Имам по-възрастни родители и виждам предимствата от изчакването да имаш

Имам по-възрастни родители и виждам преимуществата от изчакването да имаш деца.    Това споделя пред Insider 31-годишната Софи Кацман текст за преимуществото на отсроченото във времето родителство.   „ 30 е възходящата междинна възраст на дамите, които стават майки за първи път в Съединени американски щати. Когато съм се родила през 1992 година, майка ми и татко ми били много над тази граница – тя е бала на 40, той на 45. Освен обстоятелството, че нашите са с близо десетина години по-стари от множеството родители в дребния ми роден град, не се замислях изключително за възрастта им, до момента в който растях “, споделя Софи.   „ Често премислям върху преимуществото на отсроченото в годините родителство, до момента в който оказвам помощ в грижите за племенниците си и премислям по кое време желая да основа лично семейство. Истината е, че с времето разбиранията ми се трансформираха “, споделя още Софи.   Тя счита, че в днешно време няма никаква стигма по отношение на „ по-възрастните “ родители, а редица звезди основават деца на доста преклонна възраст.    „ Положителните страни на това изчакване са забележими в личното ми образование. Имайки по-възрастни родители, бях заобиколена с хора от разнообразни генерации, които ме насърчаваха, даваха ми препоръки и се превръщаха в мои вдъхновители. Най-големите ми братя и братовчеди бяха с десетилетия по-големи от мен, което ме обогати с житейски прекарвания от ранна възраст. Когато се родих, моите баба и дядо бяха много възрастни, по тази причина спомените ми за тях са свързани най-много с историите, които ми разказваха. Ценя всеки момент, в който са ме дарили със своята любов и житейска мъдрост, трансформирали ме в индивида, който съм през днешния ден “, написа Софи. 

Финансова непоклатимост и доста пътешествия   Като дете на по-възрастни родители, тя изпитва изгодите от тяхната сполучлива кариера – те са имали близо 20-годишен професионален опит и спестявания, обезпечили финансовата непоклатимост на фамилията.    „ Имам мемоари за толкоз доста пътешествия, уроци по танци, музика, ски ваканции, спортни занимания. От скромния растеж на 31-годишната ми възраст, съзнавам че съм на стадий, в който към момента строя кариерата си и се надявам да съумея да осигуря добър живот за бъдещите си деца “, прибавя Софи. 

Присъстващи и подкрепящи родители   Най-силният ѝ спомен от детството е пълноценното наличие на родителите ѝ.    „ На пръстите на двете си ръце мога да изброя моментите, когато са наемали детегледачка за уикенда или вечерите, в които им се е налагало да закъснеят. В тийнейджърските ми години тяхното непрекъснато наличие искрено ми се струваше доста досадно и постоянно ги питах за какво не са по-социално дейни - като родителите на множеството ми съученици. Изживях пълноценно 20-те и 30-те години от своя живот - нямам потребност от повече занимания и шумни компании, сподели майка ми. Вместо това родителите ми отделяха време да ми оказват помощ с домашните или да ме водят на спектакъл и кино с приятелите ми. "

Собствен метод във възпитанието    Още от дребна Софи помни, че родителите ѝ били безусловно правилни на житейската философия: Не ни пука, какво мислите.    „ Доверяваха се на личните си разбирания, не се интересуваха от мнението на останалите хора, в никакъв случай не ни сравняваха с децата на своите другари и с братовчедите ни. Бяха съсредоточени върху това да ме отгледат по техния метод, който претворих в личния си живот “, споделя Софи и прибавя:   „ Много от моите връстници стават родители на възраст сред 20 и 30 години, само че аз не чувствам нужда да последвам техния път.
  Разбрах, че няма подобаващ миг за това да имаш деца и нищо не може да те приготви за смяната, която следва. От личните си родители научих, че да имаш деца, когато смяташ, че е вярно, е най-подходящият миг, без значение от възрастта. “