Имам си една мечта /ако трябва да перефразирам Мартин Лутър

Имам си една фантазия /ако би трябвало да перефразирам Мартин Лутър Кинг/ - младите мозъци на Русе да работят в града си, а не да си идват на посетители за Великден

Така стартира писмото на Здравка Ковачева до редакцията на Dunavmost. Eт какво още споделя тя:

"Постараха се нашите управници да изгонят светлите мозъци от града ни. Спомням си преди време улиците бяха цялостни с младежи, които имаха упоритостите да трансформират света. Днес срещаме единствено пенсионери и младежи. И в случай че запитате учениците дали ще останат в родния си Русе, завчас ще ви обяснят, че няма да работят за 700 лв..

Тези дни сърцето ми прелива от наслада тъй като по русенските улици още веднъж отеква юношески смях. Завърнали са се, въпреки и за малко, синовете и дъщерите ни от чужбина или от София. Слушам ги - приказват мъдро, амбициозни са, вършат проекти....Щастие е, че имаме такива деца!

Но нещастието е в това, че техните проекти са надалеч от Русе. На множеството и надалеч от България.

Представете си какво би било, в случай че тези знаещи и можещи младежи работеха тук, за стопанската система на града, за развиването на района, за страната си. Щеше да цъфти Русе! България нямаше да бъде дъно на всички ранглисти в Европа. Ето това би трябвало да бъде приоритет на всяка власт - и локална, и държавна - да създадат по този начин, че младите мозъци да намират смисъл да останат.

Но конюктурата е такава. Дотук се докарахме. Да мечтаем децата ни да се завръщат за Великден и Коледа.