Една история, която ме трогна и ми удари шамар! Нещата никога не са такива, каквито изглеждат!
Имам един доста противен минус – да разисквам хора и обстановки, без да знам какво стои зад тях. Дори и по-лошо – давам оценки, надсмивам се и даже ги осъждам. Предполагам, че доста хора вършат по този начин. А не би трябвало.
Когато прочетох тази история, си спомних всички такива случаи и въображаемо се извиних – на всички, които са попадали под ударите на язвителния ми език. Трогна ме и ме зашлеви по едно и също време. Ще я помня постоянно.
Ето я историята.
Възрастен мъж пътувал във влака с 25-годишния си наследник. Двамата стояли един против различен в купето и безмълвно гледали през прозореца. Когато влакът потеглил, младият мъж внезапно почнал радостно да ръкомаха и извикал възторжено:
– Татко, виж, дърветата се движат обратно!
Бащата единствено се усмихнал и траял да следи пейзажа на открито.
В същото купе пътувала и фамилна двойка. Двамата съпрузи се спогледали и едвам видимо се усмихнали, явно сконфузени от детинската реакция на младия мъж.
След малко младежът още веднъж се оживил. Отворил прозореца и още по-въодушевено почнал да разяснява препускащите зад стъклото на прозореца пейзажи:
– Татко, баща, виж! Облакът върви дружно с нас! А това е езеро!
– Да, сине… – ласкаво се усмихнал бащата.
Двойката продължавала сепнато да следи разиграващата се в купето сцена, която явно възрастният човек намирал за изцяло естествена.
След малко на открито завалял дъжд. Младият мъж незабавно скочил и размахал ръце през отворения прозорец. А след това, налегнат от неописуема наслада извикал:
– Татко, това е дъждът! И той ме допира! Виждаш ли дъждовните капки?
Спътниците на бащата и сина към този момент се почувствали напълно неудобно и решили да вземат отношение:
– Извинете, само че може би би трябвало да заведете сина си в някоя клиника и да потърсите профилирана помощ.
– Ние тъкмо се връщаме от една клиника, където синът ми претърпя комплицирана интервенция на очите. Днес е първият ден в живота му, в който той вижда… – безшумно дал отговор възрастният мъж.
Gnezdoto
Когато прочетох тази история, си спомних всички такива случаи и въображаемо се извиних – на всички, които са попадали под ударите на язвителния ми език. Трогна ме и ме зашлеви по едно и също време. Ще я помня постоянно.
Ето я историята.
Възрастен мъж пътувал във влака с 25-годишния си наследник. Двамата стояли един против различен в купето и безмълвно гледали през прозореца. Когато влакът потеглил, младият мъж внезапно почнал радостно да ръкомаха и извикал възторжено:
– Татко, виж, дърветата се движат обратно!
Бащата единствено се усмихнал и траял да следи пейзажа на открито.
В същото купе пътувала и фамилна двойка. Двамата съпрузи се спогледали и едвам видимо се усмихнали, явно сконфузени от детинската реакция на младия мъж.
След малко младежът още веднъж се оживил. Отворил прозореца и още по-въодушевено почнал да разяснява препускащите зад стъклото на прозореца пейзажи:
– Татко, баща, виж! Облакът върви дружно с нас! А това е езеро!
– Да, сине… – ласкаво се усмихнал бащата.
Двойката продължавала сепнато да следи разиграващата се в купето сцена, която явно възрастният човек намирал за изцяло естествена.
След малко на открито завалял дъжд. Младият мъж незабавно скочил и размахал ръце през отворения прозорец. А след това, налегнат от неописуема наслада извикал:
– Татко, това е дъждът! И той ме допира! Виждаш ли дъждовните капки?
Спътниците на бащата и сина към този момент се почувствали напълно неудобно и решили да вземат отношение:
– Извинете, само че може би би трябвало да заведете сина си в някоя клиника и да потърсите профилирана помощ.
– Ние тъкмо се връщаме от една клиника, където синът ми претърпя комплицирана интервенция на очите. Днес е първият ден в живота му, в който той вижда… – безшумно дал отговор възрастният мъж.
Gnezdoto
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ