Имам една група любими приятелки, които ме приземяват, както ми

Имам една група обичани приятелки, които ме приземяват, както ми е прелестно. Някога, преди четири-пет години, си организирахме вечери със наложително наличие.

Правилото беше: мъж и деца не са опрощение. Правото на женската ни среща е свещено.
Единственото опрощение за неявяване, можеше да бъде заболяване или пътешестване. Но даже тогава имахме предписание - отсъстващата другарка да провежда идната колекция.

Преди да срещна тъкмо тези приятелки, настръхвах от концепцията „ женска вечер “, нищо че бях от пионерите в налагането й с едни други готини девойки преди време.

Имаше миг, в който се преситих.

Нещата, на които се смеехме, историите, които си разказвахме, проблемите, които нищехме, ми станаха скучни. В тези времена, с първата група от вида Sex and the City, пристигна миг, в който ползата ми се насочи към така наречен „ духовна страна “ на взаимоотношенията. Те не го одобриха. Не че се подиграваха, само че все желаеха да ме приземяват с едно: „ Интересно звучи, но къде е интригата и клюката “. А аз тъкмо бях полетяла.

Затова ме побиха тръпки, когато в живота ми се появи идната компания за вечеря. „ О, не “- споделих си, няма да мога да го понеса “. Но по този начин се случи, че нямаше по какъв начин да откажа и се впуснах в приключението още веднъж да съм част от група, която става институция в женския ми свят.

Този път беше друго.
Thinkstock
Може и да се бях понаситила на независимото хвърчене в продължение на четири-пет години, само че този път ми беше извънредно прелестно тъкмо тези дами да ме приземяват. Определено имаше значение, че втората група приемаше моята „ духовна “ позиция като даденост, а първата група девойки имаше потребност да изтърпява началото на смяната ми.

Факт е, че новаците в дадена област са извънредно досадни. Много им е значимо да отворят очите на всичките си другари незабавно. Първо ги удря „ месианския комплекс “.

И доста се изнервят, когато тези, с които си играят, не желаят да одобряват нови правила, книги, филми, концепции за живота, Вселената, секса, разпоредбите на привличането.
Thinkstock
Когато се сблъсквах още веднъж и още веднъж с безапелационното: „ не, не, това не е за мен “, се отчаях, дори малко се наскърбих, взех си шапката и си споделих: „ очевидно това не са моите хора “. Още не знаех, че по този път вървиш самичък. Особено първоначално. Такава е играта. За да пресееш личните си убеждения, да разчепкаш сама и докрай интимните си връзки, наследеното равнище на прочувствена интелегентност от фамилията, да се срещнеш с чудовищата на разочарованията си, да влезеш в лабиринта на Минотавъра без никакви другари, хапки със сирена, пържени крилца и споделени оргазми. Само с нишката на Ариадна.

Едва на излизане от първия лабиринт, който те чака по този път, осъзнаваш, че когато излезеш, нищо не можеш да разкажеш. Искаш, само че не можеш. Знаеш, че би трябвало и другият да го е претърпял, с цел да разбере нещичко от твоя трип. И знаеш, че няма смисъл никого да убеждават да поема този път, преди самичък да се усети свикан.
Thinkstock
Ето по тази причина втората ми среща с дамите беше толкоз друга и за какво с тях ми се получи. Вече нямах потребност да натискам никого да играе моята игра. Промяната се беше случила у мен. Вече виждах „ кипежа на живота “ там, където при започване на пътя ми изглеждаше, че има „ отвод от нравствен напредък “. Тогава започнах да поставям думата „ нравствен “ в кавички. Само за тези, които са при започване на пътя, тя значи нещо разграничено от ежедневните ни наслади, паники и провокации. После се слива със самия живот и придава по-голяма прелест и действителна стойност на понятието „ заземен “.

През годините се чудех за какво не съумявам да основа нито едно сходно другарство със симпатичните дами, които срещах по разнородни семинари и ритрийти. Не че вървя доста, само че имам моите желания и обичам да одухотворявам почивките си по този метод. Нещо повече – имам неоспорим гений да убедя съвсем всеки да „ седнем някъде “. Дори и вегани, които държат всичко, което поставят в устата си да е минало през личните им ръце. С доста чудесни девойки, сме говорили на общ език – оня от семинарите, само че все пак, другарство не ми се получава.
Thinkstock
Нещо повече – откровенно се дразнех и „ кипвах вътрешно “, когато някоя от тях ми кажеше: „ Остави Вселената да се погрижи “, „ Това ти е урок “, „ Ами, несъмнено не можеш да си отваряш сърцето “, „ ами, като пушиш, то не става нищо “. Нерядко ми е идвало от вътре да зашия един същински, човешки, гласовит пестник на някоя от тях и да й кажа това, което най-вече мразех да слушам в интервала на независимото вътрешно пътешестване: „ А, по кое време ще живееш? “.

Разбира се, не го правех – от чисто образование, само че колкото повече се дразнех от „ духовните “ клишета, които поместваха в кутийка „ недуховен “ всяка сладка женска клевета и конспирация, толкоз повече желаех да хукна към някой бар с моите обичани същински приятелки, да се дръзвам, да си приказваме нелепости, да кокетирам и да танцувам с момчета. Отказах се да сътворявам другарства в среда, в която можеш да чуеш единствено упътвания, само че не и да получиш действителен продан и взаимопомощ за така наречен „ всемирски неща “ - работни планове, повдигане на тежки предмети, креативен и чисто човешки продан.
Thinkstock
Случвало ми се е даже, двойка в празна кола да откаже да ме върне до София, с аргумента „ пътя и товара всеки си го избира самичък “.

Спомням си по какъв начин тогава стоях на един тротоар с куфар и сак и си спомних по какъв начин мои „ недуховни “ приятелки преди време развъртяха телефони, с цел да намерят кой да ме закара и върне на някакво напълно светско морско празненство. Тука има някакъв бъг, помислих си. Изглежда тези познанства наподобяват на срещите по пътя на пилигримите. Всеки отдава респект на другия, само че по-късно продължава самичък. Идеята, характерността на това характерно пътешестване очевидно е такава.

Но въпреки всичко, едно е да го избереш и извървиш самичък. А напълно друго, да го избереш дружно с други хора и да не се случва никакъв естествен човешки контакт. След известно струпване на сходни прекарвания, започнах да се следя и открих, че най-любимото ми нещо откакто съм възвърнала вътрешния си мир, е да хукна като към оазис в пустинята при хора, с които чувствам бълбукането на пристрастеностите човешки.
Thinkstock
Сега обичам и първата, и втората група приятелки доста по-истински, доста по-осъзнато.

Хората, с които споделяш обичаните си женски неща са други. Те са самият живот. Пъстър, необхватен. С всички негови обрати и провокации, срещи и раздели, наслади и злословия, облекла и обувки, самолетни билети и дестинации, мъже, деца и бебета, чревоугодничество и сластолюбие, чиста любов и поддръжка.

Те са същинското огледало и маркер каква жена си ти и какъв брой наслада си кадърен да изживяваш в този наш комплициран свят.

>>> За още потребни публикации изтеглете нашето мобилно приложение ТУК >>>