Пътуваме в маршрутката и се оказва, че сме без пари…
Имам къща на село, което е на няколко километра от града. Реших да отида с един другар до там, с цел да взема малко артикули. Времето беше хубаво, по тази причина взехме решение да се разходим.
Бавно отидохме до мястото, отпочинахме, взехме всичко, което ни трябваше и взехме решение да се връщаме назад. Чантите се оказаха много по-тежки, в сравнение с смятахме, по тази причина решението беше взето съвсем единомислещо – да си хванем маршрутка.
Дълго чакахме „ каретата “, до момента в който пристигна, а за пари напълно забравихме. Седнахме в маршрутката и взехме да шептим:
— Слушай, дай да предадем напред буркан със сладко, може да мине номерът – предложи съобразителният ми другар.
Без да възразя, безмълвно извадих от чантата буркан с малиново сладко и го предадох посредством пасажерите на водача. На лицата на близките се появиха усмивки, из салона се разнесе лек смях.
Най-накрая бурканът попадна в нужните ръце. Минута безмълвие, след което из цялата маршрутка се разнесе звънлив смях. След секунда в ръцете ни се оказаха сандвич със колбас и бонбон. А водачът на маршрутката с усмивка извика:
– Вземете си рестото!
