Имам странното усещане, че включванията на църквата по разни теми

Имам странното чувство, че включванията на църквата по всякакви тематики са по-скоро от досада, в сравнение с нещо друго. Или да ни подсетят, че ги има. Едно време в Драгалевския манастир имаше една баба, дето потропваше на равни шпации с дървен бастун по камъните и хората се майтапиха, че дава индикации, че е още жива, да не се тревожим. 

Сега „ под прицел “ са кремациите. 

„ Пловдивска митрополия провежда в храмовете на Пловдив подписка против употребата на крематориуми и изгарянето на индивиди на територията на град Пловдив “;

„ Митрополит Николай излезе с остро послание против желанието за разширение на потенциала на крематориума в Пловдив и построяването на нов. По този мотив през днешния ден във всички православни храмове от Пловдивска епархия беше прочетено обръщението на митрополита против кремацията “.

Големият „ зложелател “; неприемливото в нашето ежедневие…

Както се споделя: да ви имам проблемите. 

„ В същото време гробищните паркове във втория по величина град у нас се изчерпват с бързи темпове.

Само за първите пет седмици на тази година се регистрира обезпокоителен растеж на смъртността от 17 % по отношение на предходната година “.

Нещо ми подсказва, че църквата няма предложение за решение на ТОЗИ проблем, само че пък имат предложение за утежняването му. 

„ В обръщението към вярващите митрополит Николай дефинира изгарянето на хора като поругаване на Бога “.

Хм…

В послание към вярващите пък Иисус е определил търсенето на усладата от материалното като поругаване на Бога. Знаете ли какво още е споделил: „ Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и наслойка ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и наслойка не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат; тъй като гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти “ (Матей, 6:19-21).

Как от църквата са разбрали това, като: „ возете се в скъпи коли, колекционирайте огромни златни кръстове и корони, не слагайте нищо по-евтино от Ролекс, давайте парцелите чартърен, не плащайте налози “… е оттатък опциите ни да проумеем. 

А когато Иисус споделил: „ И никого на земята недейте назовава собствен отец, тъй като Един е вашият Отец, Небесният “ (Матей,23:9), те разбрали: „ Трябва да накараме хората да ни викат отче и да ни целуват ръка… “

Интересни работи. 

Ако някой си мисли: „ двулично “, да спре незабавно, че може да се окаже, че не е богоугодно така… 

Сега, откакто отметнахме по какъв начин дяволът чете Евангелието, да се върнем към по-светските си проблеми, като да вземем за пример обстоятелството, че в Пловдив местата в гробищните паркове се изчерпват и няма да има къде да погребват хората. 

Да се върнем и към това, че единствено за първите пет седмици на тази година се регистрира обезпокоителен растеж на смъртността от 17 % по отношение на предходната година.

Да се върнем към това, че по улиците на градовете ни спят бездомници, изгубили домовете си поради имотната мафия, алчни родственици или умствено заболяване. 

Да се върнем към това, че има хора, които нямат какво да ядат. 

Оглушително е мълчанието на църквата по тези тематики. Липсата на подадена ръка… Да, знам, че има храмове, които дават храна понякога на бедните, само че това са трошички и те са прекосили, дадени от положителните хора, които работят в храмовете. Никой митрополит или различен „ отец “ не се е отказал и от един от златните си кръстове, не е икономисал и един литър бензин от лимузината си, нито е отделил и един от личните си залци за това. Добри хора – чиновници по храмовете и най-обикновени попове са измежду малцината, които подават ръка на нуждаещите се. Църквата, като цяло, българската църква… като че ли е глуха и сляпа за проблемите, глада, бездомните, за бедните, за нищетата, за сираците. 

По тези тематики се обажда, единствено когато реши да се разгласи против бежанците. Църквата Христова се афишира СРЕЩУ нямащите, бедните, бездомните. Аз това назовавам гнусно лицемерие, само че какво ли разбирам аз…

Кои още бяха бежанци, търсещи убежище…? 

А, да – сетих се: Йосиф и Мария. Близкоизточни бежанци в усложнение, търсещи заслон. 

Елементарни неща не могат да научат „ отците “ от личната си вяра. 

Светът е измежду пандемия. Още първоначално църквите в България пренебрегваха ограниченията за сигурност. В Гърция даже (много по-религиозни, същински религиозни, а не „ по Великден религиозни “) се съобразиха с ограниченията, тук – не. Та, светът е в пандемия, църквата е тиха; светът е пред Трета международна война, църквата е тиха; цивилен войни раздират цивилизацията, църквата е тиха. Пловдив взема решение да си разшири крематориума, църквата внезапно се разсънва и проговаря, подвига се, мнения се пишат, обръщения към вярващите се вършат. 

Намерили си „ идея “, ти да видиш. 

Предишното им „ включване “ в общественото пространство беше, когато желаеха държавна помощ за сметките за ток в Рилския манастир, дето половин Рила е негова и събира наем, бе да заплаща налози, а тия в синода не си знаят парите. 

Защо църквата ни не порицава насилието? Защо не показва мнение по случите на безумно принуждение измежду обществото? Нали обществото е религиозно, може да се вслуша. Или ние сме над тия неща? Защо няма мнение против езика на омразата у българските политици? Защо няма най-малко едно съответно мнение по нещо, което в действителност е значимо? 

Някога православната черква е била доста по-прогресивна от католическата. Някога. Отдавна.

Била е по-„ модерната “ и по-полезната за обществото. Вече не е. Защо папата да може да насочва обществени послания, да окуражава, да инициира помощ за бежанци, за небогати, за низвергнати, за маргинали, а нашите „ отци “ са по-тихи от тишината? Освен в случай че, несъмнено, не им потрябват пари за сметките, или не се случи нещо чудовищно, като Пловдив да изиска да си разшири крематориума? 

Ама по какъв начин можеш да приказваш по този начин! Ние с помощта на църквата сме се запазили през Турско! Така е, правилно е. Вярно е в минало време. Онази черква и тази през днешния ден какво общо имат? Онази черква не е била по-ниска от тревата, не е била конформистка, не е била тиха. Та, по тази причина е свършила положителната работа. Сегашните „ доклада “ най-вече да ти се скарат, в случай че се прекръстиш погрешно или в случай че жена ти е с къса пола. Или, в случай че – не дай Боже – пловдивчани си разширят крематориума. 

Църквата благодарение на държавната власт последните десетилетия трансформира религията във фенщина, приравниха я на това да си почитател на някой футболен тим. Подкрепяш нещо и си част от нещо поради концепцията „ ние против тях “, нищо повече, без схващане на съществени правила, без стълбовете на вярата, без грам съчувствие. Християнство без съчувствие е като празна чаша; има формата, само че вътре – нищо. И въз основата на това актуалният българин и българка си мислят, че могат да натаманяват „ полезностите “ както им пристигна и да им лепят етикет „ християнски “, с цел да има какво да пазят и с какво да се оправдават. 

И тая „ фенщина “ малко по малко, по твърдия съветски пост-соц модел, се трансформира в смешно отцепничество, което да притегля повече дарения и вложения,

политиците се надпреварват да се снимат по църкви и да се вършат на велики като дават пари за градеж или реституция. И все се заиграват с препратки към „ устоите “ и „ по какъв начин сме се избавили по Турско “, по какъв начин това е „ българщината “ и малко по малко се смесва с „ патриотичното “. Усетихте ли по какъв начин около „ църквата “ „ религията “ и „ патриотизмът “ се сляха в главите на масата? 

Ето ви къс лист с места по света, в които тези неща са се слели поради нечии ползи:

Русия;

изостаналите „ червени “ щати в Съединени американски щати, в които учат децата, че еволюцията не съществува, където опазването на здравето им е трагично и където популацията е най-бедно;

Иран;

Афганистан;

при българските интернет и кръчмарски патриоти.