Подарък за тъщата
Имам другар, който се стараеше да заобикаля рождените ми дни (видимо, с цел да не харчи пари за подарък) и взех решение да му дам урок.
Купих руло тоалетна хартия, деликатно я разопаковах, размотах рулото доникъде и залепих авансово приготвения от мен на компютър златен документ (под формата на пластмасова карта) следното наличие:
„ Вие сте собственик на златното милиардно руло, компанията производител на нашата чудесна тоалетна хартия Ви връчва този златен документ (сумата от 10 000) и можете да получите парите си в дирекцията на компанията при даването на пластмасовата карта. “
Акуратно опаковах рулото и отивайки един път на посетители на моя другар, сложих скритом „ Бомбата с постепенно деяние “ в тоалетния долап дружно до другите рула тоалетна хартия. И след месец „ бомбата “ гръмна!
И на нея не попадна нито моя другар нито жена му, а неговата тъща, която тихомълком решила да вземе парите за себе си. Тя отишла в различен град, където бил производителят на тази тоалетна хартия и сложила всички в шах.
Писала до отбрана на правата на потребителя, търсела истината във вестниците, допитвала се до юристи…
Моят другар се досетил за „ пакостта “ ми и за това ми е безпределно признателен (тъй като тъщата не се е появявала у тях към този момент пет години). И стартира да ми дава по два подръка – за рождения ми ден, и за деня на „ Бомбата “.
Тъщата му ме знае и ме ненавижда и ме е вкарала в листата си на „ другари “, където заемем почетното второ място след Хитлер.
