Министърът на образованието: Имаме нужда от повече учени, България остава под средноевропейските нива
Имаме потребност от повече хора, ангажирани с научна активност в България, както и от увеличение на вложенията в науката и нововъведенията. С тези думи министърът на образованието и науката проф. откри форума " Наука и нововъведения: вложения, резултати и публично влияние. Достатъчни ли са разноските за просвета и по какъв начин до повишим тяхната успеваемост? “ в УНСС, където беше и министъра на околната среда и водите Юлиан Попов. Това оповестяват от пресцентъра на МОН, представени от ФОКУС .
Министър Игнатов означи, че България остава под средноевропейските равнища по брой учени и преподаватели в университетския бранш, а в това време срещаме провокации със задържането на гениите ни в страната. По думите му основна роля за развиването на науката има и модернизацията на инфраструктурата. Новите учебни STEM центрове основават модерна образователна среда, която дава опция на учениците да се образоват посредством процедура, технологии и нововъведения. " Днес българските деца имат достъп до познания и умения на равнище, което до неотдавна беше мъчно достижимо “, регистрира той.
По време на събитието бяха разисквани опциите за увеличение на вложенията в науката, като бъде построен по-ефективен модел на ръководство и финансиране, учреден на резултати, качество и влияние.
Министърът на околната среда и водите показа предложение университетите и научните организации, които изготвят проучвания по поръчка на институции, да могат да получават по-пряко финансиране за тези си действия. Беше показана и опцията за усилване на връзката сред науката и обществените политики посредством въвеждане на условие за научна съставния елемент при осъществяването на консултантски услуги и планове, финансирани с обществени средства.
По време на форума заместник-министърът на образованието и науката акад. Николай Витанов показа трендовете и провокациите пред научноизследователската система в България. През последните години има позитивни трендове като увеличение на вложенията в просвета и нововъведения. Публикациите на българските учени са се нараснали двойно за последното десетилетие – от 4 299 през 2014 година до 8 992 през 2024 година
През последните две години за поощряване на научните проучвания са обезпечени общо към 366 млн. евро от обществени източници. Средствата нарастват от 163 млн. евро през 2024 година до 202,8 млн. евро през 2025 година – нарастване от почти 25%.
От 2018 година се извършват над 20 насочени към задачи стратегии. До момента са вложени над 80 милиона евро в области като изменението на климата, цифровата промяна, нисковъглеродната сила, биотехнологиите, естествените бедствия и културно-историческото завещание, уточни акад. Витанов. С утвърдената от Европейска комисия Програма " Научни проучвания, нововъведения и цифровизация за умна промяна “ ще бъдат вложени над 1 милиарда евро за взаимни планове сред просвета и бизнес и за ускорено внедряване на нововъведения.
Домакин на форума беше ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров, а модератор съветникът на министъра на образованието и науката проф. Костадин Костадинов. В полемиките участваха и представители на висшите учебни заведения и Българска академия на науките.
Министър Игнатов означи, че България остава под средноевропейските равнища по брой учени и преподаватели в университетския бранш, а в това време срещаме провокации със задържането на гениите ни в страната. По думите му основна роля за развиването на науката има и модернизацията на инфраструктурата. Новите учебни STEM центрове основават модерна образователна среда, която дава опция на учениците да се образоват посредством процедура, технологии и нововъведения. " Днес българските деца имат достъп до познания и умения на равнище, което до неотдавна беше мъчно достижимо “, регистрира той.
По време на събитието бяха разисквани опциите за увеличение на вложенията в науката, като бъде построен по-ефективен модел на ръководство и финансиране, учреден на резултати, качество и влияние.
Министърът на околната среда и водите показа предложение университетите и научните организации, които изготвят проучвания по поръчка на институции, да могат да получават по-пряко финансиране за тези си действия. Беше показана и опцията за усилване на връзката сред науката и обществените политики посредством въвеждане на условие за научна съставния елемент при осъществяването на консултантски услуги и планове, финансирани с обществени средства.
По време на форума заместник-министърът на образованието и науката акад. Николай Витанов показа трендовете и провокациите пред научноизследователската система в България. През последните години има позитивни трендове като увеличение на вложенията в просвета и нововъведения. Публикациите на българските учени са се нараснали двойно за последното десетилетие – от 4 299 през 2014 година до 8 992 през 2024 година
През последните две години за поощряване на научните проучвания са обезпечени общо към 366 млн. евро от обществени източници. Средствата нарастват от 163 млн. евро през 2024 година до 202,8 млн. евро през 2025 година – нарастване от почти 25%.
От 2018 година се извършват над 20 насочени към задачи стратегии. До момента са вложени над 80 милиона евро в области като изменението на климата, цифровата промяна, нисковъглеродната сила, биотехнологиите, естествените бедствия и културно-историческото завещание, уточни акад. Витанов. С утвърдената от Европейска комисия Програма " Научни проучвания, нововъведения и цифровизация за умна промяна “ ще бъдат вложени над 1 милиарда евро за взаимни планове сред просвета и бизнес и за ускорено внедряване на нововъведения.
Домакин на форума беше ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров, а модератор съветникът на министъра на образованието и науката проф. Костадин Костадинов. В полемиките участваха и представители на висшите учебни заведения и Българска академия на науките.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ