Иван Петков: Вървим по пътя към бъдещето, по който минават отбори от световния елит
Имаме концепциите, сега нямаме класата, само че пък трупаме скъп опит, който е пътят към класата, съобщи селекционерът на женския народен тим по волейбол Иван Петков
Селекционерът на женския народен тим на България по волейбол Иван Петков проучва изгодата за извънредно младия български състав от дуелите против тимовете от топ 15 в света за дълготрайния проект за създаване на доста по-широк кръг от по-опитни и по-класни състезателки за бъдещето. Път, по който преди няколко години са минали тимове, сега намиращи се измежду въпросните най-хубави в света.
" Когато предходната година с управлението на Българската федерация по волейбол започнахме стратегически да вървим по този път, знаехме, че ще е мъчно, само че задачата беше да работим с вероятност. Да, неприятно е да губиш, само че дано разсъждаваме действително. Играем с млади девойки, които нямат опит. А в това време в международния волейбол към този момент стартират да се появяват имената на Гергана Димитрова и Жана Тодорова.
Първоначално имахме в проекта си от предходната година да заложим и на последователност. Да подсигурим на младите ни девойки опция да порастват измежду най-хубавите в света, само че да играят и Елица Василева и Христина Русева. Да създадем проект кои състезателки в кой интервал да ги използваме. Тази част от проекта се промени по здравословни и чисто житейски аргументи – травми и зачеване, само че това също е обикновено, въпреки всичко приказваме за женски волейбол и въпреки всичко няма нищо по-важно от живота.
За наше страдание Лора Китипова не е в положително здравословно положение и не можем да използваме и нея. Петя Баракова се включва добре, само че би трябвало още опит. Заради неналичието му на нея е по-тежко. Но пък по този начин и тя израства.
Това са елементи, които няма по какъв начин да не окажат въздействие – неналичието на класата на Елица и Христина, на позитивната конфигурация, която подсигуряват единствено с наличието си, след това и обстоятелството, че здравословни проблеми ни пречат да използваме и останалата най-опитна състезателка сега в тима Лора Китипова. Но пък в това време е видно израстването на Гергана Димитрова и Жана Тодорова.
Не мисля, че се случва нещо ненормално. Отборът играе добър волейбол, само че нямаме единиците, които да създадат разликата.
Но има значими елементи, които дават вярата за бъдещето. Отборът има химия, би трябвало да се появи класата. Трябва време, извънредно доста време, само че пътят е верен. Отборът има жанр, би трябвало да се работи върху повишението на класата. Трупаният опит сега ще се окаже доста скъп. Вече се виждат позитиви при динамичността в другите етапи. Имаме концепциите, сега нямаме класата, само че пък трупаме скъп опит, който е пътят към класата. Ясно е, че ни трябват резултати, само че те са разследване и съм сигурен, че поетият път ще ни води към тях ", съобщи селекционерът на женския народен тим на България по волейбол Иван Петков.
" Нека отчетем действителностите и обстоятелството, че още авансово сме се заели с ясната цел след две години да имаме построен тим, по-широк кръг от към този момент опитни и класни състезателки, с които да преследваме по-високи цели. Широк кръг, който да ротираме в другите шампионати и да продължим развиването му планово. През последните години доста тимове минаха по този път – и Белгия, и Турция, и Полша. Докато градеше тима си за бъдещето, младият тим на Турция допускаше загуба след загуба, а предходната година игра край в Лигата на нациите. Разбира се, Турция разполага с по-голям капацитет. Отчитаме всички справедливи обстоятелства, само че като цяло пътят е този, и неслучайно водещите тимове избират да вървят по него. За да построи настоящия си мощен тим, и Италия залагаше на такава тактика и губеше мачове. В момента и в Русия работят по този начин. Но е доста по-важно да имаш ясна цел, която да преследваш, и тактика, посредством която да я преследваш.
В последна сметка от мачовете във Волейболната лига на нациите успяхме да забележим кои хора можем да използваме и къде можем да ги използваме.
Нека при въпросните справедливи фактори отчетем, че сега играем против тимовете от топ 15 в света. И в доста моменти играем равностойно. Сега се оказват решаващи неопитността и младостта на девойките, което е обикновено. В доста от мачовете играем мощно до 20-ата точка, а след нея, там, където се печели мачът, неопитността си споделя думата. Но аз не мога да съм неудовлетворен от девойките, всяка една дава колкото може и каквото може, влага се, демонстрира предпочитание. Въпросът е, че значимите спортни причини ги градим сега. Но предпочитание и отношение има, девойките се хвърлят в багра. И не е по никакъв начин елементарно против въпросните топ тимове в света и в тежък темп, при който нямаме никакво време за действителна работа и за ротиране на състава. Мач, мач, мач, път, фитнес, подготовка и отново три мача. Искаме да работим и да потвърдим, че това след време ще докара до дивиденти - не за тези девойки, а за българския волейбол.
Ето за какво е значимо и основаването на по-широк кръг от национални състезателки, с които дружно да извървим сполучливо пътя. В София сега се готвят още 12-13 девойки. Имаме и добра вест – Елица Василева към този момент стартира подготовка с групата в България и ще се върне в тима за идната олимпийска подготовка. Тогава се надяваме, че ще можем да разчитаме и на Лора Китипова, а и на опита, който девойките натрупат сега.
Затова е значимо да се гледа стратегически напред, а не първосигнално да се хвърлят думи след насъбрани отрицателни резултати против най-хубавите света от девойки, работещи и България след време да заслужи мястото си измежду най-хубавите. И дано не забравяме и друго – 40 година женският ни народен тим нямаше никаква купа, а тези девойки през предходната година завоюваха две – от Златната европейска лига и от шампионата на кандидатите ", приключи разбора си Иван Петков.
Селекционерът на женския народен тим на България по волейбол Иван Петков проучва изгодата за извънредно младия български състав от дуелите против тимовете от топ 15 в света за дълготрайния проект за създаване на доста по-широк кръг от по-опитни и по-класни състезателки за бъдещето. Път, по който преди няколко години са минали тимове, сега намиращи се измежду въпросните най-хубави в света.
" Когато предходната година с управлението на Българската федерация по волейбол започнахме стратегически да вървим по този път, знаехме, че ще е мъчно, само че задачата беше да работим с вероятност. Да, неприятно е да губиш, само че дано разсъждаваме действително. Играем с млади девойки, които нямат опит. А в това време в международния волейбол към този момент стартират да се появяват имената на Гергана Димитрова и Жана Тодорова.
Първоначално имахме в проекта си от предходната година да заложим и на последователност. Да подсигурим на младите ни девойки опция да порастват измежду най-хубавите в света, само че да играят и Елица Василева и Христина Русева. Да създадем проект кои състезателки в кой интервал да ги използваме. Тази част от проекта се промени по здравословни и чисто житейски аргументи – травми и зачеване, само че това също е обикновено, въпреки всичко приказваме за женски волейбол и въпреки всичко няма нищо по-важно от живота.
За наше страдание Лора Китипова не е в положително здравословно положение и не можем да използваме и нея. Петя Баракова се включва добре, само че би трябвало още опит. Заради неналичието му на нея е по-тежко. Но пък по този начин и тя израства.
Това са елементи, които няма по какъв начин да не окажат въздействие – неналичието на класата на Елица и Христина, на позитивната конфигурация, която подсигуряват единствено с наличието си, след това и обстоятелството, че здравословни проблеми ни пречат да използваме и останалата най-опитна състезателка сега в тима Лора Китипова. Но пък в това време е видно израстването на Гергана Димитрова и Жана Тодорова.
Не мисля, че се случва нещо ненормално. Отборът играе добър волейбол, само че нямаме единиците, които да създадат разликата.
Но има значими елементи, които дават вярата за бъдещето. Отборът има химия, би трябвало да се появи класата. Трябва време, извънредно доста време, само че пътят е верен. Отборът има жанр, би трябвало да се работи върху повишението на класата. Трупаният опит сега ще се окаже доста скъп. Вече се виждат позитиви при динамичността в другите етапи. Имаме концепциите, сега нямаме класата, само че пък трупаме скъп опит, който е пътят към класата. Ясно е, че ни трябват резултати, само че те са разследване и съм сигурен, че поетият път ще ни води към тях ", съобщи селекционерът на женския народен тим на България по волейбол Иван Петков.
" Нека отчетем действителностите и обстоятелството, че още авансово сме се заели с ясната цел след две години да имаме построен тим, по-широк кръг от към този момент опитни и класни състезателки, с които да преследваме по-високи цели. Широк кръг, който да ротираме в другите шампионати и да продължим развиването му планово. През последните години доста тимове минаха по този път – и Белгия, и Турция, и Полша. Докато градеше тима си за бъдещето, младият тим на Турция допускаше загуба след загуба, а предходната година игра край в Лигата на нациите. Разбира се, Турция разполага с по-голям капацитет. Отчитаме всички справедливи обстоятелства, само че като цяло пътят е този, и неслучайно водещите тимове избират да вървят по него. За да построи настоящия си мощен тим, и Италия залагаше на такава тактика и губеше мачове. В момента и в Русия работят по този начин. Но е доста по-важно да имаш ясна цел, която да преследваш, и тактика, посредством която да я преследваш.
В последна сметка от мачовете във Волейболната лига на нациите успяхме да забележим кои хора можем да използваме и къде можем да ги използваме.
Нека при въпросните справедливи фактори отчетем, че сега играем против тимовете от топ 15 в света. И в доста моменти играем равностойно. Сега се оказват решаващи неопитността и младостта на девойките, което е обикновено. В доста от мачовете играем мощно до 20-ата точка, а след нея, там, където се печели мачът, неопитността си споделя думата. Но аз не мога да съм неудовлетворен от девойките, всяка една дава колкото може и каквото може, влага се, демонстрира предпочитание. Въпросът е, че значимите спортни причини ги градим сега. Но предпочитание и отношение има, девойките се хвърлят в багра. И не е по никакъв начин елементарно против въпросните топ тимове в света и в тежък темп, при който нямаме никакво време за действителна работа и за ротиране на състава. Мач, мач, мач, път, фитнес, подготовка и отново три мача. Искаме да работим и да потвърдим, че това след време ще докара до дивиденти - не за тези девойки, а за българския волейбол.
Ето за какво е значимо и основаването на по-широк кръг от национални състезателки, с които дружно да извървим сполучливо пътя. В София сега се готвят още 12-13 девойки. Имаме и добра вест – Елица Василева към този момент стартира подготовка с групата в България и ще се върне в тима за идната олимпийска подготовка. Тогава се надяваме, че ще можем да разчитаме и на Лора Китипова, а и на опита, който девойките натрупат сега.
Затова е значимо да се гледа стратегически напред, а не първосигнално да се хвърлят думи след насъбрани отрицателни резултати против най-хубавите света от девойки, работещи и България след време да заслужи мястото си измежду най-хубавите. И дано не забравяме и друго – 40 година женският ни народен тим нямаше никаква купа, а тези девойки през предходната година завоюваха две – от Златната европейска лига и от шампионата на кандидатите ", приключи разбора си Иван Петков.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ