Имаме ли право да вземаме заем от работодатели? В България

Имаме ли право да вземаме заем от работодатели? В България връзките при даването на работна мощ се уреждат единствено като трудови правни отношения, завършени с трудов контракт.
Трудовият контракт се подписва
в писмена форма сред служащ или чиновник и шеф.

Законът изисква договорът да бъде подписан преди постъпването на работа, т.е. преди да стартира неговото действително осъществяване.

Както към този момент сме обсъждали в други текстове, няма спънка сред двете страни да сключат други съглашения между тях, като най-честия образец
за това е под формата на цивилен контракт.
Дали законът в страната ни разрешава служащият и работодателят да встъпват и в различен тип облигационни взаимоотношения, без това да бъде спънка за трудовите правни отношения, има ли ограничавания по отношение на методите за споразумяване на сходни взаимоотношения, дава отговор доктор Тодор Капитанов, специалист в областта на трудовото право.
Страните по трудовото правно отношение
могат да встъпват и във всевъзможни други връзки между тях, които нямат никаква връзка с полагането на труда.

Няма никакви ограничавания в закона да вземем за пример работодателят да отпусне паричен или различен заем на служащ или чиновник, с ангажимента за връщане на сумата на избрани интервали от време, или по метод,
който двете страни са се споразумели.
Със сигурност в закона няма спънка и работодателят да бъде по едно и също време и хазяин на служащия или служителя, който живее в жилище, благосъстоятелност на работодателят.

 Същото се отнася и за други сходни образци на такива взаимодействие.
Важно е да уточним, че тези връзки
са подчинени на общото гражданско законодателство, а в случай че от тях възникне спор, той ще предстои на решение по общия ред, а не по реда за решение на трудови разногласия.
Казано с други думи облигационните взаимоотношения
(предоставяне на заем под избрани условия, даване на жилище и възнаграждение на наем за използването му и др.) нямат общо с трудовите и по никакъв метод не може да става въпрос за някакъв спор
на ползи или различен тип нарушаване на законодателството.
Практиката обаче познава доста случаи на недоумение и разбъркване на тези връзки. Често срещано е явлението работодателят да прави удръжки от трудовото заплащане на служащия или служителя,
с цел да възвърне сумата на отпуснатия му заем
или различен тип обвързване, без работещият да е дал категорично единодушие за това. Припомнямe, че в закона изчерпателно са посочени типовете удръжки, които могат да се вършат от трудовото заплащане,
без единодушието на служащия или служителя.
Нарушение на закона ще бъде и дисциплинарно уволняване заради несъблюдение на отговорностите на служителя като наемател в жилище, което е собственост на същия шеф. В кодекса на труда е посочено, че посредством дисциплинарната отговорност се глобяват нарушавания на трудовата дисциплинираност,
а в дадения образец няма нищо общо с това.
В обобщение може да се каже също, че дори сред страните по трудовия контракт да са зародили по едно и също време и паралелни облигационни връзки, то тяхното развиване и надзор не следва да се смесва с правата и отговорностите по трудовия контракт. Ако сходна обстановка бъде подложена на административен или правосъден надзор, дейностите на работодателя евентуално ще се окажат незаконосъобразни, защото са подхванати на основата на трудовото правно отношение.