Имам невероятният късмет да съм роден днес, на 1 юни.

Имам невероятният шанс да съм роден през днешния ден, на 1 юни. Разбира се, съществена заслуга за това имат родителите ми. Роден съм в неделя, 2 часа следобед в Първа градска болница - София.
Това е и повода да виждам безгрижно на бързащите хора, бързащият свят и бързите влакове. Аз просто не мога да бързам, по тази причина и постоянно закъснявам за всичко, като в никакъв случай не е съзнателно. Просто по този начин се случва, не мога да върша нищо бързо, във Facebook.
Боядисвам обувките си с багра, гладя си ризите и панталоните, в никакъв случай не си поръчвам подготвена храна в къщи, не си пия кафето по пътя. Правя хиляди неща, за които вие, бързащите хора нямате време.
Днес е и денят на детето, доста си го одобрявам този празник. И знаете ли кой е обичаният ми въпрос, който възмутени хора ми задават – „ Кога най-сетне ще пораснеш, единствено детски работи правиш... “ Затова в този момент, на моя рожден ден и Ден на детето ще ви напиша две доста къси притчи, едно малко стихче, а и едно благопожелание към всички.
Трохите за гълъбите
Ако някой ви е позволил в дома си, приел ви е на трапезата си и е поставил на масата всичко, което има – бъдете признателни на този човек. Не гледайте учудено и неразбиращо по какъв начин най-после ще хвърли оставащите трохи на птиците на открито. Тези птици не са били на вашата софра, те ще изядат това, което е останало от вас. Не се гневете, че нещо отива напразно, тъй като за някои от тези птици трохите са всичко, което имат. Не им завиждайте, те доста повече завиждат на вас. Радвайте се на това, което ви се случва и бъдете признателни на индивида, който е споделил всичко, което има с вас.
За самотния чорап
Случи ми се това, което се случва на доста хора. Отваряйки пералнята открих, че един чорап е останал уединен. Втория го няма. Проверих деликатно, ревизирах и в коша за пране – няма го. Е, добре, ще си кажете – това е един чорап, огромна работа.
Да, само че този е по-специален – червен с нюанси и фрагменти и аз доста ги харесвах, когато бяха чифт. Но в този момент – вторият го няма. Аз, обаче, не изхвърлих самотния, стана ми погрешно и си го прибрах при другите чорапи, просто по този начин. Ясно е, че няма по какъв начин да го употребявам, само че не можах да го изхвърля...
И видиш ли, 6 месеца след последното ми дълго пътешестване още веднъж отворих огромния си куфар с цел да си подредя багажа и вътре какво да видя – вторият чорап на дъното. Когато съм си изваждал облеклата е паднал и просто не съм го видял. Само в случай че знаете какъв брой се зарадвах...
Затова и ще ви кажа – не изхвърляйте скъпите за вас неща на боклука, даже и да ви се костват безполезни. Никога не знаете по кое време ще срещнете нещо, което да бъда част от това, което не ви е вършело работа до момента. Търсете си вторият чорап, колкото и време да е нужно за това.
Футуролог
Аз помня какъв брой си красива,
Това не може да е сън;
Дори нощта да е мъглива,
С усмивка очаквам те извън.
На улицата ще е мрачно,
Но ти държиш ме за ръка;
Оставяме нощта безмълвна,
Заключвам входната врата.
Понякога ще бъдем двама,
Наш доктор, работещ в чужбина, с рецензия към медиите поради изявленията с проф. Андрей Чорбанов
Д-р Аспарух Илиев, който е началник на лаборатория в региона на инфекциите на мозъка към Университета в Берн, разгласява сериозно мн...
Нали не помни, че съм лош;
Когато любовта я няма,
Ще пия вино цяла нощ.
А всяка сутринт ще ме будиш,
Със чаша парещо кафе;
Журналистка отбрани професор Чорбанов от злорадстващите по негов адрес
" За злорадстващите по проблема с професор Чорбанов желая да припомня: човек има право на лекуване не по силата на възгледите си, а тъй като п...
И след това има да се чудиш,
Че имам парещи ръце...
Атина
1 юни, 2021
Ще завърша с нещо, което споделям постоянно на всички места. Всички вие – родители и деца, би трябвало да четете приказки. Не спирайте да четете приказки. Помнете – колкото и да е страшна приказката, най-после постоянно побеждават положителните...