Когато пеперудите отлитат от стомаха
Имам връзка от към този момент 5 години. И виждам доста постове за това, че хората мислят, че в връзките постоянно би трябвало да усещат пеперуди в стомаха, по какъв начин сърцето би трябвало да бие учестено при типа на този човек, по какъв начин би трябвало да се прегръщате всяка нощ, преплитайки крайници, и щастливи да спите всяка нощ в едно легло.
Но в действителност нещата въобще не са по този начин, най-малко за мен.
Спираш да усещаш пеперудите в стомаха, когато започнете да живеете дружно. Сърцето ти към този момент не бие по-учестено, когато го видиш, само че вместо това се появява успокоение. Когато си до него, ти е умерено и безвредно.
Когато го прегърнеш, усещаш по какъв начин пулсът ти се забавя, а звукът на дишането му те унася. Няма към този момент дъжд от страсти. Чувстваш се като вкъщи си.
Не спите в прегръдка всяка нощ с преплетени крайници. Спите удобно, един до различен, от време на време обърнати един против различен.
Но всяка нощ се пъхаш в леглото, с цел да се докоснеш до него. Гушваш се в ръката му или галиш косата му, до момента в който заспи. Има нощи, когато приятелят ми насън ме притиска към себе си като дете плюшената си играчка.
В ранните часове преди самата заран, когато светът е в оня наследник цвят, и ти видиш затворените му очи, се прилепяш към гърдите му и вдъхваш аромата му, преди скоро да се разсъни.
Целувките към този момент не всеки път са сантиментални и буйни. Но в този момент са доста повече. Студена целувка, когато лятото ядете сладолед. Лепкава целувки, когато закусвате палачинки. Има целувки „ Вече потеглям “ или „ Още една целувка преди да тръгнеш “. Има сънени утринна целувка преди работа, когато не чуваш будилника, само че те буди докосването на устните му.
Има целувка преди лягане и целувка за всичко това, което той прави. За това, че е толкоз добър към животните. За това, че аз съм до него, а не някоя друга.
Има бърза целувка в магазина, когато в близост са доста хора и е доста шумно, когато персоналното пространство е прекомерно малко и вие още повече се притискате един към различен.
Невинаги желаете да си пишете един на различен самопризнания в обич, както преди, тъй като това в този момент се схваща от единствено себе си. Сега към този момент се шегувате за това, което разбирате единствено вие. Разменяте погледи, разбирайки се един различен без думи, когато в близост са хора, които не би трябвало да схващат нищо.
Връзката не всеки път е като приказка. Тя е спокоен темп обич и грижи. Тя е огън не в душата, а в сърцето, от което ти е топло и уютно, тъй че умерено да заспивате до него.
И аз обичам това.
