По някакъв начин тази жизнена жена изглежда по-добре от приятелката й която е в маркови дрехи
Имам две приятелки, които са на същата възраст като мен. И двете са на петдесет години, и двете с фигури съвсем толкоз положителни, колкото на млади години.
Само че приходите им са доста разнообразни. Едната работи в поликлиника, а другата има личен сполучлив бизнес с спомагателни пасивни приходи. Обличат се друго според от приходите си.
Тази с дребния приход би трябвало цялостен живот да мисли за нещо, да сформира бюджета си и да пести пари, с цел да може да си купува освен най-необходимото, само че и да бъде най-стилна в компанията на приятелите си.
Нейната другарка от бизнеса от дълго време живее живота си по този начин, както желае. Тя не се лимитира нито в живота, нито в облеклата си – всеки сезон си купува нов дрешник. Всичко най-хубаво и най-скъпо.
Понякога цената на имиджа ѝ се набива на очи. В последна сметка обувките, чантите и облеклата ѝ са с разпознаваеми етикети и присъщи щампи на първокласни марки. Но образно облиците ѝ отдалеко, когато не се виждат имената на марките, постоянно не наподобяват скъпи.
Това не пречи на дългогодишното им другарство, защото те споделят други ползи. Те не разискват цената на изображенията си, всичко е ясно и без думи. Искрено се възхищават един на различен единствено в случай че нещо в изображението им харесва изключително.
– Днес си толкоз красива в тази нова рокля!
Това са откровени похвали един за различен и се веселя, че финансовият въпрос в никакъв случай не е заставал сред тях.
По-често похвалите отиват за новите поли и рокли, шити вечер на остаряла пишеща машина. Те постоянно стоят по-добре и подхождат повече на спестовната стопанка.
Може би тъй като тази жена, макар скромните си приходи, постоянно е желала да наподобява стилно, а щом има цел, ще има и средства. Тя умее да шие и, което е още по-важно, дълги години е развивала своя усет, бдителност и нюх за хубост.
Разбира се, това е просто един специфичен случай на две приятелки, само че някак си той напълно не е извънреден. В края на краищата нещата сами по себе си не са нито неприятни, нито положителни. И тяхната стойност не всеки път дефинира крайния облик на съответния човек.
В потока от хора по улиците и в превоза нямаме време да разграничаваме марката и изключително да изчисляваме цената на носените движимости. Погледът има време единствено да улови хубав облик или безразлично да се плъзне по неопределен подобен.
Но усещането зависи от добре подбрания акцент в облика или от пропорциите в дрехата, която може да е съвременна или консервативна, по-модерна или остаряла. И такива акценти, както и самото изображение, могат да костват доста на ниска цена, само че да извършват функционалността си на 150 %.
Смятате ли, че е допустимо да имате личен жанр с дребен бюджет? Имате ли такива приятелки? Пишете в мненията, дайте ми “палец нагоре ” и се абонирайте за канала ми, с цел да не пропускате нови изявления за мода и жанр.
