Световноизвестният мим Геро изнася спектакъл в Пловдив
Имаме голямото наслаждение да ви поканим на 02.10.2017г. (понеделник) от 20.00ч. във Военен клуб - Пловдив, на спектакъла на Световноизвестният мим Герасим Дишлиев идва в Пловдив на 2 октомври. От 20.00 часа във Военния клуб той ще изнесе театър.
Герасим Дишлиев е по-познат като Геро. Той е роден в Свиленград, твори по целия свят, с непрекъснат адрес в Париж от 1993г. Завършва Международната школа по мимодрама в Париж на великия мим Марсел Марсо, а по-късно става и негов персонален помощник. Управлява школата до нейното затваряне. За повече от две десетилетия, Геро е основал и взел участие в доста планове. Един от тях емблематичен: " Монолог с Куфар ", в който споделя за пътя си от Свиленград до Париж, за мигрантството, за индивидът на път. Спектакълът му е игран над 170 пъти в 76 града, 28 страни, на 13 езика. С него прави и плана " Мимолетни следи ", с който изминава назад пътят от Париж до Свиленград на велосипед, представяйки го в градовете по пътя!
Геро ще бъде в Пловдив за повторно с последния си план „ Не на мястото си”.
За него Герасим споделя: " Ето един театър, който сътворих в най-трудната година от моя живот. И точно заради тази причина си споделих, че тъкмо този театър би трябвало да разсмива. Нищо повече. Да няма засукани метафизичен запитвания, нито екзистенциални търсения. Да не предизвиква главоболие. Просто да разсмива.
В многочислените си пътувания – от Аржентина до Чехия, от Панама до Южна Корея, на атлантическия бряг на Африка или из островите в Индийския океан – постоянно съм се вглеждал в очите на феновете. И постоянно съм долавял едно и също: пречистваща потребност от смях. Оттук и желанието да основа театър, който разсмива всички, на всички места.
Сюжетът, препоръчан от личния ми, живот, се оказа итересен. Героят ми – т.е. аз, в този момент и тук - се намира постоянно на неуместно място. Никак не е елементарно да се надсмиваш над себе си, нали? А дали се смеем на едни и същи неща? Смехът на всички места ли е един и същ…?
Моят персонален отговор е Да! Стига да не се вземаме на съществено, стига да не усложняваме обстановките, стига още веднъж да се върнем в детството. Тогава всички и на всички места ще се смеят. Над кого ще се надсмиват ли? Може би над мен, а може би над самите себе си. Смях в залата. "
Герасим Дишлиев е по-познат като Геро. Той е роден в Свиленград, твори по целия свят, с непрекъснат адрес в Париж от 1993г. Завършва Международната школа по мимодрама в Париж на великия мим Марсел Марсо, а по-късно става и негов персонален помощник. Управлява школата до нейното затваряне. За повече от две десетилетия, Геро е основал и взел участие в доста планове. Един от тях емблематичен: " Монолог с Куфар ", в който споделя за пътя си от Свиленград до Париж, за мигрантството, за индивидът на път. Спектакълът му е игран над 170 пъти в 76 града, 28 страни, на 13 езика. С него прави и плана " Мимолетни следи ", с който изминава назад пътят от Париж до Свиленград на велосипед, представяйки го в градовете по пътя!
Геро ще бъде в Пловдив за повторно с последния си план „ Не на мястото си”.
За него Герасим споделя: " Ето един театър, който сътворих в най-трудната година от моя живот. И точно заради тази причина си споделих, че тъкмо този театър би трябвало да разсмива. Нищо повече. Да няма засукани метафизичен запитвания, нито екзистенциални търсения. Да не предизвиква главоболие. Просто да разсмива.
В многочислените си пътувания – от Аржентина до Чехия, от Панама до Южна Корея, на атлантическия бряг на Африка или из островите в Индийския океан – постоянно съм се вглеждал в очите на феновете. И постоянно съм долавял едно и също: пречистваща потребност от смях. Оттук и желанието да основа театър, който разсмива всички, на всички места.
Сюжетът, препоръчан от личния ми, живот, се оказа итересен. Героят ми – т.е. аз, в този момент и тук - се намира постоянно на неуместно място. Никак не е елементарно да се надсмиваш над себе си, нали? А дали се смеем на едни и същи неща? Смехът на всички места ли е един и същ…?
Моят персонален отговор е Да! Стига да не се вземаме на съществено, стига да не усложняваме обстановките, стига още веднъж да се върнем в детството. Тогава всички и на всички места ще се смеят. Над кого ще се надсмиват ли? Може би над мен, а може би над самите себе си. Смях в залата. "
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ