Имам мечти да се кача на олимпийския ринг, но трябва

...
Имам мечти да се кача на олимпийския ринг, но трябва
Коментари Харесай

Севда Асенова: Колебая се за Олимпийските игри, но искам да участвам

Имам фантазии да се кача на олимпийския кръг, само че би трябвало да кача килограми, призна европейската шампионка по бокс 

Представяме ви изявление със Севда Асенова, европейска шампионка по бокс в категория до 48 кг за 2022-а година и международна бронзова медалистка от тазгодишния шампионат на планетата, за предаването " Спортът във Фокус " на.

Поздравления за европейската купа, която ти завоюва в категория до 48 кг на Европейското в Черна гора. Очакваше ли да се качиш на върха на Европа при най-леките при дамите?

Да, чакахме го, защото видяхме жребия и видях кои са при мене - моята конкуренция на 48 кг, те ми бяха познати. Аз с множеството съм играла и бях сигурна, че ще играя край.

Разкажи ни за самото съревнование, съперничките. Имаше ли някоя от най-тежките ти противнички, от която си губила преди?

Аз съм губила… Единствената, която ми е била по-тежка противничка, защото Стелуца Дуца, румънката – допускам, че я знаете. Очаквах да се срещна с нея сред полуфиналите и финалите, само че за жалост тя загуби от украинката до 48 кг – украинката беше някаква нова. Не съм я виждала в никакъв случай, тя загуби от нея. И аз от там на 100% бях сигурна, че ще играя край и ще стана първа. А пък другите съпернички до 48 кг нямах никакви подозрения. Ирландката, с която играх полуфинал, тя беше доста технична. За мен това беше супер прелестно и доста хубава среща направихме с ирландката. Може да се каже, че ирландката ми беше най-хубавата на тая категория до 48 кг. Успях да я удрям. Финалът с италианката Роберта Бонати, с нея имам към този момент може би четвърта среща. Аз бях я била 2017 година в Италия, в Каша, на Европейския съюз, тя беше хазаин. Финал играхме с нея. Така че не се тормозих въобще. И може да се каже, че чакахме и туркинята до 48 кг Айше Чагърър, която стана международна шампионка в Турция, и с нея съм играла доста пъти, нямам загуба и от нея. Всичко беше подредено както би трябвало,оцени ми се труда тази година. Може да се каже, че най-успешната ми година беше тази.

Точно това щях да ти кажа – че тази година е най-успешната ти. Първи орден от Световно състезание - бронз на Шампионата на планетата в Истанбул, а в този момент и купа на Европейското, която е втора за теб след тази отпреди шест години в София. Имаш и купа на Европейския съюз, точно от Каша, Италия, през 2017 година, както ти сподели. Какво е твоето мнение за актуалната ти форма и изобщо кой е " отговорен “ за тази ти форма?

За тази форма може да се каже, че – благодарности от сърце – е отговорен персоналният ми треньор Павел Сяров, защото доста пъти, когато не ми се е оценил труда, какъв брой пъти съм си казвала – не, ще спра да упражнявам, няма смисъл, постоянно той е бил до мен. И съм му споделяла, и съм му казвала: " Павка, не мога! ", той се е обръщал и ме е прегръщал и ми е казвал: " Ти, Севде, можеш още, моето момиче, в тебе има още самун. Не се оставяй, на теб трудът ще ти се оцени все в миналото. Ти си гений “, вика. И освен да благодаря на Павел Сяров като треньор, желая да му благодаря и като другар, тъй като каквито и проблеми да имам, каквото и да е било нужно, и да му звънна нощно време, в никакъв случай не ми е отказал. И също желая да благодаря на Боксов клуб " Русе “, на Съби Събев, на целия екип на Боксов клуб " Русе “ и също на треньора Ангел Ангелов, тъй като те са хората, които бяха сигурни в мен и на Световното, и на Европейското.

Много хора биха споделили, че на 37 години един състезател е в края на кариерата си, а ти опровергаваш в цялостна степен това. На какво се дължи това дългоденствие в спорта при теб?

Тъй като аз работя с готовност, с готовност упражнявам. Защото в случай че човек няма предпочитание, каквото и да било няма да реализира в този живот.

Не ти ли тежат тези години? На 37 години не е като да си примерно на 20 – в тренировките, във всичко, в надпреварите?

Не, годините не ми тежат. Имам колежки, по-млади са от мен, минават от девойки на дами – не могат. Но това всичко се отдава очевидно на предпочитание. Аз го споделих доскоро – нямаш ли предпочитание, не можеш да го постигнеш. Не е значимо на какъв брой години си, значимо е на какъв брой се чувстваш.

Добре, какво промени в този сезон в тренировките, с цел да стигнеш до тези оценки? За първи път имаш оценки от Световно състезание, в този момент към този момент и европейска купа.

Преди Световното тренирахме със Съби Събев. С него тренирахме нон стоп, нямах един почивен ден за Световното. Благодаря на Борислав Георгиев – не ми отхвърли да излезе с мен на кръга. Попитах го и му споделих: Ще излезеш ли с мен като треньор на ъгъла? Той се обърна и сподели: " За мен ще е чест да изляза на кръга със Севда Асенова “. Благодарих му и ми се получиха нещата с Борислав Георгиев. На един първокласен състезател не му трябват доста работи да му се споделят на кръга, на мен ми би трябвало едно успокоение. Аз, когато съм спокойна, на мен нещата ми се подреждат. Преди Европейското имахме шампионат " Балкан “. Той ми звъни и вика: " Севде, има лагер, вземам те в лагера. Ще тренираш в " Локо “ (София), ще те настаним в един хотел и така нататък “ Викам – добре, бате Боби. Не му отхвърлих, вървях на лагера. Имах задоволително спаринг сътрудници в боксов клуб " Локомотив “ (София). След това имах едно съревнование в Горна Оряховица, там ме взе с моята колежка, със Светлана. Там направихме спаринг за Европейското. И ходихме на Европейското, и си постигнахме задачата с Борислав Георгиев.

Да разбирам, че основните промени през този сезон при теб са успокоение и повече спаринг сътрудници – по този начин ли?

Да, успокоение, спаринг сътрудници.

Очакваш ли това ти показване през тази година да ти донесе и място в десетката на анкетата " Спортист на годината “?

Да, чакам го.

Каква е идната ти цел?

На края на месеца, на 28-и ноември до 4 декември се обрисува, имаме Купа " България “ в Ботевград, където ще вземам участие.

От няколко години си измъчвана от травма. Сега по какъв начин е ситуацията?

По принцип травмите не престават от 2016 година След това получих една контузия преди четвъртфиналите на Световното в ребрата - в полуфиналите с украинката. И взехме някакви смазки, намазахме го. Когато бяхме с Борислав Георгиев на лагер за Европейското се пазехме и с помощта на Господ изкарахме Европейското без травма.

Добре, да те върна отново към Европейското. Отборът ни при дамите приключи на влиятелното трето място в Европа. Как оценяваш представянето на твоите съотборнички и изненада ли те прелестно някоя от тях с постигнатото на шампионата на Стария континент?

Очаквах от всички това, което те реализираха, защото Венелина Поптолева до 52 кг, тя е международна шампионка за девойки, както знаете... Станимира Петрова, Габриела Димитрова. Единствената, която нямаше орден при дамите, това беше Златислава Чуканова, само че аз извънредно съм удовлетворена от колежките ми, защото те направиха всичко допустимо, без да се двоумят горе на кръга.

До Олимпийските игри в Париж има по-малко от две години. Предполагам гледаш към присъединяване там?

Мислим го сега.

Колебаеш се за присъединяване ли?

Да, двоумя се, защото има време за Олимпийските игри. Нека да гледаме следващата година програмата, да забележим следващата година положението.

Да, само че това не е ли надпреварата, за което мечтае всеки един състезател?

То всеки един мечтае за Олимпиадата, само че при мен, аз би трябвало да кача килограми. Това е при мен може би казусът. Ако съумея да ги кача, може би. Но желая в действителност да играя. Много зависи от мен дали ще съумея да ги кача, тъй като аз играя на 48 кг, обаче аз не съм 48.

Олимпийската категория до какъв брой кг е?

До 50.

Да разбирам, че качването на килограмите са в основата на това съмнение дали ще можеш да участваш, по този начин ли?

Да, да, по принцип желая да вземам участие. Имам фантазии да се кача на олимпийския кръг.

Предполагам, че и това, че въпреки всичко на последните Олимпийски игри България записа най-хубавото си присъединяване при дамите на олимпийски конгрес – купа на Стойка Петрова, не мислиш ли, че ти можеш да повториш триумфа?

Щом треньорите ми желаят да вземам участие на Олимпиадата, щом те са сигурни, би трябвало и аз да съм сигурна.

Имаш ли за край нещо да кажеш на нашите слушатели?

Обичам България, тъй като съм българка. И се качих на стълбичката и слушах Химна на България с драго сърце.

Страхотен свършек на това изявление. Пожелаваме ти още доста триумфи, още доста триумфи да чуеш Български химн и здраве!

Благодаря ви. Беше ми прелестно.
Източник: dunavmost.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР