Имам щастието и късмета да пътувам много. И за зла

Имам щастието и шанса да пътувам доста. И за зла неволя на родните тарикати познавам задграничния туризъм. Знам, че за релативно същата цена ще получа по-качествена храна, по-прилично място за спане и по-добро обслужване. Никой няма да ме нахока. Няма да се безпокоя, че ще ме излъжат със сметката, платила ли съм за нещо, което не знам, че съм употребила.

 

Не ме разбирайте неправилно - в България не е толкоз неприятно. Но на пръстите на двете ми ръце се броят стойностните места за отдих, които са по-скоро изключение, а не процедура. Малките заведения, фамилните хотели и закътаните кафенета могат да предложат отношението, което имам вяра, че всеки от нас търси.

 

Проблемът е, когато туризмът стане услуга на конвейер. Туризмът не е фабрика за консерви.

 

Проблемът е, че алчни хотелиери, ресторантьори и концесионери някак вършат всичко допустимо, с цел да печелят пари на гърба на туристите, без да дадат съвсем нищо отсреща и да се погрижат за качеството на това, което дават. 

 

И вместо да послужи като пестник за родния туристически отрасъл, задграничният опит са възприема като лигавщина, възприема се със завист: Като не ти харесва, върви си в чужбина. Нещо такова. А би трябвало всичко това да е пестник за родния туристически отрасъл, който да премисли услугата, която предлага. Би трябвало…

 

Джесика Вълчева