Имаме медийна мафия, която яростно воюва с опозиционното и критично

Имаме медийна мафия, която гневно води война с опозиционното и сериозно мнение и раболепно ръкопляска на ръководещите. В положение на “война ” с пандемията доверието в публичните медии и качеството на информацията, включително критичността на публичните медии, са въпрос на национална и здравна сигурност, написа във Facebook водачът на Демократична България Радан Кънев.
Ето и позицията им във връзка офанзивите на властта против медии и публицисти:

" Световният ден на свободата на печата е мотив да обърнем взор към положението на медийната независимост у нас. Демократична България постоянно е упорствала, че свободата на медиите е висша демократична полезност. Остро осъждаме всички дейности, които са ориентирани против дребното останали свободни медии и публицисти. Заплахите и офанзивите по отношение на публицисти, които търсят истината и осведомят обществото, са тежко посягане върху достолепието ни на жители.

111-тото ни място в класацията на Репортери без граници, и то за втора поредна година, е огледалото, в което Борисов не желае да се огледа. “Стабилността” на ръководството се крепи на устойчиво ерозиралата независимост на словото. Макар да сме членове на Европейския съюз, положението на медийната ни среда фрапантно се разминава с европейските демократични полезности и стандарти – по медийна независимост изоставаме надалеч след всички други страни от Европейски Съюз. Значителната част от медиите са подчинени, послушни или искрено пропагандни проправителствени бухалки.

Подкопаването на медийната независимост и плурализма в България е опасност за правата на всеки един от нас – без свободни медии няма свободен и осведомен избор. Липсата на същинска независимост на медиите става изключително рискова в обстановка на изключително състояние и отвод на Народното събрание да упражнява (дори и единствено фасадно) своята функционалност за надзор над изпълнителната власт.

В положение на “война” с пандемията доверието в публичните медии и качеството на информацията, включително критичността на публичните медии, са въпрос на национална и здравна сигурност.

В последния отчет на Съвета на Европа по тематиката се показва, че:

“В последните няколко години в България се следи утежняване на работната среда за публицистите, вследствие на поляризиращия темперамент на обществения спор, откритата неприязън на определените политици и продължаващите офанзиви върху самостоятелни медии, чрез административен и правосъден тормоз, както и посредством физически закани. Собствеността на медиите е непрозрачна и се характеризира с завладяването на медийния пазар от олигарси, употребяващи медийната си власт, с цел да упражняват политическо въздействие, да нападат и очернят съперниците и критиците си. Основен дял от бизнеса за разпространяване на вестници в страната е под контрола на обединен конгломерат, благосъстоятелност на политик. Независимите публицисти и медии са постоянен обект на закани, отправяни както персонално, по този начин и онлайн. Независимостта на аудиовизуалните медии е подкопана от противоречиви назначения и мениджърски решения.

Трима проверяващи публицисти са принудени да изоставен Нова телевизия, откакто каналът е добит от непосредствен до държавното управление олигарх.”

Властта старателно поддържа и легитимира пропагандна машина за принуда против всеки свободен глас. Имаме медийна мафия, която гневно води война с опозиционното и сериозно мнение и раболепно ръкопляска на ръководещите.

За следващ път заявяваме, че, с цел да бъде България демократична страна, би трябвало да има:

същинска бистрота в собствеността на медиите – краен притежател, а не подставени лица или офшорни компании;

транспарантни механизми и справедливи критерии, по които да се разпределят държавните и общински средства за реклама и осведомителни кампании;

непрекъснат и ефикасен мониторинг на натиска, прилаган върху публицисти и медии в тяхната работа;

гаранции за действителна самостоятелност на публичните медии;

високи професионални стандарти (но освен на теория) в назначенията на членове на СЕМ;

разтрошаване на практическия монопол в разпространяването на печата;

дейно използване от страна на институциите на Закона за достъп до социална информация;

политики за повишение на медийната просветеност, прилагани на практика;

усъвършенстван достъп до медийно наличие за хора с увреждания и специфични просветителни потребности.