Да извадим Съединението от похлупака на 3 март
Имаме дълг към Съединението на България, а това е същинският ни народен празник. Ако продължаваме да го неглижираме с изказвания, че нищо изключително не се е случило – рано или късно то щяло да стане, защото просто било игра на Великите сили, нищо чудно и на 6 септември да се развее съветското знаме.
Съединението трябва по-настойчиво да изрази претенциите си. Гордеем се, че това е епохално събитие – българският дух се е опълчил на империите. Следват исторически събития, които водят до същинската самостоятелност на България и в центъра е Съединението. Опазили сме го от идеологически издевателства и на този ден не спорим каква е ролята на Русия и трябва ли да бъдем признателни на някого. На никого! Това е нечуван възторг на български ентусиазъм за глътка въздух. Дори демократичните съветски вестници по това време се възхищават на случилото се в Пловдив и поучават имперското държавно управление да стои надалеч от " чистите български ползи “.
За признателност сме оставили този ден в ръцете на няколко клиширани слова, възстановка на събитията и една заря. Един почивен ден. Едно чисто българско дело сме го оставили под похлупака на 3 март, под дебелата сянка на една дата, която все по-упорито разделя българите. На 3 март не сме получили съвсем нищо – две империи подписват помирение, а в мирния контракт и дума няма за България. На този ден до българските флагове се веят и съветски. На 3 март е допустимо да пристигна съветският патриарх и да удари с пестник по масата на българския президент. Това не е моят народен празник.
Оставили сме гордостта си от 6 септември на произвола на ориста. А тя към този момент е много благосклонна към фалшификаторите на историята. Към тези, които настояват, че Альоша ни е по-ценен от паметника на Съединението. Какво безоочие и каква търпимост демонстрираме към него!
Съединението е националният ни празник. Ако не признаваме този факт, на формалния - 3 март, ще слушаме съветския патриарх, а гордостта на пловдивчани ще опира постоянно в Альоша.
Съединението трябва по-настойчиво да изрази претенциите си. Гордеем се, че това е епохално събитие – българският дух се е опълчил на империите. Следват исторически събития, които водят до същинската самостоятелност на България и в центъра е Съединението. Опазили сме го от идеологически издевателства и на този ден не спорим каква е ролята на Русия и трябва ли да бъдем признателни на някого. На никого! Това е нечуван възторг на български ентусиазъм за глътка въздух. Дори демократичните съветски вестници по това време се възхищават на случилото се в Пловдив и поучават имперското държавно управление да стои надалеч от " чистите български ползи “.
За признателност сме оставили този ден в ръцете на няколко клиширани слова, възстановка на събитията и една заря. Един почивен ден. Едно чисто българско дело сме го оставили под похлупака на 3 март, под дебелата сянка на една дата, която все по-упорито разделя българите. На 3 март не сме получили съвсем нищо – две империи подписват помирение, а в мирния контракт и дума няма за България. На този ден до българските флагове се веят и съветски. На 3 март е допустимо да пристигна съветският патриарх и да удари с пестник по масата на българския президент. Това не е моят народен празник.
Оставили сме гордостта си от 6 септември на произвола на ориста. А тя към този момент е много благосклонна към фалшификаторите на историята. Към тези, които настояват, че Альоша ни е по-ценен от паметника на Съединението. Какво безоочие и каква търпимост демонстрираме към него!
Съединението е националният ни празник. Ако не признаваме този факт, на формалния - 3 март, ще слушаме съветския патриарх, а гордостта на пловдивчани ще опира постоянно в Альоша.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ