изключително тихи опити да сътвори кола. С това компанията се надяваше да захапе дял от пазар, където се готвеха да се конкурират имена като Tesla, Ford, GM, BMW, Mercedes-Benz и Lamborghini, както и Waymo. Проектът струваше милиарди долари и осигуряваше хиляди работни места, само че преди броени дни Apple го приключи.
Проектът беше белязан от неразбираеми проекти и провали, разяснява анализаторът на Bloomberg Марк Гърман. Някои основни ръководители бяха скептични през цялото време.
Apple си е Apple и компанията искаше да пусне нещо изцяло завършено и тотално друго от съществуващите артикули. Това трябваше да е образно друго електрическо транспортно средство, което да е самоуправляемо. По-важното, съгласно Гърман, е това, че с наближаването на крайния период целият план стартира да излиза отвън посоката на индустриалните и икономическите трендове. Пазарът на скъпите електрически автомобили към този момент буксува, а откъм Китай се задават предложения за евтини е-коли, които стряскат западните производители.
В допълнение към всичко това самоуправляемостта се оказа по-голяма компликация, в сравнение с в началото се предполагаше.
Самоуправляемостта загази
В началото на плана си през 2014 година Apple реши, че автомобилът й би трябвало да може да се ръководи самичък. По това време това изглеждаше като решима задача и голям брой компании твърдяха, че са на път да я разрешат всеки миг. През 2015 година Tesla към този момент доставяше коли с функционалност за автопилот, които изглеждаха обещаващо. Гугъл също се занимаваше с тематиката и твърдеше, че напредва бързо.
Някои новостартиращи компании за самоуправляеми коли, добре финансирани през цялото време, бяха добити от огромни производители на коли. Uber решително залагаше бъдещето на бизнеса си на самостоятелните коли и показваше неистово предпочитание да се отърве от човешките водачи. До 2017 година огромна част от автомобилната промишленост невъзмутимо предричаше идването на същинските самоуправляеми коли най-късно до началото на 2020 година
Но огромното заричане по този начин и не се случи до момента. Tesla се изправи пред нови главоблъсканици, откакто един инженер умря, до момента в който употребява функционалността за „ цялостно независимо шофиране “ на своя Model 3. През октомври Мъск призна, че е бил „ прекален оптимист “ по отношение на технологията. Uber спря да създава свои лични самостоятелни возила. Ford и Volkswagen се отхвърлиха от взаимен план Argo след милиарди долари вложения. Подкрепяната от GM млада компания Cruise изтегли самостоятелните си таксита от улиците на Сан Франциско, откакто едно от тях блъсна и повлече жена по улицата.
Спънката за технологията
Всяка компания в конкуренцията за основаване на самоуправляваща се кола се сблъсква с едни и същи трудности в действителния свят, а точно непредсказуемите водачи и извънредно разнообразната среда на пътя. Диапазонът от вероятни сюжети, пред които може да се изправи самостоятелният автомобил при едно напълно малко пътешестване, е „ галактически “. А в това време рисковете включват човешка гибел.
Решението на Apple е много явен сигнал, че балонът на самостоятелните коли се е спукал. Apple не е започваща компания, тя е мастодонт в софтуерния свят. В края на 2023 година тя имаше повече от 70 милиарда $ в брой. Едва ли са й свършили парите, които може да влага в проблем, който е „ съвсем решен “. Освен огромните си финансови запаси корпорацията има и добре настоящи съществуващи връзки с автомобилната промишленост. Решението й е знаково.
Реалистичността на илюзиите
Ако погледнем обратно, шумът към идните самостоятелни коли беше понятен. Ранните функционалности за независимо шофиране на Tesla бяха впечатляващи. При все това те бяха създадени бързо. Бяха незадоволителни за фактически дълготрайно самостоятелно шофиране, само че за компанията беше елементарно да каже, че става дума за „ артикул, който е просто незавършен “. Инцидентите и неуспехите изглеждаха като добре спретнат лист със задания, които ще са решени „ в идната версия “.
По същия метод самоуправляемите таксита на Cruise подхраниха илюзиите. Тяхното наличие по улиците на действителен град предполагаше, че става дума за технология, която е съвсем приключена – система с изкуствен интелект, която „ би трябвало да научи единствено още няколко неща “.
„ Подобно на огромните езикови модели, автоматизацията на шофирането е технология, която ни въвлича във фикция, “ проучва автомобилният публицист Е.В. Нидермайер. „ Изглежда ни, че транспортното средство „ може да се ръководи единствено “ след няколко минути правдоподобно показване. “ И ранните технологии за автопилот сътвориха растящата заблуда за наложителност – бяхме сигурни, че самостоятелните коли са на една крачка от цялостно сбъдване.
Но може би е по-добре да гледаме на автопилота и на самостоятелните коли по същия метод, по който гледаме на генеративните AI и изгледите за основаване на „ общ изкуствен интелект “. Сега разполагаме с потребни принадлежности за подкрепяне на шофирането и сигурността, само че крайната цел е към момента много надалеч.
Самоуправляемите коли стигнаха до такава степен, докъдето и изкуственият разсъдък: към момента сме доста надалеч от задачата (снимка: CC0 Public Domain)
Повече от 10 години четем и слушаме обещания, че всеки миг из градовете ни ще плъзнат ново потомство коли, които нямат потребност от човек зад кормилото. Това по този начин и не се случи. Специалистите са на мнение, че на развиването на безпилотните коли би трябвало да гледаме сходно на развиването на изкуствения разсъдък – през днешния ден разполагаме с потребни функционалности, които ни оказват помощ и облекчават живота, само че огромната гражданска война е към момента в необозримото бъдеще.
Apple прекара съвсем десетилетие в не изключително тихи опити да сътвори кола. С това компанията се надяваше да захапе дял от пазар, където се готвеха да се конкурират имена като Tesla, Ford, GM, BMW, Mercedes-Benz и Lamborghini, както и Waymo. Проектът струваше милиарди долари и осигуряваше хиляди работни места, само че преди броени дни Apple го приключи.
Проектът беше белязан от неразбираеми проекти и провали, разяснява анализаторът на Bloomberg Марк Гърман. Някои основни ръководители бяха скептични през цялото време.
Apple си е Apple и компанията искаше да пусне нещо изцяло завършено и тотално друго от съществуващите артикули. Това трябваше да е образно друго електрическо транспортно средство, което да е самоуправляемо. По-важното, съгласно Гърман, е това, че с наближаването на крайния период целият план стартира да излиза отвън посоката на индустриалните и икономическите трендове. Пазарът на скъпите електрически автомобили към този момент буксува, а откъм Китай се задават предложения за евтини е-коли, които стряскат западните производители.
В допълнение към всичко това самоуправляемостта се оказа по-голяма компликация, в сравнение с в началото се предполагаше.
Самоуправляемостта загази
В началото на плана си през 2014 година Apple реши, че автомобилът й би трябвало да може да се ръководи самичък. По това време това изглеждаше като решима задача и голям брой компании твърдяха, че са на път да я разрешат всеки миг. През 2015 година Tesla към този момент доставяше коли с функционалност за автопилот, които изглеждаха обещаващо. Гугъл също се занимаваше с тематиката и твърдеше, че напредва бързо.
Някои новостартиращи компании за самоуправляеми коли, добре финансирани през цялото време, бяха добити от огромни производители на коли. Uber решително залагаше бъдещето на бизнеса си на самостоятелните коли и показваше неистово предпочитание да се отърве от човешките водачи. До 2017 година огромна част от автомобилната промишленост невъзмутимо предричаше идването на същинските самоуправляеми коли най-късно до началото на 2020 година
Но огромното заричане по този начин и не се случи до момента. Tesla се изправи пред нови главоблъсканици, откакто един инженер умря, до момента в който употребява функционалността за „ цялостно независимо шофиране “ на своя Model 3. През октомври Мъск призна, че е бил „ прекален оптимист “ по отношение на технологията. Uber спря да създава свои лични самостоятелни возила. Ford и Volkswagen се отхвърлиха от взаимен план Argo след милиарди долари вложения. Подкрепяната от GM млада компания Cruise изтегли самостоятелните си таксита от улиците на Сан Франциско, откакто едно от тях блъсна и повлече жена по улицата.
Спънката за технологията
Всяка компания в конкуренцията за основаване на самоуправляваща се кола се сблъсква с едни и същи трудности в действителния свят, а точно непредсказуемите водачи и извънредно разнообразната среда на пътя. Диапазонът от вероятни сюжети, пред които може да се изправи самостоятелният автомобил при едно напълно малко пътешестване, е „ галактически “. А в това време рисковете включват човешка гибел.
Решението на Apple е много явен сигнал, че балонът на самостоятелните коли се е спукал. Apple не е започваща компания, тя е мастодонт в софтуерния свят. В края на 2023 година тя имаше повече от 70 милиарда $ в брой. Едва ли са й свършили парите, които може да влага в проблем, който е „ съвсем решен “. Освен огромните си финансови запаси корпорацията има и добре настоящи съществуващи връзки с автомобилната промишленост. Решението й е знаково.
Реалистичността на илюзиите
Ако погледнем обратно, шумът към идните самостоятелни коли беше понятен. Ранните функционалности за независимо шофиране на Tesla бяха впечатляващи. При все това те бяха създадени бързо. Бяха незадоволителни за фактически дълготрайно самостоятелно шофиране, само че за компанията беше елементарно да каже, че става дума за „ артикул, който е просто незавършен “. Инцидентите и неуспехите изглеждаха като добре спретнат лист със задания, които ще са решени „ в идната версия “.
По същия метод самоуправляемите таксита на Cruise подхраниха илюзиите. Тяхното наличие по улиците на действителен град предполагаше, че става дума за технология, която е съвсем приключена – система с изкуствен интелект, която „ би трябвало да научи единствено още няколко неща “.
„ Подобно на огромните езикови модели, автоматизацията на шофирането е технология, която ни въвлича във фикция, “ проучва автомобилният публицист Е.В. Нидермайер. „ Изглежда ни, че транспортното средство „ може да се ръководи единствено “ след няколко минути правдоподобно показване. “ И ранните технологии за автопилот сътвориха растящата заблуда за наложителност – бяхме сигурни, че самостоятелните коли са на една крачка от цялостно сбъдване.
Но може би е по-добре да гледаме на автопилота и на самостоятелните коли по същия метод, по който гледаме на генеративните AI и изгледите за основаване на „ общ изкуствен интелект “. Сега разполагаме с потребни принадлежности за подкрепяне на шофирането и сигурността, само че крайната цел е към момента много надалеч.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ