„Купих първия телефон с Android. Не беше красиво, но беше пристрастяващо готино!“
Имам една не толкоз загадка горделивост. Android към този момент навършва 15 години и аз бях един от първите хора в целия свят, които го използваха. Всъщност първият телефон с Android беше и първият ми смарт телефон. Оттогава прекосих към вселената на Apple и избрах iPhone, само че фанатикът на джаджи в мен към момента таи обич към тази солидна, тежка тухличка.
Дейвид Катзмайер от CNETДнес телефоните с Android са безусловно на всички места. Около 70% от телефоните по света употребяват софтуера на Гугъл, а не на Apple. Но през 2008 година, когато се появява T-Mobile G1 (известен като HTC Dream в някои елементи на света), не е било по този начин. Както G1, по този начин и мобилната платформа на Гугъл, са новата налудничава опция.
В тези ранни дни потреблението на T-Mobile G1 ме отличаваше. iPhone, който преди малко беше дебютирал през 2007 година, беше първият съвременен смарт телефон и всички желаеха подобен. Това беше знак на статус. Продаваше се всеобщо. Година и смяна след стартирането му, започнах да чувствам неизбежното увлечение към закупуването на смарт телефон за себе си. Но не и „ магическия “ iPhone.
Apple още тогава желае да предложи райската градина, в която има доста ограничавания.Android дава обещание независимост на бърникането, в смисъла, в който го вършим на компютъра си с Windows. От момента, в който взима бронзовия G1 в магазина на T-Mobile в Грийнпойнт, Бруклин, той привързан.
Това нещо беше висшо маниакално, антитезата на стройния iPhone по толкоз доста способи. Имаше всички екстри: microSD слот за разширяема памет, дребен тракбол в средата за навигация и избор, същински специфични бутони за Начало, Назад и Меню и още повече бутони, предопределени за осъществяване на телефонно позвъняване и приемане фотография. И на гърба пишеше „ Гугъл “.
Разбира се, G1 има и сензорен екран, само че най-хубавата част е плъзгащата се физическа клавиатура.
Наистина се почувствах по-добър от потребителите на iPhone с това нещо. Тези дребни малки виртуални клавиатури, които заемаха половината екран, изглеждаха необикновено мудни и податливи на неточности спрямо превъзходната, изцяло осветена, петредова тактилна QWERTY клавиатура, която се разкри, когато плъзнах встрани екрана.
Любовта му продължава с метода, по който екрана сменя ориентацията си при отваряне на клавиатурата. Или пък физически по-големият размер на смарт телефона, което го трансформира в дребен компютър. Открива доста полза, опцията да се снима на воля, GPS, навигация.
“Gmail работеше прелестно на телефона ми с всички функционалности като етикетиране и архивиране, които имах на компютъра. ”
Харесаха ми и приспособленията на началния екран, като лентата за търсене на Гугъл, и опцията да издърпам надолу горната част на екрана за вести, като нови текстови известия и имейли, беше страхотна.
“Играх доста игри на G1, от Bonsai Blast до Doom до Chrono Trigger и клавиатурата в действителност беше потребна на доста от тях. ”
Игрите единствено с екран по това време имаха неуместни контроли, които покриваха екрана, само че някои игри за G1 картографираха контролите към бутоните, тъкмо като компютърна клавиатура, което оставяше целия екран за самата игра. Можех да изстрелвам с интервала и да употребявам WASD, с цел да се придвижвам.
Спомня си, че вселената на приложенията за Android постоянно се е чувствала една крачка зад тази на Apple, изключително първоначално.
Приложенията за системата бяха нищожни по това време и моите другари на iPhone имаха приложения и игри (като Angry Birds), които аз нямах. Оправдах неналичието, като си споделих, че множеството неща отвън игрите, които желая да върша, като четене на новинарски публикации и конгреси, мога да върша в браузъра на телефона. Днес, поглеждайки обратно от свят, в който приложенията ръководят, а основаните на браузър функционалности на телефоните са на аварийна пейка, не съм бил прав.
