Където пиша . . . Порталът на Андре Асиман от Манхатън към Средиземно море
Имам малко изследване. Има бюро, компютър, въртящ се стол, принтер, фотьойл, който в никакъв случай не употребявам, с изключение на да натрупвам книгите си, и огромен персийски килим, завещан от родителите ми. Килимът е с избелели бухарски таблетки за смучене и ме връща в стаята на майка ми. Мислите ми от време на време се насочват към нея, въпреки и рядко. Зад бюрото ми има три двойно подредени библиотеки, стоящи до стената. Друга висока библиотека стои до мен, без да пречи на светлината от прозорците. Това също е натъпкано с книги, лежащи хоризонтално върху тези, които са толкоз компактно подредени, че към този момент не е допустимо да се пъхне различен том.
Стаята ми е цялостна с всевъзможни трикове, които съм запазил през години, нормално без причина. Просто се надявам, че няма да се демонстрират, когато мащабирам. Ето за какво дрешникът ми е доста по-разхвърлян от кабинета ми. Притежавам прекалено много обувки и не желая да ги виждат. Същото важи и за моята сбирка от лосиони за след бръснене; ароматът им се е трансформирал през годините, само че па...
Прочетете целия текст »
